Р Е Ш Е Н И Е
№ 1002
гр. София, 28.01.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Димитрова гр.д.№ 2566/2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, вр. с чл.218а, ал. 1, б. “б” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. Б. и И. Н. Б., и двамата от гр. С., чрез повереника им адв. А от АК-София, срещу въззивно решение № 275 от 05.02.2008 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, ІІ състав, по гр.д. № 2033/2006 г., с което е обезсилено решението от 02.06.2006 г., постановено по гр.д. № 86/2004 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е уважен предявеният от З. Д. Б. и И. Н. Б., срещу Д. Х. Т. и Д. Е. Г., и двамата от гр. С., иск по чл. 59 ЗЗД, за сумата от 275 лв., представляваща разлика от 2000 лв. до 2275 лв., както и в частите му, с които е отменено първоинстанционното решение, с което са уважени исковете по чл. 59 ЗЗД за сумата от 2000 лв.; по чл. 79, във връзка с чл. 228 ЗЗД за сумата от 49413 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска; по чл. 92 ЗЗД за сумата 2866,50 лв., представляваща договорна мораторна неустойка за периода от 01.01.2003 г. до 31.08.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска. С обжалваното решение исковете са отхвърлени. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна и уважаване на исковете в отхвърлената им част от въззивния съд.
Ответниците по жалбата, Д. Х. Т. и Д. Е. Г., и двамата от гр. С., чрез повереника си адв. Н от АК-София, в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ оспорват жалбата и молят същата като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Ищците са предявили обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 79, във връзка с чл. 228 ЗЗД, за сумата от 56800 лв., представляваща наемна цена за отдавани под наем обекти с договор за наем от 02.08.2002 г., за периода от 15.06.2003 г. до 22.12.2003 г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска; иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 3600 лв., представляваща договорна мораторна неустойка за периода от 01.01.2003 г. до 31.08.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на иска; иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 2000 лв., представляваща изразходвана от ответниците и платена от ищците електроенергия за периода от 01.05.2003 г. до 31.12.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане. С решение от 02.06.2006 г. по гр.д. № 86 от 2004 г., Софийският градски съд е уважил иска по чл. 79, вр. с чл. 228 ЗЗД за сумата от 49413 лв., като го е отхвърлил за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв; уважил е иска по чл. 92 ЗЗД за сумата от 2866,50 лв., като го е отхвърлил за разликата над уважения размер до пълния предявен такъв; уважил е иска по чл. 59 ЗЗД за сумата от 2275 лв. За да постанови своето решение, първоинстанционният съд е приел, че между страните е съществувало наемно договорно правоотношение, от което ищците черпят основанието на своите искове, за процесния период ответниците дължат заплащането на уговорената наемната цена, както и че те са държали наетите помещения до края на 2003 г., поради което с неплащането на употребена от тях електроенергия, са се обогатили неоснователно за сметка на наемодателите. По жалба на ответниците, с решение № 275 от 05.02.2008 г. по гр.д. № 2033/2006 г., Софийският апелативен съд е обезсилил решението на Софийския градски съд, в частта, с която е уважен искът по чл. 59 ЗЗД за сумата от 275 лв., представляваща разлика от 2000 лв. до 2275 лв., отменил е първоинстанционното решение, в частта, с която са уважени исковете по чл. 59 ЗЗД за сумата от 2000 лв.; по чл. 79, във връзка с чл. 228 ЗЗД за сумата от 49413 лв.; по чл. 92 ЗЗД за сумата 2866,50 лв. и ги е отхвърлил като неоснователни. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че договорните наемни правоотношения между страните са прекратени на 01.06.2003 г. по силата на сключени между тях анекси от същата дата. Приел е също така, че ищците не са доказали наличието на основание за заплащане на неустойка за забавено плащане на наемната цена за периода на действие на договора за наем, както и че не са доказали твърдението да са платили електроенергия използвана от ответниците.
Настоящият състав споделя извода на въззивния съд, че за да се уважи искът за неплатена наемна цена, ищците е следвало да докажат, че за процесния период е съществувал валиден договор за наем между страните, както и че ответниците не са изпълнили основното си задължение за плащането на наемната цена. Правилно въззивният съд е приел, че със сключването между страните на анексите от 01.06.2003 г., договорите за наем между страните от 01.08.2002 г. и 02.08.2002 г. са прекратени, считано от датата, посочена в чл. 1 на анексите, а именно от 01.06.2003 г. Тези доказателства са представени в съдебното заседание от 21.03.2007 г. пред въззивния съд, не са оспорени от ищците и не са събрани доказателства, оборващи съдържанието и подписите на подписалите ги лица. Правилно САС е приел, че отношенията между страните, съществували след тази дата, следва да се уреждат по друг ред, но не и на основание чл. 228 ЗЗД.
При тези установени фактически данни, правилен и изводът на въззивния съд, че ищците не могат да търсят заплащане на наемната цена, поради прекратени договорни наемни правоотношения, а са могли да реализират претенциите си като обезщетение за ползване без основание, но такъв иск не е предявен, нито е налице изменение на иска при условията на чл. 116, ал. 1 ГПК/отм./. По същите съображения, правилно въззивният съд е отхвърлил и иска по чл. 92 ЗЗД, предвид акцесорния му характер. Претендираната неустойка има договорен характер и нейното действие е обусловено от наличието на валиден договор за наем между страните, поради което в случая претенцията за мораторна неустойка с правно основание чл. 92 ЗЗД за период извън договорния срок, се явява неоснователна, и правилно въззивния съд е отхвърлил и този иск.
Правилно САС е приел, че ищците не са доказали основателността на иска с правно основание чл. 59 ЗЗД. Касаторите е следвало при условията на пълно и главно доказване с оглед разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./ да установят, че наемателите са изразходвали електроенергия за периода от 01.05.2003 г. до 31.12.2003 г., която електроенергия е била платена от ищците. Правилно въззивният съд е приел, че както разходването на електроенергия, така и нейното заплащане са факти, които следва да се установяват с писмени доказателства, а не със свидетелски показания, което не е сторено от ищците, поради което и тази претенция се явява неоснователна.
В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че наведените от жалбоподателите твърдения за нищожност на анексите към договорите за наем не следва да бъдат обсъждани от касационната инстанция, тъй като въпросът за валидността на анексите не е бил поставян за разглеждане в процеса на делото. Същото се отнася и по повод заявения с касационната жалба иск за присъждане на обезщетение за ползване без основание за претендирания период.
Въззивното решение не е постановено при нарушения на материалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводи на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК/отм./ и правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ и е стигнал до обоснования извод за неоснователност на предявените осъдителни искове. Разпоредбите на чл. 59 ЗЗД, чл. 79, във връзка с чл. 228 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД са приложени правилно към установените по делото факти.
Тъй като не са налице релевираните пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на ответниците по жалбата не следва да се присъдят разноски по делото за настоящата инстанция, тъй като липсват данни такива да са направени.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 275 на Софийския апелативен съд от 05.02.2008 г., постановено по гр. д. № 2033/2006 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: