3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 482/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1005
гр. София, 31.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 482 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Л. С. К. обжалва решение № 1578 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1796/10 г. на Окръжен съд [населено място]. К. счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Г. Я. Н., Теодора П. Д., С. П. Н. и А. П. Ч. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 1759 от 29.06.2009 г. по гр. д. № 4086/07 г. на Районен съд [населено място], с което предявения от Л. К. срещу М. С. И., Г. Н., Теодора Д., С. Н., Р. Н. С., Д. Н. Ц., А. П. Ц., Б. Г. В., Я. Ж., В. О. –Я. и А. Ч. иск за делба на имоти № 111208 с площ 1.020 дка и № 11109 от 0.009 дка в м. „Ч.” на [населено място] е отхвърлен, както и иска и по чл. 76 ЗН срещу Г. Н., Теодора Д. и С. Н. и А. Ч., за прогласяване относителната недействителност на договора за продажба обективиран в нот. акт № 8 от 03.08.2006 г.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението към жалбата са формулирани въпроси: основателно ли е възражение за придобиване на имот по давност за владение осъществено от различни лица през различни периоди; следва ли един сънаследник който иска да придобие имот по давност да доведе това действие до знание на другите сънаследници; с оглед разпоредбата на чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, може ли да се придобие по давност земеделски имот за владение от 26.02.1996 г. до 03.08.2006 г. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
Същественият въпрос ще е разрешаван противоречиво от съдилищата тогава, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
В. съд е приел, че през 1994 г. ОСЗ възстановила на наследниците на П. Ц. овощна градина от 6.914 дка. Наследодателят П. починал през 1960 г., като оставил за наследници съпруга М., синове С., Н. и А. и дъщери С., Л. и В.. През 1993 г. С. завещал на сина си П. Н. цялото си движимо и недвижимо имущество срещу гледане и издръжка. С. починал на 27.09.1993 г., като оставил за наследници ищцата Л., ответницата М. и сина П.. С договор за доброволна делба от 26.02.1996 г. наследниците на П. Ц. разпределили собствеността на овощната градина. От наследниците на С. в делбата участвал само П. Н., който получил в дял овощна градина от 1.152 дка и на 03.08.2006 г. я продал на А. Ч.. Според съда завещанието не поражда правни последици, тъй като клаузата „за издръжка и гледане” противоречи на безвъзмездността на договора. Договорът за делба бил нищожен, тъй като в делбата не са взели участие всички наследници на С.. Доказано било обаче възражението, че П. Н. владял имота като свой собствен. Градината била заградена и се ползвала само от него. Владението било демонстрирано пред другите съсобственици и никой от тях не възразявал срещу действията му. Владението на П. било продължено от купувача А., затова поради придобиване на имота по давност, искът за делба бил неоснователен.
Представеното решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 1218/09 г. на ВКС I ГО е неотносимо към формулираните въпроси. В него е разгледан въпрос за способите чрез които се придобива правото на собственост, както и че исковата молба очертава предмета на спора и на доказване. В случая е предявен и разгледан иск за делба, обективно съединен с иск по чл. 74 ЗН. Според тълкувателно решение № 67 от 18.06.1970 г. по гр. д. № 52/1970 г. на ВС ОСГК, възможността за включване в делбеното производство на всякакви искове, предназначени за осъществяване крайната цел на делбеното производство, се извлича и пряко от разпоредбата на чл. 281 ГПК /отм./. Обобщено, в решения № 239 от 29.05.1996 г. по гр. д. № 91/96 г. на ВС І ГО и № 265 от 28.04.2004 г. по гр. д. № 720/03 г. на ВКС І ГО е прието, че сънаследникът владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. За да превърне владението в самостоятелно, е необходимо да е предприел действия, които да отричат правата на другите наследници върху техните части и те да са достигнали до тяхното знание. В. решение не противоречи на цитираната съдебна практика, тъй като в решението съдът е обсъдил въпроса и приел с оглед доказателствата по делото, че наследодателят П. Н. владял за себе си, като действията му били доведени до знанието на другите наследници. Решение № 636 от 04.12.2003 г. по гр. д. № 144/03 г. на ВКС І ГО също няма отношение към формулираните въпроси, тъй като в него е разгледан въпрос за придобиване по давност на недвижим имот, докато спорът между страните е специфичен, за придобиване по давност на възстановен земеделски имот. По тези съображения, няма основание да се допусне касационно обжалване по първите два въпроса. Касационното обжалване е допустимо само по третия въпрос. В. съд е приел че владението на имота от 26.02.1996 г. е довело до придобиването му по давност. В решение № 382 от 14.05.2009 г. по гр. д. № 948/08 г. на ВКС І ГО е прието, че съгласно чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по ЗСПЗЗ не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила през 1997 г. и десетгодишният срок изтича праз 2007 г. С оглед на изложеното, тъй като спорният въпрос е решаван по различен начин, налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1578 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 1796/10 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на Л. С. К. в едноседмичен срок да внесе 50 д. т. по сметка на ВКС както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: