Р Е Ш Е Н И Е
№ 1004
София, 12.01. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 2711/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. С. К. и Ш. С. К. и двамата от гр. Д., чрез процесуалния му представител адв. Б от АК – С. , против въззивно решение на Смолянския окръжен съд № 24 от 14.02.2008 г., постановено по гр. д. № 139/2007 г., с което е отменено решение № 265 от 08.01.2007 г. на Д. районен съд, постановено по гр.д. № 277/2005 г., и е уважен предявеният иск за собственост, с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на С. С. К. и Ш. С. К., по предявения иск на Д. лесничейство гр. Д., че Държавата е собственик на следните недвижими имоти : имот № 1* с площ от 15 дка в м. „Х”; имот № 1* с площ от 50 дка в м. „Х” и имот № 1* с площ от 36,0002 дка в м. „К”, всички в землището на гр. Д., като ги е осъдил да предадат на Д. лесничейство гр. Д. владението на тези имоти. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните задължителни указания.
Ответникът по жалбата, Д. лесничейство гр. Д. чрез процесуалния си представител адв. И от АК С. в писмен отговор по чл. 218г ГПК/отм./ е изразил становике за неоснователност на касационната жалба.
Контролиращите страни Д. а. по горите и М. на р. р. и благоустройството не изразяват становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявен е от Д. лесничейство гр. Д., чийто правоприемник по силата на § 67 от ПЗР на ЗИД на Закона за горите е Д. горско стопанство – Д. , ревандикационен иск срещу С. А. К. , починал в хода на процеса и на негово място на основание чл. 120 ГПК/отм./ конституирани наследниците му С. С. К. и Ш. С. К., с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответника, че Държавата е собственик на следните недвижими имоти, част от Д. горски фонд, а именно : имот № 1* с площ от 15 дка в м. „Х”; имот № 1* с площ от 50 дка в м. „Х” и имот № 1* с площ от 36,0002 дка в м. „К”, всички в землището на гр. Д., и за осъждането им да предадат владението на имотите. С решение № 265 от 08.01.2007 г., постановено по гр.д. № 277/2005 г., Девинският районен съд е отхвърлил иска, като е приел, че процесните горски имоти са били възстановени на ответника като наследник на А. О. К. от О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, на основание § 9, ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ. По жалба на ищеца, с решение № 24 от 14.02.2008 г., постановено по гр. д. № 139/2007 г. на Смолянския окръжен съд е отменено първоинстанционното решение и е уважен предявеният иск за собственост, с правно основание чл.108 ЗС, като е признато за установено по отношение на С. С. К. и Ш. С. К., по иска на Д. лесничейство гр. Д., че Държавата е собственик на следните имоти : имот № 1* с площ от 15 дка в м. „Х”; имот № 1* с площ от 50 дка в м. „Х” и имот № 1* с площ от 36,0002 дка в м. „К”, всички в землището на гр. Д., и ответниците касатори са осъдени да предадат на Д. лесничейство гр. Д. владението на тези имоти. Във въззивното решение е прието, че по заявление на ответника като наследник на А. О. К. , с Протокол № До-8/30.08.2000 г. Областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, на основание § 9, ал. 1 ПЗР на ЗВСГЗГФ е постановила признаване правото на възстановяване собствеността върху гори и земи от горския фонд за землище Д. , като в т. 2 от това решение е признато право на възстановяване правото на собственост на наследниците на А. О. К. , в размер общо на 100 дка. Въз основа на това протоколно решение е издадено и решение № 102/10.05.2001 г. на ПК – Д. Извършвайки косвен съдебен контрол на решението на П. комисия/сега Общинска служба „З”/, съдът е приел, че това решение е незаконосъобразно, тъй като не са били налице изискванията на специалния закон за реституиране на процесните имоти – ЗВСГЗГФ.становено е, че по заявление на ответника, праводател на касаторите, в качеството му на наследник на А. О. К. , с решение № 102/10.05.2001 г. ПК Д. , въз основа и на протоколно решение на О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, му е възстановила правото на собственост върху процесните имоти, в които той е бил въведен във владение.
Въззивният съд обосновано и законосъобразно е приел, че О. комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ не е изпълнила надлежно предвидената законова процедура. Със З. на Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа № РД 46-1652/25.10.1999 г. е определен съставът на тази комисия за област С. като представител на Д. лесничейство е включен инж. Я, а участвалото лице при вземане на протоколно решение № До-8/30.08.2000 г. е С. П. , който го е подписал, поради което това решение се явява постановено от незаконен състав. Както това решение на областната комисия по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, така и последващото решение на ПК Д. от 10.05.2001 г. е постановено в нарушение на чл. 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ, тъй като процесните гори не са били одържавени по законите, изброени по чл. 2, ал. 1 от този закон. Процесните гори винаги са били държавна собственост с яйлашки произход и за тях е неприложим ЗВСГЗГФ, в който смисъл са и заключенията на изслушаните специализирани лесотехнически експертизи. В този смисъл е изразил и особеното си мнение членът на комисията инж. С, останалите членове на която не са отчели този факт. Правилен е изводът на съда, че ПК Д. с решение № 506/2001 г. е нарушила разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, която предвижда възстановяване правото на собственост на лицата по ал. 1/лицата, които не притежават документи за собственост/, да се извърши в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, определени с П. на МЗДИ по чл. 20 от Закона за горите от 1925 г. или други налични документи и/или картен материал, което в случая не е спазено, тъй като е извършено възстановяване на гори, които винаги са били държавна собственост. Съобразявайки изложеното, ведно с констатациите на вещите лица по извършените, неоспорени и приети експертизи, обосновано и законосъобразно въззивният съд е приел, че процесните имоти не са били земеделски такива, не са били земеделски земи в горския фонд, а още към 1922 г. са представлявали гора, попадаща в яйлаците на Д. землище, в конкретния случай процесните имоти попадат в границите на яйлак „С”, върху които яйлаци е имало само сервитутно право на паша и водопой, че в това землище никога не е имало частни гори и респ. не е имало отчуждаване и национализиране. С оглед на това и при липсата на доказателства наследодателят на ответника, респ. на неговите наследници – да е бил собственик на процесните имоти, при установено владение на процесните имоти от страна на касаторите, правилно въззивният съд е приел, че ревандикационният иск на Д. лесничейство – Д. , се явява основателен и доказан.
Въззивното решение е обосновано и законосъобразно и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Предявен е иск, с правно основание чл. 108 ЗС като за уважаване на ревандикационния иск следва да са налице определени от закона предпоставки. Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, при условията на чл. 127, ал. 1 ГПК/отм./, че е собственик на спорната вещ, както и че тя се владее от ответника без правно основание. Настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че ищецът е доказал в производството пред въззивния съд, че Държавата е собственик на процесните имоти, които се владеят без правно основание от ответниците. В тази връзка се явяват неоснователни касационните оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Правото на собственост на касаторите върху процесните горски имоти е оспорено от ищеца в хода на първоинстанционното производство и поддържано в хода на процеса и пред въззивния съд, поради което в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./, съдът се е произнесъл по него, извършвайки косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Неоснователен е доводът, че решението на поземлената комисия съставлява стабилен административен акт, поради което е следвало да бъде зачетено от съда без да се изследват предпоставките за възстановяване на собствеността. Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ влязлото в сила решение на поземлената комисия удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост, но това решение няма конститутивен ефект. При оспорване на неговата материалноправна законосъобразност от трето лице, претендиращо самостоятелни права върху имота, позоваващият се на решението следва да докаже, че собствеността е била придобита чрез признатите от закона придобивни способи. Ищецът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяване на собствеността, поради което не е обвързан от силата на пресъдено нещо на решението на поземлената комисия и би могъл да се се защити от материалната му незаконосъобразност само в гражданския процес относно правото на собственост върху същите земеделски земи. При въведеното от ищеца възражение, ответниците е следвало да установят при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост, респ. правата на наследодателя си по отношение на процесните имоти с оглед признаване на материалната законосъобразност на решението на поземлената комисия, от което черпи собственически права, каквото доказване по делото не е проведено. По делото липсват доказателства за проведено съдебно административно производство, поради което релевираните в тази насока възражения в касационната жалба се явяват несъстоятелни.
Установяването на правото на собственост на ищеца върху имотите, предмет на равандикационния иск обуславя основателността му, поради което въведените с касационната жалба доводи срещу противопоставените им от ответниците права върху имота не следва да бъдат обсъждани.
Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл. 108 ЗС, както и съответните разпоредби от ЗВСГЗГФ към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.
Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски пред касационната инстанция на основание чл. 64, ал. 1 ГПК/отм./, в размер на 100 лв. адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 24 от 14.02.2008 г., постановено по гр. д. № 139/2007 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. С. К. и Ш. С. К. и двамата от гр. Д. да заплатят на Д. горско стопанство Д. деловодните разноски за касационната инстанция в размер на 100/сто/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :