О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
гр. София, 26.02.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2879 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 140 от 05.04.2017г. по гр.д. №589/2016г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 32 от 27.05.2016г. по гр.д. № 1051/2011г. на Сливнишки районен съд за отхвърляне на иска за делба на дворно място, съставляващо УПИ ХХ-230 в кв. 44 по плана на [населено място], с площ 875 кв.м., между съделителите: М. Х. Д., Л. М. Д., И. В. Г. и В. И. В., заместен от наследниците си Л. И. В., И. В. В., И. В. В., В. В. В..
Касационната жалба е подадена от М. Х. Д. чрез пълномощника адв. А.. Поддържа се неправилност на решението, тъй като съдът не е отчел обстоятелствата по изграждането на сградите и възникването на съсобствеността, както и не е взел предвид, че реалната подялба на терена на два самостоятелни УПИ е възможна – такова изменение на регулацията е било факт през 1999г., но по-късно е отменено от съда. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като разрешени в противоречие с практиката на ВКС са посочени въпросите: 1/ има ли характер на съпружеска имуществена общност сграда, построена по време на брака, въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж на единия от съпрузите; 2/ представлява ли във всички случаи земята обща част на сграда в режим на етажна собственост; към кой момент се определя това и зависи ли от наличието или липсата на договор за строителство на отделните обекти в сградата. По този въпрос се твърди, че съдът в отклонение от практиката по Решение № 380 от 05.10.2010г. по гр.д. № 104/2010г. на ІІ г.о., е намерил за приложими разрешенията на ППВС № 2/1982г., т.1, б.”д” .
Ответниците Л. И. В., И. В. В., И. В. В., В. В. В., в качеството им на наследници на починалия В. И. В., и И. Г. В. са представили писмен отговор, изготвен от адв. Г., в който изразяват становище за недопускане на касационно обжалване.
Ответницата Л. М. Д.-Т. оспорва жалбата, без конкретно становище по допускането на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускане.
Не се спори между страните, че е налице съсобственост върху поземления имот между М. Х. Д., Л. М. Д., от една страна, като наследници на Б. И. Д. и първоначалният съделител В. И. В., понастоящем заместен от наследниците си. Ответникът по иска И. В. Г. е носител на право на ползване върху поземления имот. С влязлото в сила решение на първата инстанция е отхвърлен искът за делба на сградите. Спорът пред въззивния съд е съсредоточен върху установяване дали сградите са изключителна собственост на отделни съделители и дали това съставлява пречка за делбата на имота предвид създаването на т.нар. хоризонтална етажна собственост. Установено е, че в имота са изградени: 1/ едноетажна жилищна сграда с площ 72,60 кв.м. и пристройка с навес и 2/триетажна жилищна сграда, застроена на 71,34 кв.м. По отношение на първата сграда съдът е приел, че тя е изключителна собственост на съделителя В. И. В., който е починал по време на въззивното производство и е заместен от наследниците си Л. И. В., И. В. В., И. В. В., В. В. В.. Триетажната сграда, според събраните доказателства, е била собственост на Б. Д. въз основа на учредено право на строеж, а след нейната смърт се притежава от наследниците й М. Д. и Л. Д.-Т.. При тези изводи за отделна собственост на сградите съдът е направил и следващия извод – че е недопустима делбата на поземления имот. Позовал се е на разрешението в ППВС № 2/1982г., т.1, б.”г” и „д”, както и на нова съдебна практика, според които в такава хипотеза теренът има характер на обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. Изложил е съображения, че делбата на терена би била допустима само ако предварително са обособени по административен ред отделни имоти от съществуващия един поземлен имот. Приел е, че принципната възможност за реално разделяне не е предмет на решението по чл. 344 ГПК и съдът няма задължение да дава указания на страните и да предприема действия служебно за изясняване възможността за разделяне. Такива действия той дължи само при започната процедура по чл.201 ЗУТ. Хипотетичната възможност за разделяне представлява бъдещо несигурно събитие, което е ирелевантно за изхода на спора.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Предвид решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на иска за делба, а именно създадената „хоризонтална” етажна собственост и позоваването на разрешенията в ППВС № 2/1982г., то определящо значение за изхода на спора има вторият правен въпрос. Същият следва да се уточни от съда така: допустима ли е делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи на отделни съделители, ако по делото са налице данни, че е възможно разделяне на поземления имот и обособяване на самостоятелни УПИ, в които да попадат отделните сгради. По този въпрос е налице отклонение от практиката по Решение № 201 от 19.10.2015г. по гр.д. № 2585/2015г. на І г.о. и Решение № 293 от 12.12.2011г. по гр.д. № 265/2011г. на ІІ г.о., в които се приема, че делбата е допустима, ако от делбения поземлен имот могат да бъдат обособени два или повече самостоятелни УПИ, които да обслужват съществуващите сгради, като тази възможност е необходимо да се изследва в първата фаза на делбата.
Въпросът дали постройка, изградена по време на брака въз основа на безвъзмездно отстъпено право на строеж на един от съпрузите, представлява съпружеска имуществена общност, не е от решаващо значение за спора за делба на поземления имот. Въпросът има отношение към квотите на съсобствениците на триетажната жилищна сграда, която обаче не е предмет на делбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140 от 05.04.2017г. по гр.д. №589/2016г. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на М. Х. Д..
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: