О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София,11.03.2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на седми март през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1455 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Й. П. и С. Й. К. срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд, постановено на 26.11.2012г. по гр.д.№857/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от тях срещу С. А. С.-П.,А. Т. С. и И. Т. С. иск за делба на жилище /апартамент/ с идентификатор №* по кад.карта на [населено място],с административен адрес [населено място],ж.к.”И.”,[жилищен адрес].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса известното на съделителя завещателно разпореждане,което му е било предадено за съхранение от самия завещател,представлява ли ново обстоятелство и ново доказателство по делото по смисъла на чл.147 ГПК,ако е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата /уточнен от настоящия състав съгласно правомощията му според дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания/ и по въпроса в случай на оспорване валидността на представеното по делото завещателно разпореждане с предявено възражение за неговата нищожност по смисъла на чл.42,б.”б” ЗН във вр. с чл.25,ал.1 ЗН,достатъчно ли е назначените по делото съдебно-графологични експертизи да дадат заключение за това,че вероятно текстът и подписът по завещанието са положени от посочения за негов автор наследодател,за да се приеме,че завещателното разпореждане е автентично и оспорването е неоснователно.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК съделителката С. А. С.-П. изразява становище,че жалбата е неоснователна без обаче да излага съображения за наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че представеното във второто съдебно заседание саморъчно завещание от 05.06.2006г.,с което Й. П. е завещал на С. П. описаните в него недвижими имоти,сред които и процесния, следва да бъде ценено като доказателство по делото,въпреки че е представено след изтичане на срока за отговор по чл.131 ГПК. Изложени са съображения,че текстът на чл.133 ГПК не следва да се разглежда сам по себе си без връзка с другите текстове на ГПК-следва да се има предвид,че съгласно чл.121,ал.1 от Конституцията на Република България производството по делата осигурява установяване на истината. Прието е,че преклузията по чл.133 ГПК не е абсолютна,няма характер на непреодолима преграда, като е прието,че съответните права не се преклудират,ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В случая е прието,че е налице хипотезата на чл.147 ГПК,тъй като завещанието е обявено на 30.05.2011г. след изтичане на срока за отговор. Прието е,че съделителката С. П. може да е знаела за съществуването на документа,но не е знаела за неговото съдържание,за да направи правоизключващите си възражения по този повод. С оглед на това е прието,че става дума за нововъзникнало обстоятелство,което е от значение за делото по смисъла на чл.147,ал.1,т.2 ГПК като следва да се има предвид,че става дума за съдебна делба и съдът следи служебно за надлежното конституиране на страните и за съществуването или не на съсобственост.
Завещанието е прието за автентично-изложени са съображения,че по повод направеното оспорване са назначени и приети три съдебно-почеркови експертизи в първоинстанционното производство,вещите лица по които са категорични,че автор на ръкописния текст и подписа в завещанието е посоченото в документа лице-наследодателят Й. П.. Единствено вещото лице Р. е изразило особено мнение,но и той сочи,че ръкописният текст и подписът на завещанието вероятно са изписани от наследодателя П.. Вещите лица по назначената от въззивния съд експертиза също са дали заключение,че автор на завещанието и на подписа под него е именно наследодателя.
Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касаторите въпрос дали известното на съделителя завещателно разпореждане,което му е било предадено за съхранение от самия завещател,представлява ново обстоятелство и ново доказателство по делото по смисъла на чл.147 ГПК,ако е било обявено след провеждане на първото съдебно заседание във фазата по допускане на делбата /уточнен от настоящия състав съгласно правомощията му според указанията,дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на разпоредбите на чл.133 и чл.147 ГПК в първата фаза на делбеното производство и при наличието на съдържащите се в поставения въпрос обстоятелства.
Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса в случай на оспорване валидността на представеното по делото завещателно разпореждане с предявено възражение за неговата нищожност по смисъла на чл.42,б.”б” ЗН във вр. с чл.25,ал.1 ЗН достатъчно ли е назначените по делото съдебно-графологични експертизи да дадат заключение за това,че вероятно текстът и подписът на завещанието е положен от посочения за негов автор наследодател,за да се приеме,че завещателното разпореждане е автентично и оспорването е неоснователно.
Необходимостта от допускане на касационно обжалване по този въпрос се обосновава на първо място от обстоятелството,че в решение №166/08.05.2012г. по гр.д.№65/2012г. на ІІ ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК е прието,че експертно заключение,че завещанието вероятно е написано и подписано от лицето,посочено като негов автор,не позволява направа на безспорен извод за автентичността на документа или спазването на формата по чл.25,ал.1 ЗН и съответно не е достатъчно за установяване действителността на завещателното разпореждане. На второ място следва да бъде взето предвид и обстоятелството поради какви причини експертите са стигнали до извода,че е налице само вероятност по отношение на авторството на оспорения документ с оглед особеностите на конкретния случай,поради което според настоящия състав касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 26.11.2012г. по гр.д.№857/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС по 25.00лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба всеки един от тях и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание,след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: