3
Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. София, 10.04.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 89 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молбата на А. Д. М. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. З. Н., за отмяна на влязлото в сила решение без номер от 25 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 8242 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г.
В молбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на правилата на чл. 46 и сл. ГПК (отм.), вследствие на което молителката е лишена от възможността да участва в делото и да бъде надлежно представлявана; за първото по делото заседание призовката е изпратена на постоянния адрес на молителката в [населено място], като при връщането й е отбелязано, че молителката е напуснала адреса и това обстоятелство е удостоверено с изявление на свидетел; за второто съдебно заседание съдът не е изпратил повторно призовка, а е приел, че молителката е редовно призована по реда на чл. 51 ГПК (отм.); още преди завеждането на делото е упълномощена адв. Н., подписала исковата молба и представлявала молителката пред районния съд в гр. София в заседанието, в което делото било прекратено по възражение на ответника и изпратено по подсъдност на районния съд в гр. София; в адресната част на исковата молба, както и на приложеното към нея адвокатско пълномощно са посочени два съдебни адреса, вписани са и два телефона за връзка; молителката като ищца не е била призовавана нито веднъж на адреса в призовката.
Ответникът М. на о. не представя отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното:
Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
С атакуваното решение районният съд в гр. София приема, че искът следва да се отхвърли, тъй като ответникът М. на о. не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения иск – процесният имот е предаден на И. а. „У. на ч. д. с. на М. на о.”, самостоятелно юридическо лице, на 1 август 2003 г., а е закупен от ищцата на 20 март 2007 г.
Молбата за отмяна е основателна.
Относимите обстоятелства са следните:
В исковата молба ищцата е посочила адрес в [населено място]. Молбата е подписана от адв. З. Н. като неин пълномощник. В приложения договор за правна защита и съдействие е отразен адресът на адвоката и телефонен номер. Призовката за първото по делото заседание в районния съд в гр. София е върната в цялост отбелязване, че ищцата не живее на посочения адрес, но в съдебното заседание се явява адв. Н.. Поради нередовното призоваване на ответника делото е отложено, а поради възражението му за местна подсъдност, производството е прекратено в съдебното заседание от 18 февруари 2007 г., в което адв. Н. също е присъствала, и е изпратено на районния съд в гр. София. За първото заседание пред районния съд в гр. София призовката е върната в цялост с отбелязване, че лицето е напуснало адреса и е положен подпис на свидетел. Съдът приел ищцата за редовно призована, тъй като адресът по призовката е предоставен по делото от самата нея и приложил призовката към делото. Обявлението за постановеното решение също е приложено по чл. 51 ГПК (отм.). Решението е влязло в сила на 6 януари 2009 г.
При посочените обстоятелства следва да се приеме, че молителката, в качеството й на ищца, вследствие на нарушаване на правилата на чл. 46 и 51 ГПК (отм.) е била лишена от възможност да участва в делото. Макар ищцата да не е посочила адв. Н. като съдебен адрес по смисъла на чл. 42 ГПК (отм.), изрично е посочено, че молбата се подава чрез адв. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 46 ГПК (отм.), призовката се връчва срещу подпис лично на призованото лице или на неговия пълномощник по делото. Следователно, връчването чрез представител е приравнено на лично връчване, без законът да изисква спазването на някаква поредност. След като съдът е бил уведомен от длъжностното лице по връчване на призовките, че ищцата е напуснала адреса, заявен по делото, то е следвало, съобразно правилото на чл. 46 ГПК (отм.), да връчи призовката на процесуалния представител на ищцата, адресът на който е бил известен по делото. Тази грешка на съда е повторена и при връчването на обявлението за постановения съдебен акт. Ето защо, като е пристъпил директно към приложение на правилото на чл. 51, ал. 2 ГПК (отм.), приложил е призовката към делото, и я е счел за връчена, съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводството, с което е било нарушено правото на ищцата на участие в процеса, както и на обжалване на постановения съдебен акт.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ влязлото в сила решение без номер от 25 ноември 2008 г., постановено по гр.д. № 8242 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: