Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
гр. София, 02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Ани Давидова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1903 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба за отмяна вх. № 5120812 от 19.07.2018 г., подадена по пощата на 13.07.2018 г. от Р. Л. К., чрез адвокат М. С. от САК, срещу Решение № 436 от 12.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 1118/2000 г. по описа на СГС, ІІ „а” въззивно отделение и потвърденото с него Решение от 14.02.2000 г. по гр.д.№ 000108/1999 г. по описа на СРС, 62 състав в частта, с която е уважен предявения от С. А. Г. срещу Р. Л. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Ответникът по молбата С. А. Г. не е подал отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. В откритото заседание поддържа становище, че молбата е неоснователна.
По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 91 от 03.06.2019 г.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
С Решение от 14.02.2000 г. по гр.д.№ 000108/1999 г. по описа на СРС, 62 състав е прието за установено по отношение на Р. Л. К., че С. А. Г. е собственик на недвижим имот – магазин с площ 33,50 кв.м., № 5 по стар план, находящ се в [населено място], [улица]. Приетото от съда за установено придобивно основание е съставено от З. И. Г. в полза на С. А. Г. саморъчно завещание от 22.03.1999 г. Актът на СРС е потвърден с Решение № 436 от 12.07.2004 г. по гр.д.№ 1118/2000 г. на СГС, ІІ „а” въззивно отделение, което е оставено в сила с Решение № 959/06 от 12.07.2007 г. по гр.д.№ 938/2005 г. на ВКС, ІV г.о.
Като отменително основание по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК в случая е релевирано Решение № 904 от 13.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 15611/2012 г. по описа на СГС, ІІ „в” г.о. (по отношение на което не е допуснато касационно обжалване с Определение № 182 от 13.04.2018 г. по гр.д.№ 3341/2017 г. на ВКС, І г.о.). С цитирания въззивен акт е обезсилено Решение № ІІ-58-83 от 07.08.2012 г. по гр.д.№ 5097/2007 г. по описа на СРС, 58 състав и е прекратено производството по предявени от С. А. Г. срещу К. Т. С. (трето за настоящия спор лице) и срещу Р. Л. К. искове за прогласяване, че са нищожни завещанията, съставени от името на З. И. Г., както следва: в полза на К. Т. С. (с дата 19.03.1996 г.) и в полза на Р. Л. К. (с дата 24.03.1999 г.). Този правен резултат е мотивиран от СГС, ІІ „в” г.о. със следните съображения: С. А. Г. е обосновал правния си интерес от предявяването на двата установителни иска с твърдение, че самият той е универсален правоприемник на З. И. Г. по силата на саморъчно завещание от 22.03.1999 г., както и по закон. В производството пред СГС, ІІ „в” г.о. е представено влязло в сила на 15.11.2012 г. Решение № 273 от 28.12.2006 г. по гр.д.№ 1355/2000 г. на СРС, 55 състав, с което съставеното в полза на С. А. Г. саморъчно завещание от 22.03.1999 г. на З. И. Г. е прогласено за нищожно на основание чл. 42, б. „б” във връзка с чл. 25, ал. 1 ЗН (тъй като не е написано и подписано от завещателя). След като С. А. Г. не е нито наследник по закон, нито наследник по завещание, то той няма защитимо право, което да брани чрез предявените искове за прогласяване, че са нищожни завещанията, съставени от името на З. И. Г. в полза на К. Т. С. и в полза на Р. Л. К.. Следователно С. А. Г. не е надлежна страна в процеса и предявените от него претенции са недопустими.
Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора – т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.
В разглеждания случай релевираното като отменително основание Решение № 904 от 13.02.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 15611/2012 г. по описа на СГС, ІІ „в” г.о. не удовлетворява изискванията на която и да е от двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Решение № 904 не представлява акт по съществото на правен спор, доколкото с него такъв не е разрешен, а единствено е отречена допустимостта на предявените от С. А. Г. срещу К. Т. С. и срещу Р. Л. К. установителни искове. Този акт има характер на определение, не се ползва със сила на пресъдено нещо и няма установителното действие по чл. 298, ал. 1 ГПК. Решението не е постановено в производство по чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК и с него не се установява (не)съществуването на факт с правно значение. Приетото за установено от СГС, ІІ „в” г.о. обстоятелство, че саморъчното завещание от 22.03.1999 г. е нищожно почива на зачитането на предходно влязло в сила решение (Решение № 273 от 28.12.2006 г. по гр.д.№ 1355/2000 г. на СРС, 55 състав), което нито е представено с разглежданата молба за отмяна вх. № 5120812 от 19.07.2018 г., нито заявеното с разглежданата молба искане за отмяна е обосновано с произнасянето, съдържащо се в Решение № 273 от 28.12.2006 г. по гр.д.№ 1355/2000 г. на СРС, 55 състав. По тази причина Решение № 273 не може да бъде съобразено от настоящия състав и обсъдено във връзка с настоящото искане за отмяна.
В обобщение – с молбата за отмяна с вх. № 5120812 от 19.07.2018 г. не е представен документ, който да обективира новооткрито обстоятелство или ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което се налага извода, че това отменително основание не е налице.
С петитума на молбата молителят се е позовал и на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Това отменително основание изисква по надлежния съдебен ред да е установена неистинност на документ, на свидетелски показания или заключение на вещо лице, които да са обусловили изхода на спора, или по надлежния съдебен ред да е установено престъпно действие на страна, представител на страната, член на състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Под „установяване по надлежния съдебен ред” се има предвид за съответното престъпление да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение по наказателно дело или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК (за случаите, когато наказателно производство не може да бъде образувано). Не е достатъчно да се твърди, че е извършено престъпление, нито дори само да е започнато наказателно производство. Изисква се извършването на престъплението да е установено с влязъл в сила съдебен акт или споразумение. Не е допустимо извод за наличието на извършено престъпление да се формира от съда по отмяната, въз основа на анализ на доказателства, събрани в рамките на отменителното или друго производство. В случая изобщо не са изложени твърдения, които да бъдат отнесени към разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, поради което се налага извод, че позоваването на това отменително основание е бланкетно, а Решение № 904 не съставлява акт, с който по надлежния съдебен ред да е установено извършването на престъпление във връзка с разглеждането на делото.
Предвид отсъствието на надлежно отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение.
Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх. № 5120812 от 19.07.2018 г., подадена по пощата на 13.07.2018 г. от Р. Л. К., чрез адвокат М. С. от САК, срещу Решение № 436 от 12.07.2004 г., постановено по гр.д.№ 1118/2000 г. по описа на СГС, ІІ „а” въззивно отделение и потвърденото с него Решение от 14.02.2000 г. по гр.д.№ 000108/1999 г. по описа на СРС, 62 състав в частта, с която е уважен предявения от С. А. Г. срещу Р. Л. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Решението е окончателно.
Обръща внимание на СРС, 62 състав, че в кориците на приложеното гр.д.№ 9931/2008 г. на СРС, 61 състав се съхранява неадминистрирана молба за отмяна вх.№ 1038768 от 25.09.2014 г., насочена срещу частта от Решение от 14.02.2000 г. по гр.д.№ 000108/1999 г. по описа на СРС, 62 състав, с която е уважен предявения от С. А. Г. срещу Р. Л. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС.
След връщане на делото, същата следва да бъде администрирана от СРС, 62 състав по реда на чл. 306 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: