О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1003
София, 06.11.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 907 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. Д. Н. от гр. Ц. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 23.04.2009г. по гр.д. №42/2009г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроси по приложението на разпоредбите на чл.140,чл.145,чл.146 и чл.147 ГПК,както и на чл.133 ГПК,а именно докъде се простира служебното начало при разпределяне на доказателствената тежест, допускане на доказателства и даване на указания от съда в доклада по делото,предпоставките,при които настъпва установеното в разпоредбата на чл.133 ГПК преклудиране на възможността за правене на възражения и нови доказателствени искания. Поддържа се също така,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и по въпрос по приложението на чл.79,ал.2 ЗС,а именно възможно ли е въз основа на една изначално нищожна сделка да се упражнява добросъвестно владение,както и необходимо ли е позоваване на изтекла придобивна давност,за да се приеме,че се е осъществил фактическият състав на това придобивно основание.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба В. Н. Я. и Д. Г. Я. изразяват становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 23.04.2009г. по гр.д. №42/2009г. Бургаският окръжен съд,действувайки като въззивна инстанция,е оставил в сила решението на първоинстанционния съд,с което е прието за установено по отношение на Я. Д. Н.,че Д. Г. Я. и В. Н. Я. са собственици на недвижим имот,находящ се в землището на гр. Ц.,представляващ земя с пл. №1677 с площ от 1115кв.м. и е отменен като неверен н.а. №89,том І, н.д. №83/2004г. по описа на нотариус М. В. в частта,с която Д. Я. Н. е дарил на сина си Я. Д. Н. същия имот.
Прието е,че покупко-продажбата,извършена с н.а. №2/94г. при липса на надлежно упълномощаване на адв. С за представляването на продавача не е породил правни последици за собственика на имота Д към момента на сделката. Прието е обаче,че от този момент посоченият в договора като купувач Д. Я. е започнал да упражнява явно,спокойно и необезпокоявано владение върху имота като го е държал като свой и към момента на завеждане на делото също го свои. Прието е,че Д. и В. Я. следва да бъдат считани за добросъвестни владелци,тъй като вещта е завладяна на основание,годно да ги направи собственици. С изтичане на кратката 5-годишна давност и към момента на сключване на договора,с който Д. Н. е дарил имота на сина си Я. Н. /30.01.2004г.-н.а. №89,том І,н.д. №83/2004г./ Димо Н. не е бил собственик на имота,защото друг то е придобил.
Прието е,че позоваването от страна на ищците на изтекла в тяхна полза придобивна давност е направено своевременно по повод изразеното от ответника по предявения иск становище в отговора по чл.131 ГПК,като същото представлява допустимо с оглед разпоредбата на чл.214 ГПК изменение на предявения иск чрез добавяне на ново основание за собственост. С оглед на това е прието,че е допустимо и събирането на доказателства за упражняване на фактическата власт върху имота.
По въпроса за характера на владението,основано на нищожна придобивна сделка, в Постановление №6 от 1974г. на Пленума на ВС,т.10 е прието,че такова владение е недобросъвестно,освен когато е сделката е нищожна поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока. И тъй като в настоящия случай въззивният съд е приел,че сключеният на 03.05.1994г. между Д договор за продажба е нищожен,следва да се приеме,че даденото разрешение на въпроса са характера на упражняваната от този момент от Д. Я. фактическа власт върху имота противоречи на указанията по приложението на чл.79,ал.2 ЗС,дадени с Постановление №6/1974г. на Пленума на ВС и че е налице основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по така поставения въпрос.
Налице е основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените въпроси по приложението на ГПК,тъй като с този закон са установени нови правила досежно сроковете,в които страните разполагат с възможност да направят възраженията си по наведените от другата страна доводи,както и да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си и досежно правомощията на съда по приемането и разглеждането на подобни възражения,по разпределяне на доказателствената тежест и допускането на доказателства.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 23.04.2009г. по гр.д. №42/2009г. по описа на Бургаския окръжен съд по подадената от Я. Д. Н. касационна жалба вх. №7248/26.05.2009.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Да се изпрати съобщение до касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 94.24лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
Председател:
Членове: