ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1003
София, 27.09. 2010г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Б. ТАШЕВА
М. ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 277 по описа за 2010г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат В. като процесуален представител на Й. Д. Д. и М. Й. Д., и двамата от гр.Шумен, срещу въззивното решение на Шуменския окръжен съд от 19.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 382/2009г.
Ответншицата по касационната жалба С. И. Т. от гр.Шумен не е заявила становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Ш. е оставил в сила решението на Шуменския РС от 22.ІХ.2008г. по гр.д. № 75/2008г., с което е отхвърлен предявеният от М. и Й. Д.и срещу С. Т. иск по чл.29 от ЗЗД за унищожаване на предварителен договор от 12.І.2005г. за покупко-продажба на жилище – апартамент, подробно описан, находящ се в гр.Шумен.
Въззивният съд е приел, че за да е налице измама при сключването на договор, е необходимо да са осъществени кумулативно юридическите факти сключване на сделка, едната страна по нея да е в заблуждение, заблуждението да е предизвикано умишлено от другата страна или от трето лице и сделката да е сключена поради заблуждението, като, ако измамата изхожда от трето лице, при сключването му другата страна трябва да е знаела или да не е могла да не знае за измамата. Умишлено създаденото заблуждение може да касае съществените елементи на сделката или правните й последици. То е основание за унищожаването й и когато е предизвикало грешка в мотивите за сключването у измамената страна. Твърдението на ищците е, че са въведени в заблуждение относно това, че по волята на страните по договора настъпването на правните му последици ще бъде предотвратено чрез инищожаването му. Свидетелските показания в тази насока се основават не на непосредствени впечатления на свидетелстващите, а на разказаното им от ищците и не кореспондират на останалите доказателства, събрани чрез показанията на М. К. и обясненията на ответницата, според които предварителния договор е бил сключен не с цел да се обезпечи задължение на ищците по нов договор за заем с К., а тъй като той им отказал такъв. Тъй като те имали нужда от пари, ищците решили да продадат имота си, като с остатъка от продажната цена да погасят предишното си задължение към К. срещу поето от него задължение да намери купувач. Ищците не са осъществили пълно и главно доказване относно наличието на измама.
В изложението на Й. и М. Д.и по чл.284 ал3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл по съществените материалноправни въпроси: 1. “налице ли е измама по смисъла на чл.29 от ЗЗД, когато страната умишлено е мотивирана от трето лице чрез въвеждането й в заблуждение, че в действителност съконтрагента не желае настъпването и правните последици на предварителния договор няма да настъпят, а той ще има обезпечителна функция в отношенията между страните” и 2.“води ли до унищожаемост на сделката грешката в мотивите за сключването й, когато тези мотиви са формирани у лицето чрез умишлени измамни действия от другата страна по сделката” в противоречие със съдебната практика, обективирана в шест решения на състави на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК /тъй като се сочи незадължителна практика на ВКС/ предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение само по първия поставен от касаторите материалноправен въпрос, по който с представените решения № 532/29.VІІІ.2003г. по гр.д. № 1142/2002г. на ВКС ІІ ГО и № 1297/25.ХІ.2008г. по гр.д. № 4567/2007г. на ВКС ІV ГО се обосновава наличието на противоречива практика.
Касационно обжалване по втория релевиран от касаторите материалноправен въпрос не следва да бъде допускано – произнасянето по него не е от значение за изхода на спора по делото, тъй като ищците не основават претенцията си на грешка в мотивите за сключване на предварителния договор.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Шуменския окръжен съд от 19.ХІ.2009г. по гр.д. № 382/2009г.
УКАЗВА на Й. Д. Д. и М. Й. Д. в едноседмичен срок да внесат по сметката на ВКС на РБ 74лв. държавна такса, като в същия срок представят доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще им бъде върната.
След внасянето на държавна такса делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: