3
определение по гр.д.№ 201 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
София, 22.02.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 201 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1839 от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 52 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, втори състав, с което е отменено решение от 05.11.2013 г. по гр.д.№ 4881 от 2013 г. на Софийския градски съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу Д. М. В. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване собствеността и предаване на владението върху дворно място с площ от 660 кв.м., представляващо имот пл.№ 664 в кв.7 по плана на [населено място], м.“В.-ВЕЦ С.“ с административен адрес: [населено място], ул.“21 век“ № 4, ведно с построените в него жилищна сграда с площ от 63,17 кв.м. и гараж с площ от 21,30 кв.м. и с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на Д. В. да заплати на [фирма] сумата 24 990 лв., представляваща обезщетение за неоснователно ползване на имота през периода от 13.03.2009 г. до 23.01.2012 г.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи няколко въпроса, произнасянето по които, според него, биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор от 07.01.2016 г. ответникът Д. М. В. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно разглеждане и да му се присъдят направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: В обжалваното решение съставът на Софийския апелативен съд е приел, че представените по делото документи установяват принадлежността на правото на собственост върху процесния имот в патримониума на ищцовото дружество /ищецът [фирма] е придобил имота от [фирма], който от своя страна го е получил от Столична община като апортна вноска през 2003 г./. Въпреки това, предявеният от [фирма] иск за собственост е отхвърлен, тъй като е прието за основателно и доказано направеното от ответника възражение за придобиване на имота по давност. Според съда, ответникът е владял процесния имот в продължение на повече от 10 години преди предявяване на иска през 2012 г. и осъществяваното от него владение не е било прекъсвано- нито с отправянето на нотариални покани от собственика, нито с подмяната на патрона на вратата на намиращата се в имота жилищна сграда. Прието е също така, че в случая не е приложима нормата на пар.1 от Закона за допълнение на ЗС /обн.в ДВ, бр.46 от 2006 г., впоследствие многократно изменяна/, разпореждаща спиране на придобивната давност за имоти държавна и общинска собственост, тъй като след отреждането на спорния имот за имущество на търговско дружество, той е престанал да бъде общинска собственост.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение настоящият състав на ВКС приема, че един от поставените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 ГПК и уточнени от съда правни въпроси е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС /въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/, а именно: може ли в срока на владение, който е от значение за придобиване на имот по давност, да бъде включван период от време, през който владеният имот е бил общинска собственост.
Тъй като по този специфичен правен въпрос е налице неяснота и няма задължителна съдебна практика, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Софийския апелативен съд по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато и по обусловения от иска по чл.108 ЗС иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1839 от 13.05.2015 г. по гр.д.№ 52 от 2014 г. на Софийския апелативен съд, втори състав.
ДАВА едноседмичен срок на касатора [фирма] да заплати по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 223,78 лв. /двеста двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/.
УКАЗВА на същия, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.