О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр. София, 13.02.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 4262 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК вр. с пар. 74 ПЗР към ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 27. 10. 2017г..
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 4А, срещу решение № 133 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 211/2017г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав, с което е потвърдено решение № 12 от 05. 01. 2017г. по гр. д. № 1204/2016г. на Пловдивски окръжен съд, с което касаторът е осъден да заплати на ищцата М. Д. С. от [населено място], [улица], сумата 21 390 евро, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, съставляваща двойния размер на платен от ищцата задатък по предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 22. 07. 2015г., ведно със законната лихва от 17. 05. 2016г. до окончателното плащане, както и сумата 3 574 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата съдебна инстанция.
Касаторът – ответник поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено, а делото – върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав или да бъде постановено ново решение по същество на спора съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, с което да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба ответникът релевира основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуално правни въпроси: 1/ „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение, и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания, както и допустимо ли е въззивният съд да препраща към мотивите на първата инстанция, когато първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства и не се е произнесъл по всички доводи и възражения на ответника?“, по който сочи разрешаването му от въззивния съд в противоречие с постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС: № 94 от 28. 03. 2014г. по гр. д. № 2623/2013г. на Четвърто г.о.; № 157 от 08. 11. 2011г. по търг. д. № 823/2010г. на Второ т.о.; № 344 от 21. 09. 2012г. по гр. д. № 862/2011г. на Четвърто г.о.; № 127 от 05. 04. 2011г. по гр. д. № 1321/2009г. на Четвърто г.о.; № 554 от 08. 02. 2012г. по гр. д. №1163/22010г. на Четвърто г.о. и № 194 от 18. 06. 2013г. по гр. д. № 1100/2012г. на Четвърто г.о., и 2/ „За задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, както и доводите на страните, да посочи кои релевантни обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства“, по който навежда разрешаването му в обжалвания съдебен акт в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2013г. по т. д. № 1 от 2013г. на ОСГТК на ВКС и в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения по гр. д. № 761/2010г. на Четвърто г.о.; по гр. д. № 4744/2010г. на Първо г.о.; по гр. д. № 196/2012г. на Четвърто г.о.; по т. д. № 1656/2013г. на Второ т.о.; по гр. д. № 853/2016г. на Второ г.о.; по гр. д. № 112/2016г. на Четвърто г.о.; по гр. д. 0 3356/2016г. на Четвърто г.о. и др..
Ответникът по касационната жалба /ищца в производството/ – М. Д. С. не подава отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД по граждански спор, с цена над 5 000 лв., който не попада в приложното поле на чл. 280, ал. 2 ГПК, т.е. същата е процесуално допустима.
По предявения иск с правно основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел за безспорно, че страните са сключили предварителен договор за продажба на недвижим имот в [населено място], по който ищцата е платила на ответника процесната парична сума от 21 390 евро по банков път, към момента на сключване на предварителния договор. Счел е, че тази сума представлява задатък, подлежащ на връщане от ответника поради това, че той е неизправна страна по предварителния договор, като е намерил за неоснователни доводите на ответника във въззивната жалба, че не се касае за задатък по смисъла на чл. 93, ал. 2 ЗЗД, тъй като в самия процесен предварителен договор са налични клаузи, сочещи че сумата е дадена като задатък и подлежи на връщане в двоен размер при виновно неизпълнение на договорни задължения на ответника – продавач. Възприел е изводът на първоинстанционния съд за изправността на ищцата – купувач по предварителния договор, базиран на правилно разпределена доказателствена тежест, при което носещият тежестта да докаже виновно договорно неизпълнение на ищцовата страна ответник, не е ангажирал доказателства. Като е посочил, че изводите на първоинстанционния съд кореспондират на събраните доказателства, изложени са подробни мотиви, извършен е задълбочен и детайлен анализ на доказателствата, направени са логични и съобразени със закона изводи относно действителните отношения между страните, Пловдивски апелативен съд е препратил на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, зачитайки го като валидно, допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените от касатора два горепосочени процесуалноправни въпроси са включени в предмета на конкретното дело и са обусловили решаващите правни изводи на съда по него, т.е. осъществено е общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Те са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС: ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 157/08.11.2011г. по търг. дело № 823/2010г. на II-ро търг. отд., решение № 344/21.09.2012г. по гр. дело № 862/2011г. на IV-то гр. отд., решение № 127/05.04.2011г. по гр. дело № 1321/2009г. на IV-то гр. отд., решение № 554/08.02.2012г. по гр. дело № 1163/2010г. на IV-то гр. отд., решение № 194/18.06.2013г. по гр. дело № 1100/2012г. на IV-то гр. отд., решение № 214 от 15. 03. 2017г. по гр. дело № 112/2016г. на ІV-то гр. отд. и решение № 94 от 28. 03. 2014г. по гр. дело № 2623/2013г. на ІV-то гр. отд.. Според последната въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Изпълнението на тези задължения включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, събрани по делото, както и твърденията, доводите, възраженията, вкл. възраженията за прихващане, и оспорванията на страните. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т. е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Съгласно разпоредбата на чл. 272 ГПК, когато намери първоинстанционното решение за правилно и го потвърди, въззивният съд може да не преповтаря в мотивите към въззивното решение, приетото за установено и правните изводи на първоинстанционния съд, а може да препрати към тези мотиви на първоинстанционното решение, като същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, но не като контролно-отменителна инстанция, а в качеството си на такава по съществото на спора, т. е. – чрез извеждане на свои самостоятелни фактически констатации и/или правни изводи във връзка с направените оплаквания и доводи. Пловдивски апелативен съд не е обсъдил в мотивите на своето решение всички правнорелевантни възражения на ответника във въззивната му жалба, направени своевременно с отговора на исковата молба /за липсата на договорна уговорка в процесния предварителен договор за плащане на задатък от продавача при твърдяното договорно неизпълнение; за неизправността на ищцата – купувач, при която направеното от нея разваляне на договора не е породило правно действие и съответно тя не би имала право на задатък; за прекомерност на договорения задатък и др./, както не е обсъдил и приетото за съвместно разглеждане с доклада на първоинстанционния съд евентуално възражение за прихващане за сумата 2 673. 60 евро /обичайния задатък при покупко – продажба на имот с процесната цена/, която ответникът желае да бъде прихваната със задължението му да върне платената първа вноска от договорената цена в размер на 10 695 евро, което възражение е останало необсъдено и от първоинстанционния съд, въпреки че предявеният иск е уважен, в какъвто смисъл се съдържа оплакване във въззивната жалба.
Процедирайки по този начин, въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с разрешенията на поставените процесуалноправни въпроси в задължителната практика на ВКС, цитирана по – горе. Следователно по тях са осъществени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /общо и допълнително/ за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
На основание изложеното следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение по горепосочените процесуалноправни въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 13. 07. 2017г. по в. гр. дело № 211/2017г. на Пловдивски апелативен съд, гражданско отделение, първи състав
УКАЗВА на касатора – ответник в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 837 лв.. При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса касационната жалба да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: