Р Е Ш Е Н И Е
№102
гр. София, 28.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 5053 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 630 от 12.05.2016г./в решението е погрешно е посочена 2015г./ по гр.д. № 2509/2015г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2366 от 26.05.2015г. по гр.д.№ 8821/2014г. на Варненски районен съд за отхвърляне на предявения от Д. Ц. Х. против Б. Д. Ц. и Й. Ц. К. иск за установяване собствеността върху 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 10135.4508.71 по кадастралната карта на [населено място], с площ 5067 кв.м., придобита по наследство от Ц. Т. Ц., починал 2002г.
Касационната жалба е подадена от ищцата Д. Ц. Х. чрез пълномощника адв. А.. Поддържа се, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства. Незаконосъобразен е изводът на съда, че след като не е установено имотът да е закупен от физическо лице, то той е принадлежал на държавата и придобиването му по давност е невъзможно. Необосновани са констатациите на съда, че двама души не могат да обработват 5 дка и да отглеждат на тях зеленчуци, а и това е без правно значение за спора. Решението не е съобразно и с практиката на ВКС, че фактическа власт върху имота може да се упражнява и с периодични посещения на имота, стига те несъмнено да сочат на намерение за своене и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Ответниците Б. Ц. и Й. Ц. не са взели становище.
С определение № 197 от 09.05.2017г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: какви действия следва да извърши владелеца, за се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота. Допуснато е обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: може ли да бъде придобит по давност недвижим имот, който е закупен през 30-те години на миналия век, без надлежен документ и без да е известно от кого, но оттогава досега е във владение на купувачите и техните наследници.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Предявен е установителен иск за собственост досежно 1/6 ид.ч. от поземлен имот по кадастралната карта на [населено място], за който ищцата твърди, че е представлявал земеделска земя, закупен е около 1930г. от баба й и дядо й – Й. А. и Д. А., без надлежен документ, владян е от тях и е придобит по давност. През 1954г. бабата и дядото подарили имота на сватбата на родителите на ищцата. Родителите също го владели и обработвали. След смъртта на баща й Ц. Ц. през 2002г. ищцата и сестра й Й. К. притежават по 1/6 ид.ч., а майка й Б. Ц. 4/6 ид.ч. Тъй като за имота не притежават документ за собственост, а ответниците оспорват правата на ищцата, тя е предявила иска, за да установи собствеността си върху полагащата й се по наследство идеална част.
Ответницата Й. К. е оспорила иска като поддържа, че тя и майка й /ответницата Б. Ц./ са собственици на имота по давност. Не отрича, че ищцата е идвала в имота и помагала за обработката му, но не като собственик. Не се е възползвала от предоставената възможност за ангажиране на свидетелски показания. Пред въззивната инстанция е изразила съгласие с жалбата на сестра си и е признала правата й.
Разпитаният свидетел установява, че Ц. и Б. гледали зеленчуци в мястото от около 1960г. като то им било подарено по случай сватбата; след смъртта на Ц. Б. го дала на пчелар да го поддържа; мястото имало ограда само в горната си част; съседните места, обработвани от други хора, също не били оградени. Установено е, че имотът не е заявен за възстановяване по ЗСПЗЗ, но и че не е определен като земя по чл.19 ЗСПЗЗ и не е предаден на общината за стопанисване. По картата на възстановената собственост съставлява имот № 000164, а по кадастрален план от 1956г. попада в границите на имот с № 6075, но в разписния лист към плана този имот липсва. По КП на З. от 1985г. имотът е в терен без номер, а по кадастралната карта е имот с идентификатор 10135.4508.71, който е с неустановен собственик.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска по съображения, че не е доказан, тъй като не е изяснен статута на имота с оглед преценка на евентуални законови пречки за придобиване по давност – по ЗС, ЗСПЗЗ, ЗВСОНИ и др. Според съда, изясняване на статута е необходимо и предвид разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Пред въззивния съд са събрани нови доказателства- че имотът не е определен като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ и не е предаден за стопанисване на общината. Съдът е допуснал и техническа експертиза, но поради заявление на ищцата, че не може да плати депозит, експертизата не е работила.
Съдът е приел, че при придобиване по давност в тежест на ищеца е да установи кой се е легитимирал за собственик на имота към началото на давностния срок; при твърдение, че имотът не е държавен, следва да се ангажират доказателства, че е принадлежал на друг субект на правото – физическо или юридическо лице. Такива доказателства по делото не са събрани – няма данни от кого бабата и дядото са закупили имота. Наред с това, недоказано е, че имотът е придобит по давност от дядото и бабата в периода 1933-1954г., тъй като разпитания свидетел няма данни за този период. Съдът не е дал вяра на свидетелските показания относно действията по обработване на имота от съпрузите Ц. и Б., тъй като изнесеното от свидетеля било колебливо и неубедително; не е установено упражняване на фактическа власт, след като свидетелят твърди че е “засичал” наследодателите в имота; освен това е неправдоподобно двама души да обработват 5 дка. Съдът се е позовал и на извадки от кадастралния план от 1956г. където теренът е означен топографски като гора, акация.
На следващо място съдът е приел, че наследникът не може да твърди, че наследодателят му е собственик по давност, без преди това наследодателят да се е позовал на давността чрез снабдяване с констативен нотариален акт. Такова позоваване не е извършено от Б. приживе на съпруга й. Според съда ищцата може да твърди придобиване по давност само в свое лице като присъедини владението на праводателя си, но такива твърдения по делото няма.
На последно място съдът си е поставил въпроса: възможно ли е било изобщо придобиване на имота по давност и е отговорил отрицателно. След като не е установено праводателите – бабата и дядото, да са закупили имота от друг правен субект, то към 1954г. имотът е бил държавна собственост съгласно чл.6 ЗС. А давностно владение за държавен имот е неприложимо по силата на чл. 86 ЗС; давност е възможно да тече от 01.06.1996г., но същата понастоящем е спряла съгласно § 1 ЗД ЗС.
Въз основа на всичко изложено съдът е счел, че Д. Х. е невъзможно да се легитимира като собственик на 1/6 ид.ч. от имота и е отхвърлил предявения от нея иск.
По основанието за касационно обжалване.
По въпроса какви действия следва да извърши владелеца, за се приеме, че осъществява непрекъсната фактическа власт върху имота, следва да се възприемат разрешенията в Решение № 330 от 28.11.2011г. по гр.д. № 1519/2010г. на II г.о., Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на I г.о. и Решение № 17 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015г. на II г.о. Според тях, преценката дали е осъществен обективния елемент на владението се извършва конкретно при отчитане установения начален момент на фактическата власт, предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83 ЗС. Фактическата власт върху имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. Необходимо е владелецът да си служи с вещта, да го посещава и да извършва явни действия по стопанисването му, но не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя; достатъчно е владелецът във всеки момент когато пожелае да може да реализира владелческата си власт.
Вторият правен въпрос е за евентуалните пречки за придобиване по давност на недвижим имот, който е завладян през 30-те години на миналия век, въз основа на неформален договор за продажба с неизвестно лице и по-конкретно пречки, произтичащи от разпоредбите на чл.6 и чл.86 ЗС в редакцията до изменението в ДВ бр.31/1990г. Следва да се приеме, че при спор за собственост, в който не участва държавата, няма пречка да се доказва придобиване по давност на недвижим имот, за който се твърди, че е закупен през 30-те години на миналия век, без надлежен документ, неизвестно от кого, но оттогава досега имотът е във владение на купувачите и на техните наследници и правоприемници. Разпоредбата на чл.6 ЗС и идентичните разпоредби от предходни закони, според които държавата е собственик на всички имоти, които нямат установен друг собственик, са неприложими когато спорът за придобиване на имот по давност се развива между граждани, без да са наведени доводи за права на държавата върху имота. Обратното би означавало да се обезсмисли оригинерният характер на давността като придобивен способ, ако във всеки случай ще е необходимо да се доказва кой бил предходният собственик, чийто имот е завладян и придобит по давност с изтичане на законовия срок на владението.
По касационната жалба.
Обжалваният съдебен акт на Варненски окръжен съд е постановен в отклонение с горепосочените разрешения по двата правни въпроса и се явява неправилен поради допуснати нарушения на материалния закон.
На първо място, не могат да бъдат споделени изводите на съда, че за да се докаже придобиване по давност е задължително да се установи кой се е легитимирал като собственик на този имот и при твърдение, че имотът не е бил държавен да се ангажират доказателства на кой субект на правото – физическо или юридическо лице, е принадлежал. Фактическият състав на придобивната давност /чл. 79 ЗС/ изключва доказване на подобни обстоятелства и това противоречи на оригинерния характер на този придобивен способ.
В разрез с практиката на Върховния касационен съд са и разсъжденията, че наследник на владелец не може да поддържа, че наследодателят му е бил собственик на основание придобивна давност, без самият наследодател да се е позовал на нея чрез снабдяване с констативен нотариален акт. В Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК, т.3 се приема, че ако едно лице е владяло недвижим имот в изискуемия по 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили владението. В този случай при позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от наследодателя. Що се отнася до снабдяването с констативен нотариален акт, то е само един от възможните способи за позоваване на давността.
На следващо място поставеният от въззивния съд въпрос дали изобщо е възможно ищцата да придобие имота по давност във визирания период и дадения отговор, не са съобразени с рамките на повдигнатия спор и търсената защита. Предприетата от ищцата защита е само на нейната част от имота, която тя счита че притежава по наследство от баща си и чрез завеждането на делото цели да препятства другите сънаследници да придобият по давност тази част. Затова, изцяло извън обема на търсената защита са развитите съображения, че е необходимо да се установи кое лице – физическо или юридическо е било собственик на имота към момента на соченото завладяване от праводателите през 30-те години, за да се изключи евентуалният държавен произход на имота. Доколкото спорът за собственост се развива между сънаследници, без участие на Държавата, то изследването на забраната за придобиване по давност на държавни имоти е извън предмета на делото. Изводите на съда за предполагаем държавен или общински характер на имота не кореспондират и със защитната теза на ответницата Й. К.. Тя първоначално е оспорила иска с твърдения, че имотът е съсобствен само между нея и майка й – ответницата Б. Ц., а ищцата не притежава дял; пред въззивния съд Й. К. е признала основателността на жалбата. Доводи за пречки пред течението на давността и за претенции на държавата върху имота не е навела, а и предявяването им би било лишено от правен интерес. Отделно от това, с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, то с признаването правата на ищцата спрямо ответниците няма опасност от засягане на държавен интерес.
При съвкупната преценка на събраните доказателства и на позицията на ответните страни, се налага извод за основателност на предявения иск. Установено е, че имотът е предоставен на семейството на ответницата Б. и наследодателя Ц. по повод женитбата им през 1954г. и оттогава семейството се грижи за имота, обработва земята, лично или чрез трети лица. Свидетелските показания установяват владението, независимо че наблюденията на свидетеля не са ежедневни, а спорадични, но пък касаят дълъг период от време и липсват каквито и да е доказателства в противна насока. Доколкото се касае до незастроен имот, който е ползван за отглеждане на зеленчуци и пчели, не може да се изисква ежедневно присъствие на владелеца. Не се спори между страните, че имотът не е внасян в ТКЗС, има селищен характер, а понастоящем е в урбанизирана територия. При това положение собствеността е придобита от съпрузите по давност и след смъртта на Ц. остава в притежание на наследниците му при дялове 4/6 ид.ч. за преживялата съпруга и по 1/6 ид.ч. за двете дъщери.
При горните изводи постановеното въззивно решение подлежи на отмяна. На основание чл.293, ал.1 ГПК следва да бъде постановено ново решение за уважаване на предявения иск.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 630 от 12.05.2016г. /в решението е погрешно е посочена 2015г./ по гр.д. № 2509/2015г. на Варненски окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Д. Ц. от [населено място], [улица] Й. Ц. К. от [населено място], [улица], ет.3, ап.8, че Д. Ц. Х. от [населено място], [улица], е собственик на 1/6 /една шеста/ ид.ч., придобита по давност и наследство, върху поземлен имот с идентификатор 10135.4508.71 по кадастралната карта на [населено място], с площ 5067 кв.м., при граници: поземлени имоти с идентификатори: 10135.4508.62, 10135.4508.81 и 10135.4508.72.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: