Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
гр. София, 13 август 2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети май през 2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
МИЛЕНА ПАНЕВА
при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Николай Любенов разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 370 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пазарджик срещу присъда № 3 от 23.01.2018 г.на състав на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 880/2017 г.
В протеста и в постъпило в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към него са изложени доводи за неправилно прилагане на закона при оправдаването на подсъдимата, свързано с отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Направено е искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.
В съдебното заседание пред настоящата инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста. Заявява становище за недоказаност на обвинението, както от обективна, така и от субективна страна.
Подсъдимата и защитника й, редовно призовани, не вземат лично участие в съдебното заседание.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:
С присъда № 45 от 14.11.2017 г., постановена по НОХД № 542/2017 г., състав на Велинградски районен съд е признал подсъдимата М. И. Б. за виновна в това, че на 14.10.2017 г. в [населено място], в дома си на ул. /улица/ /№/ е държала акцизни стоки (по смисъла на чл. 4, т. 1, във вр. чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАДС) без бандерол (по смисъла на чл. 4, т. 7 от ЗАДС), когато такъв се изисква по закон – чл. 2, т. 2, чл. 19, ал. 1, т. 1 – т. 3 и чл. 64, ал. 1 от ЗАДС, а именно 500 кутии с цигари „марка“, на стойност 3750,00 лева, като случаят е немаловажен, поради което и на осн. чл. 234, ал. 1 вр. чл. 2, ал. 2 НК я е осъдил на десет месеца лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години. На осн. чл. 234, ал. 3 НК съдът е постановил отнемане в полза на държавата на цигарите, предмет на престъплението. Присъдени в тежест на подсъдимата са направените по делото разноски.
С оспорения по касационен ред въззивен акт присъдата на първата инстанция е отменена в частта, досежно признаването на подсъдимата за виновна и осъждането й, като на осн. чл. 304 НПК въззивният съд е признал М. Б. за невиновна и я е оправдал по възведеното обвинение по чл. 234, ал. 1 НК. В останалата й част – относно разпореждането с веществените доказателства и разноските по делото първоинстанционната присъда е потвърдена.
Протестът е неоснователен.
Оспорвайки верността на извода на въззивния съд за невъзможност по достоверен начин да се установи действителното фактическо положение относно знанието на подсъдимата за липсата на бандеролен стикер върху иззетите от дома й цигари, прокурорът не е посочил конкретни доказателства, които да са останали извън вниманието на въззивния съд или такива, чието съдържание да е било превратно интерпретирано в оспорената присъда. Вместо това аргументацията в протеста е сведена до субективно обоснованото съждение, че щом процесните стоки са иззети от дома на подсъдимата и щом тя е казал, че ги е закупила лично, за да ги продава на съседи, то и умисълът й за държане на акцизни стоки без бандерол е доказан.
Неоспоримо е по делото, че при извършената на 14.10.2017 г. полицейска проверка, на обитавания от подсъдимата партерен етаж от къща, намираща се [улица] [населено място] са били намерени 50 стека с общо 500 кутии цигари /марка/ без бандеролен стикер. Касае се за обективен факт и съставомерен признак от състава по чл. 234, ал. 1 НК, доколкото, за да е налице съставомерно държане по отношение на акцизни стоки без бандерол, е достатъчно тези стоки да се намират във фактическата власт на дееца. На базата на този факт въззивният съд е приел, че от обективна страна подсъдимата несъмнено е реализирала вмененото й престъпление. Но този факт не води до доказаност на вината й, нито прави съзнанието й за липса на бандерол върху цигарите очевидно. А за да е съставомерно деянието и от субективна страна, необходимо е деецът да съзнава, че упражняваната от него фактическа власт се простира над акцизни стоки, без изискуемия по закон бандеролен стикер. Именно по отношение на субективната страна от поведението на подсъдимата въззивният съд е приел, че доказателствата по делото не правят заложения в обвинителния акт извод единствено възможен. Тази констатация има своята солидна фактическа и логическа опора в материалите по делото.
Това, че първо пред полицейските служители, иззели цигарите от дома й, а впоследствие и в обясненията си пред съда подсъдимата е заявила, че е закупила тези цигари от непознат мъж, било то „за да ги продава на съседи, за да подпомогне пенсията си“ или „за да подпомогне децата си“, не дава указание за знанието й по отношение на факта на липсата на акцизни бандероли върху тези цигари. Справедливо въззивният съд е отбелязал в тази връзка неизменната позиция на подсъдимата още от момента на полицейската проверка и до разпита й пред съда, че не е знаела, че цигарите са без бандерол, че въобще трябва да са снабдени с такъв и какво представлява той. За разлика от протестиралия прокурор, въззивната инстанция не е ограничила изследването си до обясненията на подсъдимата, а е използвала и останалите доказателства – съдържащите се в показанията на свидетелите Т., Д. и М., потвърждаващи съобщеното от подсъдимата, както и факта на намирането на кашона с цигари неразпечатан, а установените в него стекове – също с ненарушена цялост. Същевременно оценката, която този съд е дал на гласните доказателства, следва строго очертания от процесуалните норми и от правилата на логиката път. Няма недостатъци в правилността и последователността на разсъжденията му, които да компрометират формулирания от него познавателен резултат. Няма превратно възприемане на доказателства и доказателствени източници. Не търпи критика изводът, че сам по себе си фактът, че иззетите по делото цигари са престояли според подсъдимата няколко месеца в жилището й в първоначалния им вид – неразпечатани, неразопаковани поставя под сериозно съмнение достоверността на твърденията й, че е закупила цигарите сама и с цел било да подпомогне децата си или собствената си издръжка чрез продажбата им сред съседи. Преценявайки с нужната професионална и морална ангажираност този факт, както и релефно открояващата се на фона на незнанието на подсъдимата за цената на кутия цигари алогичност в твърденията й, че е преценила покупката на кашона с цигари като изгодна, вниквайки задълбочено в същността на събраните доказателства и съобразявайки на тази база и спецификата на обстоятелствата, при които е била извършена проверката в дома на Б. (след като в същия ден в стопанисвано от сина й и съжителстващата с него М. заведение са били намерени почти 4 килограма тютюн без бандерол), правилно съставът на окръжния съд е приел, че не може да се изключи съществуването на алтернативно обяснение на факта на намирането на цигари без бандерол в дома на подсъдимата.
Акцентът, който е поставен в протеста върху факта, че кашонът с инкриминираните вещи е намерен в дома на подсъдимата, че е предаден от нея доброволно и обясненията й, че сама го е закупила не придава на този факт красноречивост за останалите релевантни обстоятелства и по-специално за съзнанието й относно наличието или липсата на бандерол върху цигарите. Презумпцията, на която се е позовал протестиралия прокурор че незнанието на закона не извинява никого не е от естество да създаде факти за информираност на подсъдимата относно точното съдържание на намерения в ползваните от нея помещения кашон. А знанието за фактите е необходимо условие и легитимно основание при решаването на въпроса за вината. След като такова знание у подсъдимата за липсата на акцизен бандерол върху цигарите в дома й не е установено без съмнения и колебания, обвинителните твърдения на прокурора остават в сферата на вероятностите и не могат да послужат за осъждане. От друга страна, непознаването на закона може да бъде релевантно в строго специфична хипотеза като настоящата с оглед на 85-годишната възраст на подсъдимата и липсата на каквато и да е информация по делото някога във времето тя да се е занимавала с акцизни стоки като инкриминираните, употребявайки или търгувайки с такива.
Предвид изложеното въззивната присъда не страда от твърдяните от прокурора пороци от материално-правен характер, поради което следва да бъде оставена в сила.
При постановяване на новата присъда, Пазарджишкият окръжен съд е допуснал нарушение на закона, потвърждавайки първоинстанционната присъда, в частта, с която са били присъдени разноските по делото на осн. чл. 189, ал. 3 НПК. В разпоредбата на чл. 190 от НПК е дадено нормативно разрешение в чия тежест остават разноските по дела от общ и от частен характер, в случаите на прекратяване на наказателното производство или оправдаване на подсъдимия.
Същата норма предвижда, че при делата от общ характер тези разноски остават в тежест на държавата, а по делата от частен характер – на частния тъжител. Тази норма въззивният съдът е следвало да приложи.
Допуснатото нарушение може да бъде отстранено от настоящата инстанция, като присъдата на Пазарджишкия окръжен съд следва да бъде отменена в частта, потвърждаваща първоинстанционната присъда, относно присъдените в тежест на подсъдимата разноските по делото.
Водим от това и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3 от 23.01.2018 г. на състав на Пазарджишкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 880/2017 г. в частта, с която подсъдимата М. И. Б. е призната за невиновна и е оправдана по обвинението по чл. 234, ал. 1 НК и е потвърдено произнасянето на първоинстанционния съд по чл. 234, ал. 3 от НК, като ОТМЕНЯ посочената присъда в частта, потвърждаваща осъждането на подсъдимата да плати направените по воденето на делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.