О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1000
София, 08.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№932 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение №30 от 27.02.09г. по гр.д. №1150/08г. на Б. окръжен съд е отменено решение №786/06.07.07г. и допълнителното решение №869/30.04.08г. по гр.д. №760/07г. на Р. районен съд и е отхвърлен предявеният от П. С. П. против ОСЗГ Б. , Д. л. гр. Д. и РУГ Б. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ за установяване правото на наследниците на К. И. П. да си възстановят собствеността върху следния имот, находящ се в горския фонд – нива в местността “Г”, в землището на гр. Д., с площ от 1,5 дка, при съседи: Благо Н. К. , А. Д. , Н. М. и път.
Въззивният съд е приел, че списъкът на собственици на отнети имоти, включени в горските масиви на общинската гора в с. Д., публикуван в ДВ бр.218/1937г., не представлява доказателство за установяване на собствеността по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ, тъй като към него няма картен материал, от който може да се установи точното местоположение, площта и съседите на претендирания имот /само списъците към стопанските карти могат да установяват собствеността, съгласно този законов текст/. О. това – процесният списък включва земеделски земи, включени в границите на гората, която занапред ще служи като предмет на горско стопанство, а съгласно чл.13, ал.2 от ЗВСВГЗГФ, протоколите за определяне предмета на горското стопанство, издадени въз основа на чл.22 от ЗГ от 1922г. и чл.20 от ЗГ от 1925г. не могат да бъдат основание за доказване на правото на собственост. В случая няма данни дали процесната нива е отчуждена или заменена по реда на чл.33 от ЗГ от 1925г., но е безспорно, че е завзета от държавата. В ЗВСВГЗГФ обаче не е предвидена възможност за възстановяване на собствеността върху имоти, които са включени в горския фонд, без да са отчуждени по надлежния ред. Няма доказателства по делото за включване на гората в горския фонд на основание изброените в 2, ал.1 от ЗВСВГЗГФ нормативни актове, нито пък за наличие на чл.2, ал.3 от закона.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца П. П. В нея той излага доводи срещу извода на въззивния съд, че представеният по делото списък не се включва сред допустимите доказателства по чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ за установяване на собствеността. В изложението към жалбата се поддържа, че по този въпрос въззивното решение противоречи на приетото в други влезли в сила решения на съда – решение от 23.10.07г. по гр.д. №504/07г. на Софийския окръжен съд; решение от 10.12.07г. по гр.д. №510/07г. на Ш. окръжен съд, решение №409 от 13.10.05г. по гр.д. №288/05г. на Смолянския окръжен съд и определение №68 от 11.11.08г. по гр.д. №2440/08г. на ВКС, ІІ ГО.
Ответниците в производството не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Един от въпросите, които обуславят изхода на правния спор по делото е дали представеният списък на собственици на отнети имоти, включени в горските масиви на общинската гора в с. Д., публикуван в ДВ бр.218/1937г., представлява допустимо доказателствено средство по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ. Касае се за един специфичен документ, за който въззивният съд е изложил съображенията си защо счита, че с него не може да се установи правото на собственост. Посочената от жалбоподателя практика на съдилищата по чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ не третира точно такъв документ. Правото на собственост по тези спорове е установено с други доказателства – емлячни регистри; протокол от 1949г. на комисия, назначена с предписание на министъра на г. , която е коригирала площта по емлячните регистри и е установила площта, с която всеки бивш собственик ще участва в общата стопанска единица; списък от 1936г. за събиране на петите по Т.план, К.ревир, в К.землище и списък на жителите от с. К за внесена през 1935г. част от стойността на г. и др. Това са различни документи, за всеки от тях се прави самостоятелна преценка за допустимост по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ и не може приетото от съда за един от тези документи да се счита за относимо и към другите. Ето защо не може да се приеме, че е налице противоречива съдебна практика по повдигнатия от жалбоподателя процесуалноправен въпрос.
Налице е обаче основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът за доказателствената сила на представения по делото списък може да бъде поставен и по други дела по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, заведени от лицата или техните наследници, включени в същия списък. Ето защо разглеждането на конкретното дело от ВКС би било от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, още повече, че по делото се поставят и материалноправни въпроси, по които това основание за допустимост на касационното обжалване също е налице.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №30 от 27.02.09г. по гр.д. №1150/08г. на Б. окръжен съд.
Делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: