О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1016
София, 02.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 01 октомври две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 352 /2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. В. Р., Р. П. Д. и Т. П. Д. против решение № 1519 от 08.12.2010г. по гр.д.№ 1353/2010г. на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение 165 от 16.01.2010г. по гр.д.№ 2481/2008г. на Варненски РС и вместо това е допусната съдена делба на апартамент № 3, находящ се на втория етаж в [населено място], на [улица] площ 87,55 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ ХІ-3 от кв. 36 с площ 233 кв.м. между Р. П. Д. и Т. П. Д. при условията на съпружеска имуществена общност за 36/48 ид.ч., П. Р. П. с квота 2/48 ид.ч., Д. Д. Р. и К. Д. К. за по 1/48 ид.ч. и К. К. Ч. за 8/48 ид.ч. Отхвърлен е иска за делба по отношение на касаторката Е. В. Р..
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон .- чл. 25 от ЗН предвид приетото, че завещанието няма достоверна дата, защото в протокола за оставяне на съхранение е посочена дата преди датата, посочена в съдържанието му и за допуснати процесуални нарушения, поради това, че е уважен иск, предявен от лице, което няма качествата на наследник.
В изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.допустим ли е иск за делба, при твърдяна съсобственост по наследяване, предявен от лице извън кръга на наследниците по закон и 2.нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус” По двата въпроса се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК., Представени са Р № 1050/21.10.1991г. по гр.д.№ 853/1991г. и Р № 601 от 18.11.2005г. по гр.д.№ 305/20005г. на ВКС І гр.о.
Ответникът по касация К. Ч. оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол тъй като.цитираните решения не са задължителна съдебна практика, а касаторите се позовават на чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Останалите съделители не са взели становище по жалбата.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск за делба от К. Ч. на апартамент № 3 находящ се на втория етаж в [населено място] , на [улица] площ 87,55 кв.м., ведно със съответните общи части от сградата и от дворното место, съставляващо УПИ ХІ-3 от кв. 36 с площ 233 кв.м. Ищецът се позовава на оставено в негова полза саморъчно завещание от К. И. С.. По делото е установено следното: К. С. купува по време на брака си с Ц. С., сключен 1949г. дворно место с площ 233 кв.м. в [населено място] с построена в него къща с н.а. № 49,т.ІІІ/1955г. През 1997г. двамата продават с н.а. № 95,т.ХL/97г. 65 % от дворното место на [фирма], което се равнява на 155,45/233 ид.ч., с н.а. № 13,т. LХХХІІІ/1997г. прехвърлят възмездно на В. П. Р., Р. П. Д. и И. И. И. 81,55/233 ид.ч. от дворното место и така се разпореждат изцяло с него. ЕТ прехвърля по замяна на В. Т. Б. 15 % ид.ч. от дворното место и на А. Д. А. общо 50% по н.а. № 38,т.ІV/2000г. и н.а. от 2001г. Така и ЕТ се разпорежда с частта си от дворното место. С н.а. № 49,т.І/2002г. всички собственици на терена учредяват на Е. Д. Б. правото на строеж за отделни обекти в предвидената по плана сграда, като учредяват за ? ид.ч. право на строеж за процесния апартамент № 3 на К. И. С.. За другата ? ид.ч., правото на строеж получават съпрузите Р. и Т. Д.. Въззивният съд е приел, че може да се учреди право на строеж на третото лице К. С.. Към момента на учредяването, съпругата Ц. е била жива и придобитата ? ид.ч. от апартамента е в режим на съпружеска имуществена общност. Съпругата Ц. умира на 02.06.2004 г. С н.а. № 25,т.ІV и н.а. № 26,т.ІV от 2005г. К. С. прехвърля на Е. В. общо 25/100 ид.ч., т.е. ? ид.ч. от апартамента, а с н.а. № 147,т.ІІІ/2006г. тя продава тази част на Р. Д.. Съпругата Ц. е оставила универсално саморъчно завещание от 09.11.2000г., предоставено за съхранение при нотариус с протокол, съставен на 08.11.2000г., с което определя като свой наследник на цялото й имущество В. П. Р.. Той се разпорежда с придобитата по наследство ? ид.ч. в полза на Т. Д. Съдът приема че завещанието на Ц. С. е нищожно защото няма достоверна дата, тъй като протокола за оставянето му за съхранение при нотариус предхожда датата, написана в съдържанието му. Затова е приел, че оставената в наследство част от съпругата – ? се разпределя по правилото на чл. 9, ал.2 от ЗН, т.е. съпругът К. С. е придобил 2/12 ид.ч., които е могъл да завещае. Така е определена квота на ищеца 8/48 ид.ч. Останалата 1/12 ид.ч. от апартамента е разпределена между П. Р. П. с квота 2/48 ид.ч., Д. Д. Р. и К. Д. К. за по 1/48 ид.ч.
По първия поставен въпрос – допустим ли е иск за делба, при твърдяна съсобственост по наследяване, предявен от лице извън кръга на наследниците по закон не следва да се допуска касационно обжалване. Ищецът е твърдял наличие на съсобственост по наследяване и това е достатъчно за допустимост на предявения иск. Въпрос по същество е дали има такава съсобственост. При липса на съсобственост е недопустима делбата, но не иска за делба Вярно е, че ищецът е бил заветник, а не наследник по закон, но това не му преклудира възможността да иска делба на имота, предмет на завета, от който може да придобие само идеалната част, на която е бил собственик завещателя. По този въпрос решението на въззивния съд не е постановено в противоречие със задължителна съдебна практика. Такава не се сочи и представя и от касаторите.
Вторият въпрос: “нищожно ли е завещание, което е датирано с дата, различна от протокола за оставяне за съхранение при нотариус” е решаващ за преценката дали ищеца има права върху процесния имот предвид приетото от съда за нищожност на завещанието на Ц. С.. С Р № 4384 от 14.11.1980г. по гр.д.№ 2083/80г. І гр.о. е прието, че при липса на елемент от датата, той може да се допълни от съдържанието на завещанието. Решение № 601-05-І приема, че достоверната дата трябва да се извлече от съдържанието му, а не от доказателства и текст, извън него. Решение № 1097 от 11.12.2008г. по гр.д.№ 4961/2007г. V гр.о. приема, че датата на изготвяне на саморъчното завещание трябва да е обозначена при съставянето му, т.е. следва да е елемент от текста му и да предхожда подписа. С Р № 601 от 18.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 302/2005 г., I г. о. е прието, че “завещанието следва да се приеме за действително въпреки наличието на две дати само ако в самия му текст е посочено, че едната от тях сочи началото на процеса по съставяне на завещанието, а другата – края на този процес”. С Р № 821/19.11.2010г.по гр.д.№ 1906/2009г. на І гр.о. е прието, че нормата на чл. 25 от ЗН определя поредността, в която трябва да се намират датата и подписа, до колкото при разпореждане подписа следва да е след датата, но точното место на датата преди подписа не е определено, поради което датата може да е написана в началото на завещанието като част от текста, или в края му, но трябва да е преди подписа.
Съдът е направил изводи за действителността на завещанието и конкретно за наличието на дата въз основа на дати в други документи, извън съдържанието му – протокола за оставяне за съхранение. Предвид констатираното противоречие в практиката, съдът намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1519 от 08.12.2010г. по гр.д.№ 1353/2010г. на Варненски окръжен съд.
Указва на касатора да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25 лв. в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: