ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1003
София, 03.09.2015г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1742 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ат.Т. като процесуален представител на Т. Т. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд /БАС/ от 17.ХІ.2014г. по в.гр.д. № 244/2014г.
Ответницата по касационната жалба М. Н. П. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ГПК чрез адвокат М.И. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на решенията ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 17.ХІ.2014г. БАС е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд от 01.VІІ.2014г. по гр.д. № 24144/13г., с което Т. Т.Г. е осъден да заплати на М. Н.П. 29000 евро, представляващи неустойка по чл.10 от сключения помежду им на 27.ХІ.2004г. предварителен договор за неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор, ведно със законната лихва, считано от 05.ІІІ.2012г. до окончателното изплащане.
За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено, че по сключения между страните на 27.ХІ.2004г. предварителен договор ответникът поел задължение да продаде на ищцата два апартамента с обща площ 160 кв.м и търговска площ от 82 кв.м, находящи се в сграда, която ответникът ще построи в УПИ * кв.*** по плана на [населено място] със собствени средства и при посочена в чл.5 завършеност срещу сумата 29000 евро, която ищцата заплатила. Уговореният краен срок за завършване на строителството е 31.ІІІ.2007г., а сключването на окончателен договор е определено да се осъществи след довършване на имотите и преди получаване на разрешението за ползване. Ответникът не се явил при посочен нотариус за сключване на окончателен договор на 05.ІІІ.2012г. по отправената му от ищцата нотариална покана. Като неоснователни са оценени възраженията на ответника: 1. за нищожност на предварителния договор поради невъзможен предмет – постигнатото съгласие е за бъдещо сключване на окончателен договор за прехвърляне на построен в бъдеще обект, на който е конкретизирано мястото в П., по урегулиран парцел, квадратура и граници, уточнени са параметрите на бъдещия обект на ищцата, при което договорът има предмет и той е два апартамента в бъдеща сграда с посочена площ и определена степен на завършеност; имотът не е бил по-подробно индивидуализиран в предварителния договор, тъй като към момента на сключването му не са били съставени и одобрени каквито и да било строителни книжа, но това не е пречка при сключване на окончателен договор обектите да бъдат конкретизирани, което е и изрично уговорено в чл.8 от предварителния; липсата на по-подробно описание на имота не прави предмета на договора невъзможен, още повече, че сградата е построена и в нея има обекти, съответстващи на постигнатите договорки относно апартаментите; 2. за нищожност на предварителния договор поради накърняване на добрите нрави с оглед значително по-високата пазарна цена на имотите от договорената – в случая не може да се говори, че договорът е несъвместим с установените норми, налице е свобода на договарянето и съгласието на страните относно продажната цена не обосновава нищожност на договора, еквивалентността на престациите е предоставена на договорната автономия на страните и е относима към евентуалната унищожаемост при крайна нужда, а не и към нищожност поради накърняване на добрите нрави; съществените елементи на предварителния договор – вещта и цената, имат обвързваща сила единствено при осъществяване на преобразуващото право по чл.19 ал.3 ЗЗД, като при сключване на окончателен договор страните имат право да уговарят различни клаузи от тези в предварителния, вкл. и относно цената; 3. за нищожност на чл.10 от предварителния договор /при отказ от страна на продавача да сключи окончателен договор той дължи неустойка в двоен размер на заплатената от купувача сума/ като противоречаща на добрите нрави поради завишения й размер – неустоечна клауза би могла да се приеме за нищожна, ако единствената й уговорена цел излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, чрез съчетаването на тези функции се обезпечава надлежно изпълнение /основавайки се на ТР № 1/15.VІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСТК/, кредиторът има право да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили или не в предвидения размер, в които случаи неустойката ще бъде санкция за неизпълнение, сам по себе си уговореният размер неустойка не е основание за твърдяната нищожност, а и претендираната неустойка не е в завишен размер – иска се само заплатената от ищцата сума, а не двойният й размер; недопустимо е от неизпълнение на задължението за сключване на окончателен договор ответникът да навежда доводи за нарушение на добрите нрави, респективно за нищожност на клаузата за неустойка; 4. за погасяване на предявената претенция по давност – неустойката е уговорена като санкция при отказ за сключване на окончателен договор, не е уговорена конкретна дата за това, а при настъпване на две условия – завършване на сградата, в която са имотите по договора, и преди получаване на разрешение за ползване; независимо, че тези условия са налице, ответникът не е предприел действия по сключване на окончателен договор и поради това ищцата го е поканила да изпълни задължението си, но поканата не е вследствие уговорки вземането да стане изискуемо след отправяне на такава, поради което чл.114 ал.2 ЗЗД не намира приложение в случая; при обвързването на санкцията с отказ на ответника началният момент, от който може да се претендира неустойка, е датата, на която той е демонстрирал такъв с неявяването си при нотариуса – 05.ІІІ.2012г., при което предявеното вземане не е погасено по давност.
В изложението на Т. Т.Г. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. за да е валидно сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот следва ли в съдържанието му обектът на продажба да бъде индивидуализиран поне до степен на определяемост така, че да може при евентуалното му обявяване за окончателен съдът по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД да може в диспозитива на решението си да замести волята на страните за прехвърляне на собствеността – в противоречие с практиката на ВКС; 2. до колко свободата на договаряне може да преодолее противоречието с добрите нрави – в противоречие с практиката на ВКС; 3. към кой момент се прецевнява възникването на договорна обвързаност и респективно валидността на договарянето при предварителния договор – към момента на сключванетому или към момента на обявяването му за окончателен – в противоречие с практиката на ВКС; 4.допустимо ли е неизправната страна по договор да прави възражение за неговата нищожност, в частност – за нищожност на клаузите за неустойка, поради противоречие с добрите нрави – в противоречие с практиката на ВКС, евентуално в хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК – поради липса на практика; 5. от кога започва да тече погасителната давност в случаите, когато между страните няма уговорен падеж за изпълнение – от възникването на задължението или от показаната за изпълнение по чл.84 ЗЗД – в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице предвидените в чл.280 ал. 1 т.1ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по втория и третия /по номерацията им в изложението/ поставени въпроси, свързани с два сами по себе си решаващи изводи на въззивния съд във връзка с възражението на касатора за нищожност на предварителния договор поради нарушаване на добрите нрави с оглед уговорената с него значително по-ниска цена на имотите от пазарната, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие със сочената практика, обективирана в решенията на ВКС по гр.д. № 4277/2008г. ІV ГО и по гр.д. № 4175/2013г. ІV ГО.
По останалите въпроси не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК. По първия материалноправен въпрос произнасянето на въззивния съд не е в противоречие, а в съответствие със сочената практика на ВКС – решения по т.д. № 645/2008г. І ТО, по гр.д. № 1311/2009г. ІІІ ГО, по гр.д. № 905/2010г. ІV и по гр.д. № 4017/2008г. ІІ ГО, тъй като не е отречена необходимостта от наличието на индивидуализация на имота поне до степен на определяемост и е прието, че в случая е налице такава индивидуализация на уговорените за продажба обекти в предварителния договор. Не е поставен относимият в този случай въпрос – по тълкуването на предварителния договор в тази му част, а настоящата инстанция няма правомощие да го вземе предвид служебно с оглед диспозитивното начало в гражданския процес.
По четвъртия поставен от касатора процесуалноправен въпрос въззивният се е произнесъл, но той не е обусловил решаващ изхода на спора извод, тъй като съдът, въпреки приетата недопустимост ответникът да навежда възражения за нарушение на добрите нрави, респективно за нищожност на клаузата за неустойка, поради неизпълнение от него на задължението за сключване на окончателен договор, е разгледал тези възражения по същество. С оглед на това въпросът не е от значение за крайния резултат по делото.
По петия въпрос със сочената практика /решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 371/2010г./ не се обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Установената по това дело различна от тази по настоящото фактическа обстановка относно определянето на началния срок на погасителната давност за вземане за адвокатско възнаграждение прави несъпоставими изводите за момента на възникването на задължението за заплащането на такова и за момента, от който ищцата в случая е могла да претендира неустойка за неизпълненото от ответника задължение за сключване на окончателен договор.
На касатора следва да бъде указано да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 1134.36лв. държавна такса за касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, гр. отделение, № 106 от 17.ХІ.2014г. по гр.д № 244/2014г.
УКАЗВА на Т. Т. Г. от [населено място] в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесени по сметката на ВКС 1134.36лв. д.т., както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще му бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване след изпълнение на указанието. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: