3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1001
С., 17.07.2012 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и седми юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря
и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д.№ 437 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Център за развитие на човешките ресурси, [населено място], подадена чрез адвокат Н. Н. срещу въззивно решение от 24.06.2011 год. допълнено с решение от 16.11.2011 г., постановени по гр.д. № 4023/2011 год. на Софийски градски съд. С решението от 24.06.2011 г. въззивният съд е отменил решение № ІІ-58-15 от 14.02.2011 г. по гр.д. № 33026/2010 г., по отхвърлените искове на Д. Ц. С.- П. с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ и е постановил ново, с което е признато за незаконно уволнението на П. и е отменена заповед № РД 13-009 от 17.05.2010 г. на директора на Център за развитие на човешките ресурси, с която е прекратено трудовото й правоотношение, възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност и жалбоподателя е осъден да заплати на основание чл.225, ал.1 КТ сумата 10 267 лв. С допълнително решение от 16.11.2011 г. молбата на жалбоподателя по чл.250 ГПК за прихващане на изплатени суми като обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ и присъдените суми по чл.225, ал.1 КТ, както и в частта, с която се иска освобождаване от държавна такса, поради неприложение на чл.84, ал.1, т.1 ГПК е оставена без уважение.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК по касационната жалба срещу въззивното решение от 24.06.2011 г. жалбоподателят сочи, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на делото и които са разрешени в противоречие с дадените от ВКС разрешения в приложените решения.
Ответницата по касационната жалба Д. Ц. С.- П. не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност “началник отдел Мониторинг и консултиране на бенефициенти”, тъй като от представените по делото доказателства не може да се направи извод, че преди прекратяване на трудовото правоотношение са съществували повече щатни бройки в ЦРЧР и с новата структура за намалени щатните бройки, което налага уволнението. Приел е, че работодателя е нарушил разпоредбата на чл.329 КТ, тъй като не е извършил подбор между ищцата и останалите четирима служители в отдела.
Поставеният в изложението въпрос: налице ли е съкращаване в щата по чл.328, ал.1, т.2 КТ за определена длъжност при запазване или увеличаване на общата численост на персонала по щатното разписание е обусловил извода на въззивния съд за основателност на иска по чл.344, ал.1,т.1 КТ. Този въпрос е разрешен в противоречие с представените решение № 278 от 18.04.2006 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът задължителен ли е подбора по чл.329 КТ между ръководител на структурно звено и заетите в това звено, при положение, че се съкращава само длъжността на ръководителя, която е единствена също е обуславящ за изхода на делото, с оглед приетото от въззивния съд, че иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен. Този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 246 от 23.06.2011 г. по гр.д. № 1152/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК., поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Въпросът кой е началният момент, от който следва да се присъди обезщетението по чл.225, ал.1 КТ и на каква база се определя същото е обуславящ за иска по чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ. Този въпрос е разрешен в противоречие с решение № 944 от 7.12.2009 г., постановено по гр.д. 5022/2008 г. на ВКС, ІV го., поради което е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Поставеният в касационната жалба срещу решението от 16.11.2011 г., с което е допълнено решението от 24.06.2011 г. въпрос не може самостоятелно да обоснове допускане на касационно обжалване, тъй като изхода на спора е обусловен само от въпросите по които е допуснато касационно обжалване, поради което по възражението за прихващане съдът ще се произнесе с решението по същество.
Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 24.06.2011 год. допълнено с решение от16.11.2011 г., постановени по гр.д. № 4023/2011 год. на Софийски градски съд.
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: