3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1005
София, 20.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети юли през две хиляди и единадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 1486 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. С. Т. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Вяра М., против въззивното решение № V-45 от 5 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г., с което е отменено решение № VІІІ-1189 от 30 ноември 2009 г., постановено по гр.д. № 4101 по описа на районния съд в [населено място] в частта, в която в полза на Т. са присъдени сумите от 7275 лева и 7500 лева по договори за поръчка от 14 април 2008 г., както и мораторна лихва върху тези суми и исковете са отхвърлени, а в останалата част първоинстанционното решение е потвърдено.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, тъй като съдът не е подложил на преценка всички доказателства по делото и не е обсъдил в цялост свидетелските показания и изобщо не е преценявал писмените доказателства; ответникът е изпълнил неточно във времето задълженията си за плащане и е в забава, а плащането по време на работа на скулптурите е акт на потвърждение на всички действия, извършени от ищцата без възражения относно неточно изпълнение; неправилно съдът тълкувал правилата на закона и последиците при неточно изпълнение на задължения по договор за поръчка, без да са представени доказателства за възражения за неточно изпълнение в хода на изпълнение на поръчката и без ответникът да е упражнил потестативното си право да развали договора или да оттегли поръчката; възлагането на част от действията на трето лице е било в интерес на доверителя и той е бил своевременно уведомен за това без възражения от негова страна; съдът неправилно е преценил задълженията на доверителя и наличието на езикова бариера, както и възможността на касаторката да изисква и разчита на помощта на трети лица; ответникът не е оказал необходимото съдействие, без което касаторката не е могла да изпълни задълженията си и тя се освобождава от последиците на забавата си. В изложение към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че касационният съд следва да отговори на следните въпроси, обусловили крайните изводи на въззивния съд: налице ли е неточно изпълнение, когато довереникът не е изпълнил част от възложените действия лично, макар и да е действал в интерес на доверителя и последният не е възразил, превъзлагането има ли за правна последица възникване на правото на доверителя да откаже да плати уговореното възнаграждение – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК; дължи ли се възнаграждение на довереника при отсъствие на възражения в хода на изпълнение на поръчката, при липса на изявление от страна на доверителя за оттегляне на поръчката или за разваляне на договора поради неизпълнение – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК (сочат се решение на ВКС и решение на апелативен съд).
Ответникът [община] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.
С решението си въззивният съд приел, че не може безспорно да се установи, че касаторката е изпълнила задълженията си по договорите точно съобразно изискванията на чл. 281, вр. чл. 63 и сл. ЗЗД – не са представени писмени доказателства за съдържанието и конкретизирането на задълженията, както и за тяхното изпълнение; задълженията не са изпълнени лично, а за част от тях тя е била заместена от трето лице, без за това да е бил уведомен доверителят или да е взето неговото съгласие; за изпълнение на друга част от задължението е било наето друго лице, след като е станало ясно, че работата е невъзможно да се свърши в уговорения срок; касаторката не е изпълнила задълженията да организира работници и да дава ясни и точни указания по задълженията им; не са представени доказателства, че касаторката е изпълнила задълженията си да уведомява доверителя за изпълнението на поръчката и се е наложило в работата да се включат и други лица; не се установява, че касаторката е имала ясна концепция за изпълнение на задачата; касаторката не е изпълнила точно поетите по договорите за поръчка задължения, поради което не й се дължи остатъкът от договорените суми; след като касаторката не е изпълнила точно задълженията си, тя няма основание да претендира заплащане на неустойка, а и клаузата за неустойка е недействителна поради неморално висок размер.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на атакуваното решение до касационно разглеждане.
Допускането до касационен контрол се търси по второто и третото основания на чл. 280, ал. 1 ГПК – поради необходимостта ВКС да разреши поставен правен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и разрешаването на който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените от касаторката правни въпроси са от значение за изхода на конкретното дело, включени са в предмета на спора и разрешаването им е обусловило крайния резултат по спора. По първия поставен материалноправен въпрос на настоящия състав на ВКС не е известна съдебна практика. По втория материалноправен въпрос разрешението на въззивния съд е различно от разрешението, дадено в представената от касаторката съдебна практика – решение № 212 по т.д. № 814 за 2007 г. на ТК и решене по гр.д. № 1890 за 2002 г. на САС.
За касационното обжалване касаторката дължи държавна такса от 594,95 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № V-45 от 5 май 2010 г., постановено по в.гр.д. № 374 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2010 г.
УКАЗВА на И. Т. в едноседмичен срок от получаването на препис от определението да представи в деловодството на ВКС доказателство за внесена по сметката на съда държавна такса за касационното обжалване в размер на 594,95 лева, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След получаване на доказателство за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: