4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1004
С. , 3.11..2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 3804/2015 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], подадена чрез адвокат Х. М. срещу въззивно решение № 598 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 811/2014 г. на Пернишкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение № 337 от 26.05.2014 г. по гр.д. № 8307/2013 г. на Пернишкия районен съд, в частта му с която дружеството е осъдено да заплати на И. П. Й. на основание чл.200, ал.1 КТ обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 9200 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса налице ли е груба небрежност, когато работникът извършва работата в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасна работа, като не носи осигурените и предоставени от работодателя лични предпазни средства. Приложени са решение № 291 от 11.07.202 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 194 от 21.06.2011 г. по гр.д. № 1248/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение от 25.04.2006 г. по гр.д. № 2615/2003 г. на ВКС, ІІІ г.о., в които е прието, че намаляване отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при груба небрежност- липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Поддържа се, че въпросът за преценката на конкретните обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД се решава противоречиво от съдилищата. Представени са решение от 6.12.2007 г. по гр.д.№ 238/2007 г. на САС и решение от 20.12.2007 г. по гр.д. № 1126/2007 г. на САС, в които е прието, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди не е абстрактно понятие. Под този критерий следва да бъдат подведени конкретните факти, установени по делото.
Ответникът И. П. Й. в писмен отговор, подаден чрез адвокат Т. Ш. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК- не са формулирани конкретни материалноправни въпроси по приложението на чл.52 ЗЗД и чл.201, ал.2 КТ. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, в срока по чл.283 ГПК и е допустима.
Пернишкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпяни неимуществени вреди в размер на 9200 лв. и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. Приел е, че в резултат на трудова злополука, станала на 5.06.2012 г. ищецът е претърпял травматично увреждане на дясното око. Определена му е 25% трайно намалена работоспособност. При определяне размера на обезщетението за претърпяните неимуществени вреди съдът е съобразил събраните по делото доказателства установяващи характера и степента на увреждането – попаднало чуждо тяло причинило травматична катаракта и дупка в ретината, периода на лечение, възстановяване, възрастта на пострадалия, причинените неудобства и затруднения, и въз основа на тях е приел, че сумата от 10 000 лв. справедливо ще обезщети болките и страдания. Приел е, че жалбоподателят е осигурил необходимите предпазни средства- предпазни очила, че ищецът не ги е носил, но това съставлявало обикновена, а не груба небрежност, поради което е счел, че няма основание за прилагане на разпоредбата на чл.201, ал.2 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по втория въпрос. По този въпрос практиката е уеднаквена с приетото в т.11 на ППВС №4/1968 г. и решения на ВКС постановени по реда на чл.290 ГПК. В задължителната съдебна практика намерила израз в ППВС № 4/1968 г. е прието, че размера на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В този смисъл са и постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС. В случая съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че справедливото обезщетение за претърпяните от ищеца болки и страдания е в размер на 10 00 лв., като след приспадане на застрахователното обезщетение следва да се присъди сумата 9 200 лв. Даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие със задължителната практика, а обосноваността на изводите му са основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, но не и за допускане на касационно обжалване в производството по чл.288 ГПК.
Първият материалноправен въпрос свързан с преценката за наличие на „проявена груба небрежност” от страна на пострадалия“ е от значение за изхода на делото, и е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Практиката по този въпрос е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд. В приложените решения на ВКС е прието, че намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на елементарно внимание и старание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, неполагане на грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие със задължителната съдебна практика, поради което касационното обжалване следва да се допусне.
На жалбоподателя следва да бъде указано да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 184 лв. в седмичен срок от получаване на съобщението, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 598 от 22.12.2014 г. по гр.д. № 811/2014 г. на Пернишкия окръжен съд.
Указва на [фирма], [населено място] в седмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 184 лв., като при невнасянето й касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване на председателя на ІІІ г.о., след представяне на вносен документ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :