Р Е Ш Е Н И Е
№1009
София, 2.02. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 2455/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. П. К. и М. И. К., и двамата от гр. В., чрез пълномощника им адв. Б от АК-Варна, против въззивно решение № 1* от 30.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1751/2006 г., с което е оставено в сила решение № 1* от 26.05.2006 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. д. № 97/2005 г., в частта му, с която е прието за установено в отношенията между ищците Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П., всичките от гр. В. и ответниците С. П. К. и М. И. К., че ответниците не са собственици на реална част с площ от 645 кв. м. от недвижим имот, намиращ се в землището на гр. В., кв. „Виница”, м. „Мешелика”, целият с площ от 840 кв.м., представляващ имот пл. № 839 по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид”, при описани граници, по отрицателно установителен иск за собственост, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, като първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която е уважен иска за частта от имот пл. № 839 по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид”, извън оцветената в жълто, заключена между зеления и червения контур по скицата на вещото лице А. на л. 81. В жалбата са наведени доводи в подкрепа на оплакванията за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със съответните указания. Подробни съображения за изложени в писмена защита, в която се релевира и основание за недопустимост на въззивното решение в обжалваната му част.
Ответниците по жалбата – Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П., всичките от гр. В., не изразяват становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
За да уважи отрицателно установителния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./, отричайки правото на собственост на ответниците в отношенията им с ищците върху реална част от 645 кв.м. от място, съставляващо имот пл. № 839 по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид”, кв. „Виница”, м. „Мешелика”, гр. В., при посочени граници на реалната част, съдът е посочил, че ищците разполагат с положително решение № 891/25.06.2002 г. на Поземлена комисия гр. В., с което им е признато право на собственост като наследници на Х. Г. Х. върху нива с площ от 3,540 дка, намираща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кв. „Виница”, м. „Мешелика”, представляваща имот пл. № 8* по КП от 1956 г., а по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид” – имот № 3* включващ части от имоти №№ 839/процесния/, 840, 841, 842, 843, 844, 845, 846, 847 и 848. Относно правата на ответниците съдът е приел, че те не са придобили валидно право на ползване върху процесната земеделска земя, поради липса на валидно взето решение на ИК на ОбНС Варна от 11.03.1981 г. за предоставяне право на земеползване. Приел е също така, че съществуващата в имота постройка не отговаря на изискванията за сграда по смисъла на чл. 119 и чл. 121 ППЗТСУ/отм./ и на чл. 118 – чл. 125 и чл. 177 от Наредба № 5/1977 г. на ПНТСУ/отм./.
Настоящият състав на Трето гражданско отделение при Върховния касационен съд намира, че предявеният отрицателно установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е недопустим, поради липса на правен интерес от такъв иск в защита на заявеното с исковата молба спорно материално право.
Установителният иск по чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ е субсидиарна форма на защита на нарушени субективни материални права, затова допустимостта му изисква наличие на правен интерес от провеждането му. Нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено. Липсва правен интерес от такъв иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск.
От обстоятелствената част на исковата молба и от доказателствата по делото е видно, че ищците като наследници на Х. Г. Х. притежават по реституция/решение № 891/25.06.2002 г. на Поземлена комисия гр. В. нива с площ от 3,540 дка, намираща се в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ на кв. „Виница”, м. „Мешелика”, представляваща имот пл. № 8* по КП от 1956 г., а по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид” – имот № 3* включващ части от имоти №№ 839/процесния/, 840, 841, 842, 843, 844, 845, 846, 847 и 848. Ищците поддържат, че реална част от реституирания им земеделски имот от 632 кв.м. попада в имот № 8* който в проекто плана на новообразуваните имоти в м. „Мешелика” е записан на името на ответника С. П. К.. Твърдят също така, че ответниците/съпрузи/ не притежават валидно предоставено право на ползване и не са придобили правото на собственост върху имота по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, но имотът реално се ползва от тях и чрез предявения иск, ищците отричат правото на собственост на ответниците върху процесните 645 кв.м. По отношение на ответниците е установено, че в процесния имот те са изградили дървена барака през 1980-1981 г. за сезонно ползване и са заплатили имота съгласно оценителен протокол № 1405/11.03.1994 г., одобрен от Кметски наместник на кметство Виница, община В..
При тези обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че за ищците липсва правен интерес от предявения отрицателен установителен иск. Това е така, тъй като те могат да защитят абсолютното си право на собственост чрез осъдителен иск. Правен интерес от отрицателен установителен иск би бил налице, ако абсолютното право на собственост на ищците е засегнато от ответниците като носители на друго ограничено вещно право, каквото е правото на ползване или правото на строеж, което тежи върху имота и пречи на ищците съсобственици по реституция да упражнят правото си на собственост. В случая правото на ползване е трансформирано в право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и ответниците реално се намират в имота. Лишеният от владението собственик може да защити правото си на собственик срещу владеещия несобственик само чрез осъдителен иск, т.е. ревандикация. Ищците ще постигнат пълна защита на правата си чрез осъдителния иск, който включва защитата, която се търси с установителния иск – да установят със сила на присъдено нещо, че са притежатели на правото на собственост върху спорната част от имота и да осъдят ответниците да им предадат владението на спорната вещ като се снабдят срещу тях с изпълнително основание.
В случая решаващият съд като е приел, че предявения отрицателен установителен иск е допустим и го е разгледал по същество, е постановил недопустим съдебен акт.
По изложените по горе съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е постановено по иск, от предявяването на който ищците не са доказали правен интерес, което е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Решението, с което искът е уважен като постановено по недопустим иск е също недопустимо и следва да се обезсили, а производството по отрицателно установетилния иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ да се прекрати.
При този изход на спора ищците следва да заплатят на ответниците направените по делото разноски за всички инстанции в размер на 507 лева, на основание чл. 64, ал. 3 ГПК/отм./.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 2 ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 1* от 30.11.2007 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр. д. № 1751/2006 г. и оставеното с него в сила решение № 1* от 26.05.2006 г. на Варненския районен съд, постановено по гр. д. № 97/2005 г. като недопустими.
ПРЕКРАТЯВА производството по отрицателно установителния иск, с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК/отм./ на Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П., всичките от гр. В. против С. П. К. и М. И. К., и двамата от гр. В., за приемане за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на реална част с площ от 645 кв. м. от недвижим имот, намиращ се в землището на гр. В., кв. „Виница”, м. „Мешелика”, целият с площ от 840 кв.м., представляващ имот пл. № 839 по КП „Бялата чешма, Дъбравата и М. рид”, при граници : имоти пл. № 840 и № 8* останалата част от имот № 839 и път.
ОСЪЖДА Ц. Х. Г., Г. Х. Х., С. А. Н. и П. А. П. да заплатят на С. П. К. и М. И. К. направените по делото разноски в размер на 507/петстотин и седем/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :