Р Е Ш Е Н И Е
№ 1001
София, 14.11.2008г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, ІІІ г.о., в съдебно заседание на петнадесети октомври, две хиляди и осма година,в състав:
ПРЕСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИЯ ИВАНОВА
при секретаря Цветанка Найденова
изслуша докладвано от съдията Богданова гр.дело № 962/2008г.
Производството е по реда на чл.218а, ал.1, б.”а” ГПК/отм./ във вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. А. Ш. лично и като законен представител на малолетния му син А. Г. Ш. срещу въззивно решение от 13.11.2007 г. по гр.д. № 958/2007г. на Благоевградския окръжен съд, с което са обезсилени решението от 29.06.2007 г. по гр.д. № 319/2007 г. на Районен съд гр. Р. и издадената въз основа на него заповед № 359 от 29.06.2007 г., а производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, и в нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответницата по жалбата М. А. Ш. не изразява становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК/отм./, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, ІІІ г.о. като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение Благоевградският окръжен съд е обезсилил решението от 29.06.2007 г. по гр.д. № 319/2007 г. на Разложкия районен съд, с което е уважено искането на жалбоподателя по чл.8, ал.1, т.1 от Закона за защита срещу домашното насилие като е приел, че искането е заявено извън срока по чл.10, ал.1 от същия. Изложил е съображения, че в молбата не се сочат конкретни факти и обстоятелства за осъществявано насилие, т.е. не е конкретизиран акта на насилие. Приел е, че от събраните по делото доказателства за подаваните от ответницата жалби и сигнали до различни инстанции за малтретиране на д. Асен Ш. от бащата е установено, че същите са за периода 2005-2006 г, а молбата е депозирана в съда на 16.02.2007 г., т.е. извън едномесечния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Решението е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗЗДН молбата на пострадалото лице се подава в срок до един месец от акта за домашно насилие. Срокът е преклузивен и пропускането му води до недопустимост на иска.
Изложените в исковата молба и декларацията по чл.9, ал.4 ЗЗДН факти и обстоятелства са за упражняван системен психически тормоз от ответницата върху ищците, без описание на фактите и обстоятелствата при които е извършено твърдяното насилие. За да се извърши преценка от съда дали молбата, с която е сезиран е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, т.е. в едномесечен срок от акта на домашно насилие този акт трябва да е конкретизиран. Твърденията в настоящия случай са за упражняван системен тормоз, изразяващ се в непрекъснати заплахи и закани по отношение на ищците и съпругата на ищеца Г. Ш. , изразяващи се в отправяни жалби до РПУ – Разлог и Службата за з. на д. , осъществяван тормоз по отношение на д. Асен Ш. тъй като ответницата му съобщила, че е осиновен, нерегламентирани контакти с д. от страна на същата, безпричинни прекъсвания на учебния му процес, използване на д. за да им причинява болки и страдания, и по този начин да решава имуществените си претенции спрямо съпрузите. Липсва описание на фактите и обстоятелствата при които е извършено твърдяното домашно насилие, а от събраните в производството пред първата инстанция доказателства се установява, че посочените актове на домашно насилие са за периода 2005-2006 г. Жалбите отправяни до РПУ и Службата за з. на д. са от посочения период, нерегламентираните контакти с д. касаят същия период. Събраните гласни доказателства са също за този период.
Молбата е депозирана в съда на 16.02.2007 г. и съгласно чл.10, ал.1 ЗЗДН акта на домашно насилие следва да е с начален момент 16.01.2007г., а данни за такъв акт по делото няма.
Неоснователно се поддържа в жалбата, че с показанията на св. Б се установявало, че в средата на м.януари 2007 г. ответницата подала отново жалба. От показанията на тази свидетелка е установено, че е работила по случая във връзка с жалба до РПУ, подадена от ответницата на 14.11.2006 г., както и че многократно са подавани сигнали, че д. е малтретирано от родителите, и че по повод на един от поредните сигнали е посетила семейството. В показанията й обаче не се съдържат данни за подадена жалба от ответницата в средата на м.януари 2007 г. Няма пречка лицето да се обърне за защита и при наличие на проява на продължителни и/или чести такива действия, всяко от които поотделно или в съвкупност покрива един или повече от случаите, за които се счита, че е налице домашно насилие, но началния момент на тези действия трябва да предхожда с не повече от един месец датата на подаване на молбата до съда. Срещу всяко действие или действия съставляващи акт на домашно насилие може да бъде подадена молба за защита до съда по ЗЗДН, но в установения за това срок. А в конкретния случай така описаните действие са извън срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Предвид изложеното, правилно въззивният съд е приел, че молбата, като подадена извън преклузивния срок е недопустима и е обезсилил решението на първата инстанция и прекратил производството по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 560 от 13.11.2007 г., постановено по гр.д. № 958/2007 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: