Р Е Ш Е Н И Е
№102
София, 25.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №246 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 8826/03.08.2015 г. на ВКС, подадена от И. И. А., чрез процесуален представител адв. З. М., за отмяна на влязло в сила решение №3690/28.05.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 19676 по описа на съда за 2014г., с което е потвърдено решение № I-41-95/11.09.2014 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 4928 по описа на съда за 2012г. за отхвърляне на предявения от И. И. А., Г. И. Г. и А. И. А. положителен установителен иск за собственост на реална част от съсобствен поземлен имот срещу Б. Л. П. – собственик на съседен поземлен имот.
В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Молителят представя писмени доказателства, които счита за относими към посоченото основание за отмяна, като релевира твърдението, че същите не са представени в хода на исковия процес, тъй като не е могъл да се снабди своевременно с тях. Претендира разноски.
Насрещната страна Б. Л. П., чрез упълномощения адвокат – П. З., оспорва подадената молба за отмяна като неоснователна. Претендира разноски.
Постъпил е отговор и от съищците на И. И. А. в исковото производство – Г. И. Г. и А. И. А., в който сочат, че действително са се снабдили с представените доказателства както е посочено в молбата за отмяна и са изложили подробни аргументи, обосноваващи изразеното от тях становище, за основателност на молбата за отмяна.
По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отд. намира следното:
С решение №3690/28.05.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 19676 по описа на съда за 2014г. е потвърдено решение № I-41-95/11.09.2014 г. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. № 4928 по описа на съда за 2012г., за отхвърляне на предявения от И. И. А., Г. И. Г. и А. И. А. положителен установителен иск за собственост на реална част от съсобствен поземлен имот срещу Б. Л. П. – собственик на съседен поземлен имот.
С исковата молба ищците са изложили твърдения, че са собственици на описаната реална част от урегулиран поземлен имот на основание сделка, наследяване и осъществено давностно владение с присъединяване на владението на наследодателите, както и във връзка с параграф 8 от ПЗР на ЗУТ, предвид липсата на прилагане в сроковете по параграф 6 от ПЗР на ЗУТ на регулациите след тази от 1910г. по отношение на процесния имот.
В. съд е приел, че претендираната с исковата молба реална част от поземлен имот е от съседния имот с идентификатор 14831,6501.1031, представляващ УПИ III 639 по регулационния план от 1985г., с идентични граници по регулационния план от 1959г. С въззивното решение е прието, че за последния имот от ищците при тяхна доказателствена тежест не са представени доказателства, легитимиращи ги за собственици на основание наследяване или сделка. Изложени са съображения, че видно и от съдебната делба, от която наследодателят на праводателите им черпи права, същата е извършена през 1960г. при действащия регулационен план от 1959 г., нанесен въз основа на кадастралната карта от 1957г., и наследодателят на праводателите на ищците Г. М. К. предвид формираната при съдебната делба воля получава в дял и собственост дворно място, представляващо парцел II 650 от кв. 11 по рег. план от 1959г. с площ 873 кв.м., идентичен предвид заключението по СТЕ, а и видно от представените комбинирани скици с имот УПИ II 638 от кв. 11 по регулационния план на [населено място], одобрен със заповед РД -50-09-324/15.10.1985г., и по последната действаща кадастрална карта и регистри с идентификатор 14831.6501.638. Прието е, че ищците не доказват твърденията си наследодателят на Г. М. К. – негова майка М. К., да е била собственик на процесната реална част от УПИ, който съобразно регулационния план от 1910 г. попада в парцел IV – 4 в кв. 12. Посочено е от съда, че действително и съобразно заключението по СТЕ сборът в площите на последните парцели е по-малък от 3000 кв.м., но по делото не са събрани доказателства, каква е регулацията на последната разлика, къде същите се намират и от къде черпи права върху тях наследодателя К.. Отделно от горното е посочено, че и представените документи за собственост на ищците и ответника, във връзка със заключението по СТЕ, сочат на придобиване на права от последните при приет и действащ регулационен план на [населено място] от 1959г. Прието е, че регулацията е приложена при извършена проверка във връзка с параграф 6 от ПЗР на ЗУТ по правилата, действали към датата на установяването й – правила по З./отм./. Прието е, че включително и при спазване на чл. 41 З./отм./ и чл. 46 З./отм./ придадените имоти са заети с влизане в сила на регулацията, предвид даденото заключение по СТЕ за заснемане по кадастралната карта от 1957г., като регулационните граници на имота са изцяло съответни на имотните такива по кадастралната карта от 1957г. Прието е също, че не се установяват и изложените в исковата молба твърдения на ищците за придобиване на правото на собственост върху процесната реална част от имот на основание давностно владение чрез присъединяване владението на техните праводатели – за заявеният от ищците период е съществувала забрана в благоустройствените закони за придобиване на право на собственост върху реална част от урегулиран поземлен имот – чл. 53, ал. 2 З./отм./, чл. 40, ал. 2 З./отм./, чл. 59, ал. 1 З./отм./ и чл. 200 ЗУТ и само на това основание въведените с исковата молба твърдения за придобиване на основание давностно владение на реална част от урегулиран поземлен имот се явяват неоснователни.
Молителят счита, че представената с молбата за отмяна, влязла в сила заповед №18-2780/08.04.2015г. на началник С. С. е от значение за решението по спора. Настоящият съдебен състав намира доводите за неоснователни по следите съображения: С посочената заповед е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлени имоти с идентификатори 14831.6501.638 и 14831.6501.1031, [населено място], Район „П.” – СО. Представената заповед е издадена в изпълнение на влязло в сила решение №14308 от 01.12.2014г. по адм.д.№№10025/2014г. на Върховен административен съд и оставеното в сила с него решение №4323 от 24.07.2012г. по адм.д.№8449/2011г. на Административен съд София-град, с което е отменена по жалба на И. И. А., Г. И. Г. и А. И. А. заповед №РД-18-37/04.07.2011г. на изп.директор на А., с която са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на [населено място], в частта й относно границата между съсъобствения на жалбоподателите поземлен имот с идентификатир 14831.6501.638 и поземлен имот с идентификатор 14831.6501.1031 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в мотивната част указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на административния съд с отбелязване, че е влязло в сила, се намира в кориците на делото по първоинстанционното производство по спора за собственост, приключил с решението, чиято отмяна се иска. Сега представената заповед, както е посочено и в самата нея, е издадена за изпълнение на влязлото в сила решение на административния съд, като съдържанието й съответства на дадените с отменителното решение на административния съд указания като границата между двата поземлени имота е съобразена със съществуващата на място ограда, което е отразено и в представени с молбата за отмяна и изготвени въз основа на заповед №18-2780/08.04.2015г. нови скици – скица на поземлен имот, комбинирана скица за пълна или частична идентичност и мотивирано предложение по негово заявление за изменение на плана за регулация, придружено със скица. Поради това, че по делото по спора за собственост е приложено влязлото в сила решение на административния съд, послужило като основание за издаване на сега представената заповед и съдържанието й е в съответствие с дадените от съда указания относно кадастралната карта в частта относно границата между двата поземлени имота на страните по делото, не може да се приема, че тази заповед и издадените въз основа на нея скици, представени с молбата за отмяна, съставляват основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязло в сила съдебно решение по спора за собственост.
Молителят сочи, че представените аерофотоснимки са му станали известни в хода на молбата за отмяна и че ги представя за да послужат за установяване на местонахождението на материализираната граница между двата имота и за доказване на твърденията им по спора за собственост, че местоположението й не е променяно.
Отмяна по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от значение за решаването на спора, които въпреки положената от страната дължима грижа за добро водене на процеса не е могла да представи, респективно установи, по време на висящността на делото, защото не са й били известни или не е могла да се снабди с тях.
С молбата за отмяна са представени аерофотоснимки. Молителят неоснователно сочи като ново обстоятелство: че военните са правели облитания и са заснемали местности. С. обстоятелство не представлява ново обстоятелство като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е относимо към съществото на спора. Самите аерофотоснимки /и сканирани изображения от кадри от аерофотофилм/ също не представляват ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като от една страна за да се прецени дали те са от значение за решаването на спора, е необходимо назначаване на вещо лице. Това е така, защото самите аерофотоснимки се нуждаят от дешифриране, за което са необходими специални знания, доколкото многообразието от цветове на местността се изобразява върху аерофотоснимките с различни тонове на сивия цвят, и разчитането им е от значение за откриване и разпознаване на различни обекти. Освен това фотографските изображения не може да се използват директно за геодезически цели, тъй като различната отдалеченост на заснетите обекти от проекционния център определят и различен мащаб на обектите в заснетата повърхност. За определяне формата, размерите, положението и други количествени и качествени характеристики на различните обекти от земната повърхност по тяхна фотоснимка, също е необходимо да се назначи вещо лице. В този смисъл представеният от молителя ортофотоплан, изработен от аерофотоснимки №1623 и №1624 от 1997г. по негово възлагане, ведно с обяснителна записка, също не представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, а представлява заключение на експертиза, извършена извънсъдебно. Що се отнася до представените единични аерофотоснимки, същите не биха могли да послужат за създаване на планове и карти, доколкото една снимка е недостатъчна за създаване на стерео модел. Поради това представените аерофотоснимки и ортофотоплан не представляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, поради което не представляват такива и изготвените въз основа на тях скици, представени от молителя. Освен това настоящият съдебен състав намира, че посочването на доказателствата във връзка със заснемането на земната повърхност със самолет е било въпрос на справка във военно-географската служба, като за снабдяване с информация и копия от военногеографските материали ищците са могли и да искат с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ /чл.192 ГПК/, поради което настоящият състав намира, че при проявено активно процесуално поведение и дължима грижа за добро водене на делото от молителителя-ищец последният е имал възможност да се снабди с доказателствата и да ги представи по делото. Следователно не се касае до новооткрито обстоятелство и доказателство за установяването му, което е съществувало до постановяване на решението и което не е било известно на страната, въпреки положената дължима грижа при водене на делото.
Отмяна е допустима при хипотеза на открити нови писмени доказателства – т.е. на новооткрити писмени доказателства, които се отнасят до твърдени обстоятелства от страната в хода на делото, които не са били доказани, поради липса на тези доказателства. Нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК са тези, за които страната не е знаела или макар и да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документа, за да го представи по делото до приключване на устните състезания, като незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липса на нормална и дължима грижа за добро водене на делото. Настоящият случай не е такъв.
В молбата за отмяна се съдържат оплаквания за неправилност на влязлото в сила съдебно решение, които не са относими към никое от основанията за отмяна на влязло в сила решение, които са изрично посочени в закона.
Предвид изложеното молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят направените разноски за производството по молбата за отмяна в размер на 800лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение молба на И. И. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязло в сила решение №3690/28.05.2015 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д. № 19676 по описа на съда за 2014г.
ОСЪЖДА И. И. А. да заплати на Б. Л. П. сумата 800лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: