О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1006
гр. София, 03.11. 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
Като изслуша докладваното от съдия К. гр. дело № 3874/2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. И. П. от [населено място] , [община] , обл. Р. , чрез адв. Т. В. против решение № 189/17.04.2015 г., постановено по гр.д. № 173/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение №113/26.11.2014 год., постановено по гр.д. № 824/2014 г. на Беленския районен съд и производството по делото е прекратено.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и поради необоснованост.Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивната инстанция за постановяване на решение по съществото на спора.
С касационната жалба е представено Изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [община] оспорва допустимостта на касационното обжалване в писмен отговор по делото. Счита, че формулираните от касатора въпроси касаещи допустимостта на предявения установителен иск не са от значение за изхода на спора и не са свързани с правните аргументи , дадени във въззивното решение, както и че цитираната задължителна практика на ВКС / решения по чл. 290 ГПК/ не e относима към процесния случай.
Кметът на [населено място] , [община], обл. Р. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск , установителен по своя характер, е недопустим поради липса на правен интерес.Прието е , че ищцата има правен интерес от друг вид защита с оглед пропуснатото от нея трудово възнаграждение и причинени вреди от недопускането й да работи на процесната длъжност – напр. за обезщетение по чл. 213 КТ.Срещу вторият ответник – [община], искът е недопустим и на второ основание -същата не е работодател на ищцата, поради което не се явява надлежен ответник. С оглед на тези основни мотиви въззивният съд е приел, че предявените искове са процесуално недопустими, поради което обжалваното решение е обезсилено и производството – прекратено.
Съгласно задължителното тълкуване дадено в.т.1 ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./ при въведената факултативност на касационното обжалване , за да се допусне такова досежно обжалвано въззивно решение жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило решаващите изводи на съда респ. изхода на делото. По отношение на формулирания правен въпрос следва да е изпълнен един от допълнителните критерии / основания /по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Тоест допустимостта на касационното обжалване е обусловена от комулативното изпълнение на посочените две условия. В случая касаторът счита, че касационно обжалване следва да се допусне по три правни въпроса , които в обжалваното решение, според него са разрешени в противоречие със задължителна практика на ВКС / решения, постановени при условията на чл. 290 ГПК, които представя/, което обосновава критерия по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
С оглед изложените решаващи мотиви на въззивният съд,ВКС,3-то г.о. счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса : „Кога е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за съществуването на трудово правоотношение по чл. 124,ал.1 ГПК във вр. чл. 357 КТ.” По този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с Р № 458/29.06.2010 г. по гр.д № 1526/2009 г. на ВКС, постановено при усл. на чл. 290 ГПК , поради което допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е изпълнено.
Останалите формулирани въпроси не са с характеристиката на обуславящи изхода на спора , поради което не следва да се обсъждат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 189/17.04.2015 г., постановено по гр.д. № 173/2015 г. на Русенския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: