2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 437/10 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1015
гр. София, 12.11.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Рикевска
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 437 по опИ. за 2010 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. В. Г. и Е. В. П. срещу решение № 716 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 806/09 г. на Окръжен съд гр. Добрич. Касаторите считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответникът по касация М. С. М. оспорва жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 25 от 23.07.2009 г. по гр. д. № 3252/08 г. на Районен съд гр. Добрич, с което установителните искове предявени от П. Г. и Е. П. срещу М. М. за собственост на дворно място с площ 400 кв. м., реална част от УПИ ХІІ-4 в кв. 8 по ПУП на с. О., са отхвърлени.
Установено е, че ищците са наследници на Р. Г., починала през 1994 г. С нот. акт № 111 от 08.04.1972 г. тя била призната за собственик на недвижим имот придобит по давност, представляващ дворно място от 2 дка извън регулацията на с. О.. Ответникът се легитимира като собственик на съседен имот. С нот. акт № 163 от 21.04.1972 г. Г. К., брат на Р. Г. продал на С. И. дворно място от 4 дка заедно с къща в него, извън регулацията на селото. През 1996 г. С. И. дарил 9/10 ид. ч. от имота на ответника. Съгласно техническа експертиза, двете дворни места били част от имот с площ 10.8 дка, собственост на бащата на праводателите на страните, заснет като имот пл. № 4, извън регулация до 1972 г. При първоначалната регулация на имот пл. № 4 през 1989 г. за имота били отредени осем парцела, като не била съобразена възникналата съсобственост. Съдът приел че наследодателката на ищците до смъртта си през 1994 г. е осъществявала владение върху имота в границите към 1970-1972 г., заснети през 1996 г., като площта му реално била 1670 кв. м. Настоящите граници били обозначени с ограда през 1975 г. и не били променяни. При включването на имота в регулация през 1989 г., имота на ищците попадал в рамките на пет парцела, от които в процесния УПИ ХІІ-4 имал участие с 200 кв. м. При отреждането нямало придаване по регулация на части от имоти. Затова съдът приел че ищците не се легитимирали като собственици на реална част по действуващата регулация на УПИ ХІІ-4. Евентуална грешка в регулацията можела да бъде отстранена по реда предвиден в чл. 53 ЗКИР.
В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК е формулиран, процесуалноправен въпрос дали по допустимостта на иска съдът следва да се произнесе с определение, или със съдебно решение. Този въпрос бил решен в нарушение на практиката на ВКС в Тълкувателно решение № 104 от 07.09.1967 г. по гр. д. № 73/1967 г. на ВС ОСГК, според което по допустимостта на предявен иск съдът се произнася с определение. Обжалваното въззивно решение не е постановено в отклонение от практиката на ВКС по посочения процесуалноправен въпрос. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като изрично е посочил в мотивите си, че исковете са допустими, но неоснователни, затова актът с който съдът се произнася в случая е решение, а не определение.
В изложението са формулирани са и материалноправни въпроси дали установяването на грешка в кадастъра при заснемане на кадастралната основа е абсолютна положителна предпоставка при установителния иск за собственост; дали установителния иск е преждевременно предявен ако не е установена грешка в кадастралната основа; дали посочването на придобивния способ „давностно владение” представлява искане за установяване право на собственост към минал момент и кое е правното основание на иска; необходимо ли е да се предяви иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР по обезсилен план, с оглед разпоредбата на § 6 ПР на ЗУТ; има ли сила на пресъдено нещо за иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР решение, с което е отхвърлен иск за собственост. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
Настоящият състав счита, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси, свързани с изясняване допустимостта на установителен иск за собственост на недвижим имот, преди провеждане на иск по чл. 53 ал. 2 ЗКИР, са съществени и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 716 от 09.12.2009 г. по гр. д. № 806/09 г. на Окръжен съд гр. Добрич.
УКАЗВА на П. В. Г. и Е. В. П. в едноседмичен срок да внесат 125 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представи вносна бележка с която да установи плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: