Р Е Ш Е Н И Е
№ 101
София, 09.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на първи февруари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жива Декова
ЧЛЕНОВЕ: Олга Керелска
Ерик Василев
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 919 /2009 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.218а,ал.1,б.”а” ГПК / отм./ във вр. пар.2,ал.3 ПЗР на ГПК/ обн. ДВ , бр.59/20.07.2007 год./, в сила от 01.03.2008 год.
Образувано е по касационна жалба на И. И. И. от гр. С. срещу решение №241 от 07.12.2006 год., постановено по гр.д. №389/2006 год. на Софийски апелативен съд, ГК,4-ти състав, с което е оставено в сила решението от 07.12.2005 год. по гр.д. № Е-349/2004 год. на Софийски градски съд, Брачна колегия, с което е признато и допуснато изпълнение на територията на Р. България на решението на Районен съд – гр. Ш., ІІІ брачна колегия , Р. Полша по дело №ІІІ RC 672/99 , влязло в законна сила на 10.10.2003 год., с което осъжда И. И. И. от гр. С. да заплаща в полза на малолетния син Я. И. И. , роден на 12.10.1998 год., издръжка в размер на 200 злоти месечно, плащани до 15 число на всеки месец на майката и законна представителка М. И. , заедно с 13% лихва при всяко просрочване , започвайки от 11.10.1999 год.
В касационната жалба се правят оплаквания, че решението е неправилно , поради нарушение на материалния закон , съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. /касационни основания за отмяна по чл. 218б,ал.1,б. „в” ГПК / отм./
Ответницата по касация , призована чрез съдебна поръчка , върната с вх. №881/28.01.2010 год., не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок , от страна, която има право и интерес от обжалването и срещу допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт ,поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
По следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният е приел , че съгласно разпоредбата на чл. 87,ал.1 КМЧП, полският съд е бил компетентен да разгледа спора и постанови решението, чиято екзекватура се иска. Прието е , че при разглеждане на делото от този съд правото на защита на жалбоподателя не е нарушено , доколкото същият е бил редовно призован за съдебното заседание пред Районен съд Шелдце, получил е призовка и постановление за назначаване на адвокат като негов пълномощник , участвал е в процеса като е представил становище по иска, молба за назначаване на служебен защитник , декларация за гражданско и имотно състояние. Прието е , че решението не противоречи на законите и добрите нрави в България , доколкото институтът за издръжката на малолетното и непълнолетно дете от страна на неговия родител е уреден и в нашето право. С оглед, на това, въззивният съд е формирал извод, че са спазени изискванията на чл. 117,ал.2 от КМЧП и е уважил молбата за признаване и допускане на изпълнение на решението на съда в Полша на територията на Р. България.
При преценката на условията за признаване и допускане на чуждестранното решение, въззивният съд е съобразявал изцяло разпоредбите на Кодекса за международно частно право / КМЧП/ обн. ДВ бр.42/17.05.2005 год./. Съгласно чл. 3 от Кодекса обаче, неговите разпоредби не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установени в международен договор в сила за Р. България. В случая между Н народна република има договор за правна помощ и правни отношения по граждански, семейни и наказателни дела , който е ратифициран с Указ №172 на Президиума на Народното събрание от 07.04.1962 год., в сила от 20.04.1963 год. С оглед на това преценката относно условията за признаване и допускане изпълнение на чуждестранното решение следва да бъдат преценявани с оглед разпоредбите на този двустранен договор като разпоредбите на КМЧП следва да се прилагат субсидиарно относно неуредените със договора въпроси.
Независимо от горното, предвид сходните разрешения на въпросите, касаещи условията за екзекватура, в договора и КМЧП, решението на въззивният съд е правилно. Така съгласно чл. 27 във връзка с чл. 26 от Договора компетентен по спора за произход и произтичащото от установеното бащинство задължение за издръжка, е съдът на договарящата се страна, чийто гражданин е детето. С оглед на това, както е прието и от въззивната инстанция, полският съд е бил компетентен да разгледа спора, по който е постановено решението, чиято екзекватура се иска.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че при разглеждане на делото пред чуждестранния съд е било нарушено правото му на защита, доколкото в нарушение на чл. 58 от Договора не е бил уведомен за датите на всички проведени по делото заседания, което според него е пречка за допускане екзекватура на решението.словията, при които се признава и допуска изпълнение на чуждестранно решение по двустранния договор са регламентирани в разпоредбата на чл. 55 от него като същата изисква страната да не е била лишена от възможност за защита, без това право да се свързва с изискването за призоваване на страната за всички съдебни заседания. Същевременно на страната е била осигурена възможност за защита, доколкото със съдебна поръчка е получил препис от исковата молба с приложенията към нея, призовка и наставления в превод на български , а с последваща съдебна поръчка е бил уведомен и за служебно назначения му пълномощник – адвокат и е получил нова призовка. Следователно касаторът е бил уведомен за започващия срещу него процес и неговият предмет, могъл е да се защити в него, разполагал е и със служебно назначен адвокат, който да го представлява и защитава правата му. Нещо повече, както е отбелязал в мотивите си и въззивният съд същият е участвал в процеса като е представял доказателства и искал събирането на други такива.
Доводите, които касаторът развива в касационната жалба за противоречие на решението с българското право и българския обществен ред, на практика са оплаквания във връзка със съществото на спора за бащинство, който е предшествал този за присъждане на издръжка . В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 121,ал.1 КМЧП, който в случая следва да намери субсидиарно приложение, в производството по признаване и допускане на изпълнение на чуждестранни решения, съдът не навлиза в разглеждане съществото на спора.
С оглед на изложеното, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена в сила.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №241 от 07.12.2006 год., постановено по гр.д. №389/2006 год. на Софийски апелативен съд, ГК,4-ти състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :