1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
гр.София, 26.01.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
пети януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1856/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. „Т. К.” –[населено място] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Л. окръжен съд № 150 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 202/ 2010 г. С посоченото решение е потвърдено решение на Л. районен съд по гр.д.№ 1669/ 2009 г., като по този начин по предявените против касатора от П. Г. К. искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението на П. К., извършено със заповед № 16/ 16.09.2009 г. на директора на С. „Т. К.” –[населено място], възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „учител по математика” и касаторът е осъден да заплати обезщетение за оставане без работа в размер 3 861 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на въпроса подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой работник да бъде уволнен при извършване на подбор по чл.329 от КТ. Излага доводи, че според практиката на ВКС право на работодателят е да определи кой от работниците му изпълнява задълженията си по-добре и тази му преценка е въпрос на целесъобразност. Поддържа, че обратното е прието в обжалваното въззивно решение, като по този начин въпросът за контролът на подбора е решен в противоречие с практиката на ВКС, при противоречива практика, а и същият се претендира да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това моли за допускане на касационно обжалване на решението и за отмяната му.
Ответникът по касация П. К. оспорва жалбата, без да взема становище по въпроса за допускането на обжалването.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че между жалбоподателя и П. К. е сключен трудов договор, който е прекратен едностранно от работодателя със заповед от 16.09.2009 г. В заповедта като правно основание за прекратяването е посочена разпоредбата на чл.328 ал.1 т.3 от КТ, а на 10.09.2009 г. работодателят е извършил подбор между ищцата и две други учителки по математика. Направен е правен извод, че този подбор е проведен в нарушение на закона, тъй като работодателят не е извършил класиране на участниците по различните критерии с брой точки и в него не са участвали всички учители. Прието е, че не е ясно как са формирани крайните изводи за класиране на участниците в подбора.
При това положение поставеният от касатора въпрос обуславя въззивното решение – включен е в предмета на спора и е предпоставил правните изводи на решаващия съд по конкретното дело, съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. За да уважи исковете въззивният съд е извършил сам преценката доколко ищцата има по-добра квалификация и дали работи по-добре в сравнение с останалите подложени на подбор служители. Дали това е допустимо е въпрос, който няма данни да се решава противоречиво от съдилищата, тъй като касаторът не е представил съдебни решения, които да са влезли в сила и в които да е направен правен извод за недопустимостта на такъв контрол. Поради това не може да са приеме, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Налице са обаче предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК – поставеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, доколкото не се установява по него да е формирана трайна съдебна практика. Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Л. окръжен съд № 150 от 08.06.2010 г. по гр.д.№ 202/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя С. „Т. К.” –[населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 157,22 лв (сто петдесет и седем лева, двадесет и две стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: