О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 101
гр.София, 09.03.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов гр.д.№ 3899 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Х., И. А. Х. и М. Г. Х. срещу Решение № 1335/ 09.03.2016 г. по в.гр.д.№ 797/15 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното Решение № 2682/ 05.06.2015 г. по гр.д.№ 52/14 г. на РС- [населено място], с което са уважени предявените от П. И. Х. искове за собственост, както следва: срещу ответника А. И. Х.- положителен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, за установяване правото на собственост на ищеца, на основание наследство и давностно владение, върху 1/2 ид.ч. от самостоятелен обект от сграда с идентификатор 61813.756.34.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], представляващ приземен етаж на двуетажна къща на [улица] [населено място]; срещу ответниците И. А. Х. и М. Г. Х.- осъдителен иск с правна квалификация чл.108 ЗС, за признаване правото на собственост на ищеца върху описания имот на посоченото правно основание и осъждане на ответниците да му предадат неговото владение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с оглед на което се моли за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, евентуално- постановяване на касационно
решение по съществото на спора, с което исковите претенции срещу касаторите бъдат отхвърлени със законните последици.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационното обжалване са формулирани два въпроса, които според касатора са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение, и по които същото е постановено в отклонение от задължителната съдебна практика, респ. произнасянето по тях от настоящата касационна инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Уточнени и конкретизирани съобразно указанията, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК, въпросите са следните:
1. Порочно ли е въззивно решение, в чието постановяване е участвал съдия, по отношение на когото е имало основание за отвод по смисъла на чл.22, ал.1,т.6 ГПК.
2. Налице ли е нередовност на исковата молба по смисъла на чл.129, ал.1 във връзка с чл.127, ал.1, т.4 и 5 ГПК в случай, че е налице съответствие между посочената в исковата молба площ на процесния имот и тази по одобрената кадастрална карта, кореспондираща с прието по делото заключение на вещо лице.
Първият от двата въпроса е поставен в контекста на оплакването на касаторите, че председателят на съдебния състав на въззивния съд и докладчик по делото- съдия П. У., и процесуалният представител на касаторите адвокат М. А., били в силно влошени отношения от 2009 г. Този факт се установявал от проведен на 16.03.2016 г. разпит като свидетели на съдия У. и неговата съпруга по адм.дело № 95/ 2015 г. на Административен съд- [населено място], образувано по искова претенция с правна квалификация чл.2 ЗОДОВ на К. А.- съпруг на адв.А., срещу Висшия съдебен съвет. В тази връзка се поддържа, че по отношение на съдия У. е имало основателно съмнение в безпристрастието му по смисъла на чл.22, ал.1, т.6 ГПК като основание за неговия отвод, с оглед на което постановеното с участието му въззивно решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Вторият въпрос е формулиран във връзка с поддържаното от касаторите, според което въззивният съд се е произнесъл по искове за собственост на имот, представляващ самостоятелен обект от сграда с идентификатор 61813.756.34.1.3 с площ от 76 кв.м. /както е описан имота в исковата молба/, докато действителната му квадратура според скица-схема на обекта, както и според заключението на изслушаната по делото експертиза, е 105 кв.м.
Ответникът по касационната жалба- П. И. Х. е депозирал в срока по чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, с който моли
касацията да не бъде допускана поради липса на предвидените в закона предпоставки за това.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното:
По отношение на първия поставен от касатора процесуалноправен въпрос следва да се приеме, че е налице предвиденото в чл.280, ал.1, т.1 ГПК основание за допускане на касационното обжалване. Според константната практика на съставите на ВКС по чл.290 ГПК, въззивно решение, в чието постановяване е участвал съдия, по отношение на когото е налице основание за отвод, е неправилно поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.281, ал.З, пр.2 ГПК и следва да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд /Решение № 351 от 12.12.2011 г. по гр.д.№ 497/10 г. на II г.о. и Решение № 27 от 30.06.2015 г. по гр.д.№ 4508/14 г. на I г.о./. В този смисъл е и Решение № 69 от 01.04.2015 г. по гр.д.№ 4941/14 г. на III г.о., според което нарушаването на забраната новото съдебно решение, постановено след обезсилване на първоначалното, да бъде постановено от същия съдебен състав, не обуславя извод нито за нищожност, нито за недопустимост на съдебния акт, а такова решение е само неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Тезата е застъпена и в Решение № 168 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 580/12 г. на IV г.о., според което наличието на основание за отвод не обуславя нито нищожност, нито недопустимост, а единствено неправилност на съдебното решение. Без значение е обстоятелството, дали при разглеждане на делото е искано отстраняване на съдията, по отношение на когото се твърди наличие на основание за отвод, тъй като установените в чл.22, ал.1 ГПК пречки са от обективен характер и задължават съдията сам да се отстрани в хипотезите на т.1-5, а когато не приеме отвод, основан на т.6, да обяви обстоятелствата. Доколкото в конкретния случай по делото не са ангажирани доказателства за наличие на твърдяното от касаторите основание за отвод на съдия У., на същите следва да бъде указана възможността да ангажират такива доказателства в съдебното заседание пред касационния съд- както е посочено в т.9 от ТР № 1/ 17.07.2001 г. по т.д.№ 1/01 г. на ОСГК, пред ВКС не могат да се събират само нови доказателства по съществото на спора, но не и такива за установяване порочността на въззивното решение, тъй като в противен случай касаторът в редица случаи би бил поставен в състояние на невъзможност да докаже оплакванията си.
Във връзка с втория формулиран от касаторите въпрос е налице основание за допускане на касационното обжалване предвид вероятността същото да е недопустимо поради нередовност на исковата молба /ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т.д.№ 1/09 г. на ОСГТК/. В мотивите си въззивният съд е приел, че дължи произнасяне по искове за собственост на недвижим имот с
площ от 76 кв.м., колкото е квадратурата на процесния приземен етаж според писмените доказателства за правото на собственост. Същевременно от заключението на изслушаната пред въззивния съд Съдебно-техническа експертиза се установява, че през 1973 г. етажът е пристроен и площта на пристройката не е включена в общата застроена площ на обекта, който по документ е от 76 кв.м., но в действителност общата застроена площ с пристройката е 105 кв.м. При тези данни следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по искова претенция с неизяснен предмет, доколкото ищецът изрично е поискал признаване на собственическите си права по отношение на целия приземен етаж, при което, както константно приема практиката на ВКС, площта на недвижимия имот не е негов основен индивидуализиращ признак /Решение № 253 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1114/09 г. на II г.о., Решение № 672/2010 от 07.03.2011 г. по гр.д.№ 1584/09 г. на I г.о./.
Предвид гореизложеното, налице са предпоставките на процесуалния закон за допускане до разглеждане на касационната жалба, като на касаторите се укаже необходимостта от представяне на доказателство за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. /чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1335/ 09.03.2016 г. по в.гр.д.№ 797/15 г. на Благоевградския окръжен съд, по касационната жалба на А. И. Х., И. А. Х. и М. Г. Х..
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението всеки от тях следва да представи доказателство за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв., като при неизпълнение касационната му жалба ще бъде върната.
УКАЗВА на страните, че в откритото съдебно заседание могат да ангажират доказателства във връзка с твърдяното от касаторите основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 ГПК по отношение на член на състава на въззивния съд.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: