Р Е Ш Е Н И Е
№ 102
София, 18.06.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 2251/2018 година
Производството е по чл. 290 ГПК
С определение № 70 от 14.02.2019 г. по касационна жалба, подадена от Т. Ц. Г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 442 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 580/2017 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 53 от 27.04.2017 г. по гр.д.№ 270/2016 г. на РС-Пирдоп. С последното е отхвърлен, предявеният от касотора иск по чл. 124, ал.1 ГПК да се признае за установено по отношение на ответниците И. В. Л. и Д. В. Б., че той е собственик по давност на целия поземлен имот с идентификатор …. и сградите в него с № 1 и № 4 .
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – чл. 79 ЗС и правилата за придобивна давност, за допуснати съществени процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата и за необоснованост на извода, че не е демонстрирал промяна на намерението от държател на идеалните части на ответниците във владение за себе си.
Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна, тъй като ищецът не е упражнявал фактическа власт непрекъснато и не е демонстрирал промяна на намерението си за своене.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка допустимостта решението, като постановено по нередовна искова молба.
В исковата молба ищецът твърди, че от 1983 г. владее непрекъснато поземлен имот № …. по плана на [населено място], [община], обл. София и построените в него шест сгради, подробно описани. Посочва, че е индивидуален собственик на сградите, заснети с номера 2,3 5 и 6 и притежава в съсобственост с ответниците Д. Б. и И. Л. сграда № 1 / езднофамилна жилищна сграда на два етажа със застроена площ 46 кв.м./ при квоти 1/2 ид.ч. за него и 1/2 ид.ч. общо за двамата ответници и на сграда № 4,/ селскостопанска сграда на два етажа със застроена площ 32 кв.м./ при квоти 2/3 ид.ч. за него и 1/3 ид.ч. общо за ответниците. Излага твърдения относно собствеността на дворното место и част от сградите в него както следва: С н.а. № ….,т…./…. г. е признат за собственик на основание наследство, делба и давност на 1/2 ид.ч. от имот …. /идентичен с имот с идентификатор …. според представената скица от кадастралната карта/ и цялата лятна кухня, без паянтовата къща. На другата 1/2 и.ч. от дворното место и цялата паянтова едноетажна къща са признати за собственици на основание давност, наследство и възлагане по чл. 288, ал.2 ГПК / отм/ М. Ц. Б. и Г. Ц. Г.. Последните две са пълноутробни сестри на ищеца Т. Г.. Тримата са наследници на Ц. Т. Г., починал на 15.06.1956 г. Съпругата на този наследодател С. Г. е починала на 19.09.1999 г. Сестрата М. Ц. Б. е починала на 11.06.2002 г. Нейни наследници са двамата ответници. Сестрата Г. Ц. Г. е починала на 05.05.1993 г., а синът й Г. е починал на 14.05.2005 г. Съпругът на Г. Г. – Д. Ц. прехвърля на ищеца с н.а. № ….,т…./…. г. своята 1/4 ид.ч. от дворното место и 1/2 ид.ч. от сградите с идентификатор …. и …. Излагайки посочените юридически факти, съставляващи основание за придобиване правото на собственост, ищецът твърди, че е собственик на 3/4 ид.ч. от дворното место, на 1/2 ид.ч. от старата къща с идентификатор …. и на 2/3 ид.ч. от сградата с идентификатор …. на посочените придобивни основания – наследяване, делба, сделка. Въпреки тези твърдения, иска да бъде признато за установено, че е придобил по давност целия недвижим имот – дворно място със сградите 1 и 4, като не е посочил периода, в който твърди, че е владял идеалните части на другите. Формулираният петитум е за установяване, че е собственик на основание придобивна давност на цялото дворно място и на сгради № 1 и № 4 в него.
РС е разгледал иска при посочените твърдения в исковата молба и го е отхвърлил на предявеното основание придобивна давност, като е приел, че не е доказано ищецът да е владял целия процесен имот в продължение на десет години. за себе си, защото не е установено да е демонстрирал намерение за своене през такъв период от време.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е извършил действия, чрез които да е демонстрирал такова субективно отношение пред ответниците, отблъсквайки тяхното владение. Приел е за установено, че от пет години, ищецът е поставил СОТ, но е прието, че това е за да се ограничат посегателствата върху имота, а не, за да не бъдат допускани ответниците и че е подържал имота и е ремонтирал сградите в него, но тези действия не са възприети, като промяна на намерението във владение за себе си, тъй като не се установява те да са извършени без съгласието на съсобствениците или въпреки тяхното изрично противоропоставяне. Не са обсъждани становището на ответниците, че от 7-8 години не били допускани до имота и не е изследвано конкретно от кога не са допуснати ответниците в имота, като е ясно, че това е станало преди поставяне на охрана чрез СОТ.
Обжалваното решение е недопустимо, като постановено по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена част и петитум В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът подробно е посочил основанията за придобиване на идеалните части от дворното место и процесните сгради № 1 и № 4 – наследство, давност и сделка за дворното место и за спорните сгради. Формулираният петитум обаче е за установяване правото на собственост върху дворното място и сгради № 1 и № 4 само на основание придобивна давност. Никой обаче не може да владее срещу себе си, т.е. той не може да придобие по давност идеалните части от имота, които притежава на друго основание. Исковата молба не е оставяна без движение за отстраняване на противоречията. Така съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което постановеното от въззивната инстанция решение следва да се обезсилят, а делото да се върне на въззивната инстанция за оставяне на исковата молба без движение с указания до ищеца за привеждане на искането /петитума/ към съда в съответствие с твърденията му в обстоятелствената част, че е владял частите на останалите съделители за себе си в съответствие с разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които приетото в ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължава да е актуално в тази хипотеза и при действието на новия ГПК от 2008 г.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 442 от 29.12.2017 г. по гр.д.№ 580/2017 г. на Софийски окръжен съд и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: