4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
София, 21.09.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 89 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Т. М. С. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. С. Г., против въззивното решение № 5930 от 10 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 9331 по описа на Софийския градски съд за 2011 г., с което е потвърдено решение № 6680679 от 2 май 2010 г., постановено по гр.д. № 34995 по описа на районния съд в гр. София за 2010 г., с което са отхвърлени предявените от С. против Ц. д. г. № [населено място] искове с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, и С. е осъдена за разноски.
В жалбата се сочи, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводството, защото съдът неправилно тълкува изразът в двете връчени на касаторката предизвестия „считано от 29 март 2010 г.”, приемайки, че това е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а не начало на двумесечното предизвестие, а според записите в трудовата книжка, служебна бележка, заповед от 28 май 2010 г. и отговора на исковата молба, трудовото правоотношение е продължило до края на м. май 2010 г.; към датата 20 март 2010 г. липсват надлежен акт или фактически действия на работодателя, които да бъдат подложени на съдебен контрол, тъй като предизвестието не подлежи на атакуване и изпълнението на трудовите задължения е продължило до 31 май 2010 г.; съдът неправилно е игнорирал твърденията на страните по посочения проблем; неправилно съдът гради изводите си на първото предизвестие, което е оттеглено от работодателя и така е прието за установено обстоятелство, различно от приетото за безспорно между страните; безспорно е установено и нарушение на специалната закрила по чл. 333 КТ; не е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ съкращаване в щата. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК за произнасяне на ВКС по съществения материалноправен въпрос за датата на прекратяване на трудовото правоотношение считано от 29 март 2010 г., а не като начален момент на двумесечното предизвестие, каквато е действителната воля на отправящия предизвестието работодател (сочат се три решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК); съдът не е осъществил необходимата дейност по тълкуване и не се е съобразил с критериите на чл. 20 ЗЗД като е преиначил волята на страните и е игнорирал напълно обстоятелството, че поведението на работодателя и събраните по делото писмени доказателства изцяло съответстват на твърдението на касаторката за смисъла на израза „считано от 20 март 2010 г.”; в противоречие с процесуалните правила съдът е възприел фактическа обстановка, която не само не се подкрепя от доказателствата по делото, но не е и въведена като твърдения от страните; съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос за значението на израза, използван от работодателя „считано от 29 март 2010 г.”, определящ началото на двумесечното предизвестие на касаторката, а не датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като съдът не е посочил аргументи защо не възприема доводите на страните (сочат се решение на ВС и две решения на ВКС, постановени по отменения ГПК, както и три решения на ВАС).
Ответникът Ц. д. г. № [населено място], представлявана от директора С. И., чрез процесуалния й представител адв. Е. К., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд препраща към мотивите на първата инстанция по чл. 272 ГПК; волята на работодателя е ясно изразена в предизвестието от 26 март 2010 г., в което е посочена датата 29 март 2010 г. и не е посочен двумесечен срок; това е моментът, към който се преценява надлежното упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение и срокът за атакуване на уволнението е от момента на промяната в правната сфера на страните, а издадената по-късно заповед за уволнение има само констативен характер; последващите и връчени при отказ предизвестия не пораждат правен ефект предвид прекратената трудовоправна обвързаност, а обстоятелството, че ищцата е работила до 1 юни 2010 г. не рефлектира върху законността на уволнението; не е допуснато нарушение по чл. 333 КТ – не са представени съответните доказателства, а представеният протокол, като неподкрепен с преки доказателства, не обвързва съда; не е установено трудовата функция на ищцата да се осъществява от друго лице; основателно е възражението на ответника за изтекла погасителна давност за предявяване на иска – след като прекратяването е налице от 29 март 2010 г., подадената на 15 юли 2010 г. искова молба е просрочена.
К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения процесуалноправен въпрос, уточнен от състава на касационния съд: при спор относно точния смисъл на волята на работодателя, изразена в писмен акт, може ли съдът да приеме, че не следва да се подлагат на преценка други писмени доказателства за относими към спора факти. Даденото от въззивния съд разрешение по поставения правен въпрос е обусловило изхода на спора, по правния въпрос на състава на касационния съд не е известна съдебна практика, а представената такава от касаторката не обхваща конкретния проблем.
Касационното обжалване не следва да се допуска по поставения материалноправен проблем, обоснован и с твърдения за процесуални нарушения, осъществени от страна на съда – неправилно съдът приема за дата на прекратяване на трудовото правоотношение 29 март 2010 г., а не посочената в предизвестието дата като начален момент на двумесечното предизвестие, каквато е действителната воля на отправящия предизвестието работодател. Допълнително се изтъква, че съдът не е осъществил необходимата дейност по тълкуване и не се е съобразил с критериите на чл. 20 ЗЗД като е преиначил волята на страните и е игнорирал напълно обстоятелството, че поведението на работодателя и събраните по делото писмени доказателства изцяло съответстват на твърдението на касаторката за смисъла на израза „считано от 20 март 2010 г.”, както и че в противоречие с процесуалните правила съдът е възприел фактическа обстановка, която не само не се подкрепя от доказателствата по делото, но не е и въведена като твърдения от страните. К. е избрала да направи свое фактическо твърдение, което обаче по естеството си не представлява правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, съобразно критериите за общото основание за допускане на касационното обжалване, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК. Освен това в подкрепа на своето виждане за порок на въззивното решение касаторката е посочила три решения на ВКС, чийто предмет в тълкувателната им част, е този за тълкуване на договорни клаузи. Правен въпрос за това изразената в писмен акт воля на работодателя подлежи ли на тълкуване съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД, не се поставя и така се препятства възможността на ВКС да се произнесе по подобен правен въпрос. Най-сетне, по естеството си позоваването на сочения проблем, обосновано с обстоен преглед на представените доказателства, подкрепящи тезата на касаторката, е оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, посочено от законодателя като основание за касационно обжалване, а не и като основание за допускане на касационното обжалване. По посочените съображения обсъждането на представената съдебна практика е ненужно.
За касационното производство касаторката не дължи държавна такса предвид правилото на чл. 359 КТ.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 5930 от 10 ноември 2011 г., постановено по гр.д. № 9331 по описа на Софийския градски съд за 2011 г.,
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: