Р Е Ш Е Н И Е № 102
София, 10 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
При участието на секретаря Виолета Петрова и като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1136/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез пълномощника С. К. , старши юрисконсулт в отдел „Правно обслужване”, дирекция „Административно-правно обслужване и канцелария”, [населено място] срещу решение от 18.09.2014 г. по дисциплинарно дело №19/2014 год. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието вх. №1189/27.05.2014 г.,с пр. осн. чл. 70,ал.1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител В. Й., рег. № 721, с район на действие окръжен съд – В..
В жалбата се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Според жалбоподателя дисциплинарният състав неправилно е приел, че по визираните в искането на министъра на правосъдието изпълнителни дела , ЧСИ В. Й. не е допуснал нарушение на процесуалния закон. Изтъква, че решението е подписано с особено мнение на един от членовете на състава. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът ЧСИ В. Й., чрез адв. Г. П. оспорва жалбата в писмен отговор по делото. Застъпва становище за правилност на решението, доколкото ГПК предвижда с призовката за доброволно изпълнение да се съобщава на длъжника за наложените запори и възбрани, което предполага, че тяхното налагане преди получаване на поканата за доброволно изпълнение, не представлява нарушение.Поддържа, че действията за прекратяване на изпълнителните дела са извършени в разумен срок. Моли решението да бъде оставено в сила.Претендира разноски в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 73,ал.2 ЗЧСИ , от страна, която е легитимирана да обжалва и срещу акт подлежащ на обжалване пред ВКС съгл. чл. 73,ал.1 ЗЧСИ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Дисциплинарното производство е образувано по искане на Министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ В. Й.. Като основание за исканото наказание се сочат нарушения на процесуалния закон по три изпълнителни дела по описа на ЧСИ В. Й. : изп. дело №20127210400287, изп.д. №20127210400350 и изп.д. №20127210400389. Сочи се, че по първото изпълнително дело, ЧСИ в нарушение на чл. 428 ГПК във вр. чл.449,ал.2 ГПК, чл. 507,ал.1 ГПК и чл. 517,ал.1 ГПК е предприел действия по изпълнението по отношение на длъжника М. А. П. , имащи обезпечителен характер като преди изпращането на поканата за доброволно изпълнение е изпратил искане до съдията по вписванията [населено място] за налагане на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и неговата съпруга, изпратени са запорни съобщения до Агенцията по вписванията за налагане на запор върху дяловете на длъжника в търговски дружества.В нарушение на чл.13 във вр. чл. 433,ал.1 и ал.2 ГПК, ЧСИ не е предприел в разумен срок дължимите действия по искания на взискателя в молби от 26.02.2013 г., 07.03.2013 г. и 10.04.2013 г. за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените възбрани и запори – да издаде постановление за прекратяване на производството и изпрати съобщения за вдигане на обезпечителните мерки, като тези действия са извършени едва на 25.09.2013 год. с постановление от същата дата. Такива нарушения са извършени и по второто изпълнително дело №20127210400350 като преди изпращане на поканите за доброволно изпълнение до длъжниците по делото [фирма] и [фирма] е наложил запор на техни вземания от трети лица , както не е предприел в разумен срок дължимите действия по искания на взискателя за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените възбрани и запори в молби от 26.02.2013 г.,07.03.2013 г. и 10.04.2013 г. като ЧСИ е прекратил производството на осн. чл. 433,ал.1,т.2 ГПК едва на 25.09.2013 г. с постановление от същата дата. Твърди се, че последното нарушение е допуснато и по третото изпълнително дело №20127210400389 като по отправени от взискателя искания за прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на наложените възбрани и запори с дати 26.02.2013 г.,07.03.2013 г. и 10.04.2013 г. , е издал постановление за прекратяване на производството на осн. чл. 433,ал.1,т.2 ГПК едва на 25.09.2013 г. с постановление от същата дата.
С обжалваното решение е прието , че изнесената с искането на министъра на правосъдието фактическа обстановка е установена по делото. Прието е обаче, че с описаните действия на ЧСИ В. Й. не са нарушени разпоредби на процесуалния закон, поради което няма основание за налагане на дисциплинарно наказание. Застъпва се становище, че няма пречки обезпечителни мерки да бъдат наложени преди връчването на покана за доброволно изпълнение с оглед защита правата и интересите на взискателя, когато такива мерки не са наложени предварително преди започване на изпълнителното производство.В подкрепа на това виждане се сочи текста на чл. 428,ал.2 ГПК според който в поканата за доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани , което предполага че тяхното налагане е извършено преди това .
Д. състав анализира текстовете на чл. 449,ал.2 ГПК, според който, когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с поканата за доброволно изпълнение , в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до съдията по вписванията за възбрана върху този имот; на чл. 507,ал.1 ГПК и чл. 517,ал.1 ГПК ,предвиждащи налагането на запор върху вземане на длъжника от трето лице и върху дружествени дялове едновременно с изплащане на призовката за доброволно изпълнение.Прието е че посочените законови текстове не следва да се тълкуват буквално и като се има предвид обезпечителния характер и функциите на запорите и възбраните и текста на чл. 428,ал.2 ГПК следва да се приеме, че цитираните в искането на министъра на правосъдието действия на ЧСИ в тази насока, не съставляват нарушение на процесуалния закон.
Прието е също така, че няма нарушение на закона и в действията на ЧСИ във връзка с прекратяване на производството по трите изпълнителни дела и вдигане на наложените запори и възбрани. Действително ЧСИ В. Й. е пристъпил към прекратяване на изпълнителните дела едва на 25.09.2013 г. след трикратно искане от страна на взискателя , но тези му действия не са незаконосъобразни, доколкото взискателят не е бил заплатил окончателно – дължимите такси съгласно Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ.
По съществото на спора, Върховният касационен съд приема следното: Когато кредиторът не предприел действия, които предварително да обезпечат неговото удовлетворяване по реда на обезпечителното производство, същият би могъл след образуване на изпълнителния процес да наложи възбрана върху недвижим имот , запор върху движима вещ, върху вземане на длъжника от трето лице, върху ценни книжа или дялове на длъжника в търговско дружество като мерки обезпечаващи успешното приключване на принудителното изпълнение. Тези мерки не са същински изпълнителни действия, поради което могат да бъдат предприети преди изтичане на срока за доброволно изпълнение,когато принципно изпълнителните действия са недопустими, както и в условията на спряно изпълнително производство / в този смисъл Българско гражданско процесуално право ,9-то изд, стр. 1097/.Това виждане се отразява и в текстовете на чл. 428,ал.2 ГПК, чл. 449,ал.2 ГПК и чл. 507 ГПК. С оглед на изложеното в обжалваното решение дисциплинарният състав при К. на ЧСИ [населено място] правилно е приел, че с предприетите от ЧСИ В. Й. обезпечителни действия в изпълнителното производство преди изтичане на срока за доброволно изпълнение , не е допуснато нарушение на закона.
Неправилни са изводите на дисциплинарния състав обаче за липса на нарушение при изпълнение на задължението по чл. 433 ,ал.1,т.2 ГПК. ГПК.Тази разпоредба съдържа императивно изискване съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство при писмено поискване на взискателя като това може да бъде направено дори и преди неговото удовлетворяване. Последното е така, доколкото именно взискателят е господар на образуваното по негово молба изпълнително производство. Това задължение освен императивно е и безусловно. Същото не е свързано с изпълнение на други изисквания или условия. С влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да вдигне наложените възбрани и запори служебно, тоест дори и това да не е поискано от взискателя. както в настоящия случай / чл. 433,ал.2 ГПК/.Доколкото ЧСИ В. Й. не е прекратил трите изпълнителни дела още при постъпване на първото искане от страна на взискателя по тях, а е обвързал прекратяването със окончателното заплащане на всички дължими такси от него, същият е нарушил задълженията си закон. С оглед на това , съгл. чл.67 ЗЧСИ е налице основание за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. При определяне на дисциплинарното наказание съдът съобразява тежестта на нарушението , както и липсата на данни за отрицателни имуществени последици от него, поради което счита, че в случая следва да му се наложи наказание по чл. 68,ал.1,т.2 ЗЧСИ – глоба в размер на 300 лв.
С оглед изхода на производството В. Й. следва да заплати и юрисконсултско възнаграждение на министерство на правосъдието в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 18.09.2014 г. по дисциплинарно дело №19/2014 год. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което е оставено без уважение искането на Министъра на правосъдието вх. №1189/27.05.2014 г.,с пр. осн. чл. 70,ал.1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание на Частен съдебен изпълнител В. Й., рег. № 721, с район на действие окръжен съд – В. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на Частен съдебен изпълнител В. Й. с рег. № 721 с район на действие Окръжен съд [населено място] дисциплинарно наказание глоба в размер на 300 лв.
Осъжда ЧСИ В. Й. да заплати на Министерство на правосъдието разноски в размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: