О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№102
С., 09.03.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 703 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. Г. Й. чрез пълномощника й адвокат З. В. против решение № 276 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 688 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение № 331 от 3.06.2014 г. по гр.д. № 3676/2011 г. на Районен съд-Дупница в атакуваната му част за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор 68789.16.6 в [населено място], [улица] построените в него сгради с идентификатор 68789.16.6.1, 68789.16.6.2 и 68789.16.6.3 между съделителите и при права в съсобствеността: М. Й. Б. – 2/4 ид.ч., Й. Г. Й. – ј ид.ч. и М. Г. Б. – ј ид.ч.
М. Г. Б. е подала чрез пълномощниците си адвокат Е. С. и Е. Т. писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендира възстановяване на направените разноски.
М. Й. Б. не е изразила становище по повод сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съдът съобрази следното:
По делото не е спорно, че съсобствеността е възникнала по наследяване от Й. Г. Ш., поч. 1.07.1965 г. и съпругата му Е. С. Ш., поч. 21.01.1988 г. Й. Й. е оспорила притежаването на права в съсобствеността на М. Г. Б., дъщеря на сестра й Д. Г. Г., поч. 21.07.1979 г. като е твърдяла, че с оглед пълното осиновяване на М. Б. от М. Б. и съпругът й Г. Т. Б., тя се явява единствен наследник на сестра си.
Съдът е приел за установено, че Д. Г. Г. е починала на 21.01.1979 г. и е оставила за наследници по закон съпругът си И. И. Г. /който се е отказал от наследството й и отказът е вписан н специалната книга на съда на 1.04.1980 г./ и дъщеря си М. Г. Б. /М. И. Г./. Последната е била осиновена при условията на пълно осиновяване от М. Й. Б. и Г. Т. Б. с влязло в сила на 14.04.1980 г. съдебно решение.
Първоинстанционният съд е приел, че в случая не се касае за хипотезата на закона, приложима при пълното осиновяване, в която при прекратяване на осиновяването, осиновеният не наследява рождения си родител, ако наследството е открито докато е траело осиновяването. По аргумент от противното е направен извод, че М. Г. /Б./ е наследила имуществото на рождената си майка, като нейн единствен наследник, след надлежно извършения отказ от наследството на другия наследник И. Г., преди същата да бъде осиновена от М. и Г. Б. и липсва законово основание да се приеме, че фактът на осиновяването отнема имуществени права на осиновения придобити (дори и по наследство) преди осиновяването.
В. съд е възприел тези изводи на първоинстанционния съд, като е приел за неправилни доводите във въззивната жалба. Изложил е съображения, че осиновяването не преурежда с обратна сила вече установено правно положение, респективно не отнема вече придобити имуществени права, поради което не е вярно твърдението, че единствен наследник на Д. Г. е била В. Г., майка на Й. Й.. За неоснователно е счетено твърдението във въззивната жалба на Й. Й., че фактическата обстановка не е установено правилно, тъй като не било взето предвид, че М. Б. е осиновена от ищцата М. Б. и съпругът й Г. Б.. По отношение на тези обстоятелства са възприети изводите на първоинстанционния съд, които са приети за правилни. Изложени са съображения, че фактът, че М. Б. наследява и осиновителя си Г. Б., който е починал, е ирелевантен, а неверни са доводите относно направения отказ от наследство, доколкото не отчитат, че И. Г. е направил отказ само за себе си, но не и за малолетното си тогава дете. За ирелевантни са приети и доводите относно приложението на чл.50 ЗН /отм./ в сила към момента на смъртта на Д. Г., регламентиращ срок за приемане на наследство, след изтичането на който правото да се приеме наследството се погасява, тъй като такова възражение направено след отмяната на правната норма, няма правно значение, като за този извод съдът се е позовал на т.4 от ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК:
1. Допустимо ли е дете, осиновено при условието на пълно осиновяване, да има качеството и на наследник на рождения си родител при възникнал юридически факт на пълно осиновяване след смъртта на рождения родител
2. При допуснато пълно осиновяване на дете, на което единият родител е починал, връзката на детето с починалия родител запазва ли се при условието на пълно осиновяване и извършеното пълно осиновяване не заличава ли с обратна сила тази връзка, т.е. детето представа ли да е наследник на рождения родител
3. Необходимо ли е да има изричен акт за приемане на наследството с оглед разпоредбата на чл.50 ЗН действала към този момент и неприемането на наследството в преклузивния 5-годишен срок, няма ли за последица изгубването на качеството наследник
4. Осиновения при пълно осиновяване, който след смъртта на осиновителя си е получил наследство от същия и има качеството наследник на същия, възможно ли е да е и наследник на рождения си родител, с оглед разпоредбата на чл.101 СК /ДВ бр.47/23.06.2009 г./, чл.54 СК от 1968 г.-отм. и чл.61, ал.2 СК от 1985 г.-отм. и кой е приложимия кодекс в случая, т.е. коя норма следва да се прилага – тази при допускане на делбата или тази, действала при извършване на осиновяването.
Първите два въпроса се уточняват от настоящия съдебен състав до въпроса: Рефлектира ли допуснатото след смъртта на родител пълно осиновяване на дете върху имуществените права, придобити от детето по наследство от починалия родител, с оглед прекратяването на правата и задълженията между осиновения и роднините му по произход, по който е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел създаване на практика на ВКС.
По третият поставен въпрос е налице практика на ВКС по ТР № 1/1998 г. на ОСГК, т.4, на която въззивното решение съответства, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Четвъртият въпрос е изцяло неотносим към изхода на спора и мотивите на съда, тъй като нормите и на трите посочени от касатора нормативни акта по отношение на разглежданите отношения са идентични и по време на действието им по един и същи начин са уреждали тези отношения.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 276 от 24.07.2015 г., постановено по гр.д. № 688 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Й. Г. Й. да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25.00 лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: