О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 26.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 25 ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело №1359/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК. Д. М. П. от гр. С. чрез своя процесуален представител адвокат Е е обжалвала решението на Софийския градски съд от 01.04.2009г по гр.д. № 583/2008г с което като е отменено решението на Софийския районен съд от 08.01.2008г по гр.д. № 8417/2008г е постановено ново решение. С него съдът отхвърлил исковете,предявени от Д. М. П. срещу А. „М” гр. С. на правно основание чл.344 ал.1 т.1 ,2 и 3 КТ и е било осъдена да заплати на А. направените по делото разноски в размер на 569.74 лева.
В изложението към касационната жалба по допустимост се поддържа че съществения материално правен въпрос- дали подлежи на съдебен контрол,извършената от комисията на работодателя фактическа преценка на работата на включените в подбора по чл.329 КТ лица”-бил решен в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата и това било основание за допустимост по чл.280 ал.1,т.1 и т.2 КТ.
По този въпрос не бил приложен точно закона и решаване на конкретния казус от ВКС би имал значение за развитие на правото-чл.280 ал.1 т.3 КТ.
Върховният касационен съд след проверка на посочените основания за допустимост,прие следното:
Касационната жалбоподателка Д. М. П. е посочила материално правния въпрос,решен според нея, в противоречие на съществуващата практика на ВКС и на съдилищата в страната и това е предпоставка за разглеждане основанията за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК-т.е. да се види дали конкретният въпрос, включен в предмета на спора е обусловил крайните изводи на съда.
По настоящето дело спорът между страните-ищца Д. М. П. и ответник А. „М” гр. С. е бил трудов и за отменяване на незаконно уволнение, за възстановяване служителката П. на заеманата от преди уволнението длъжност „старши митнически специалист и за присъждане обезщетение за времето през което е била без работа поради уволнението-искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ.
При така формулирания материално правен въпрос може да се направи извод,че работодателят А. „ М. ” след влязлото в сила на 29.01.20067 година щатно разписание,след утвърждаване процедурата за съкращаване на персонала и след назначената комисия за извършване подбор на служителите в А. „М” за уволнението на двама души от длъжността „главен митнически специалист”, 12 човека от длъжността „старши митнически специалист”, 19 бр. от длъжността „младши митнически специалист” и 5 броя от длъжността „ митнически сътрудник”,че е изпълнила задължението си по чл.Чл. 329. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) При закриване на част от предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.”
Към делото е приложена Заповед № 27.05-02/2007г на началника на Митница Аерогара София за включване на 48 старши митнически специалисти в подбора по чл.329ал.1 КТ между които под № 13 и Д. М. П..
Приложен е и Протокол № 1/09.02.2007г за резултатите от подбора и на него е било отбелязано, че общият сбор 54 бил от точките за образователна степен, професионален опит, допълнителна квалификация, оценка на изпълнението, принос, дисциплинарно минало, репутация,. От протокола е видно,че 8 човека са били с бал по-нисък от този на жалбоподателката П. и останалите са били с по-висока оценка- 54.46, 55, 55.42, 56, 56.7, 57.07, 59.27, 60,61. 54, 61.73, 62,63.16, 64.27 и т.н.
При извършения подбор общо 12 броя са били съкратените старши митнически специалисти и при избора са били съкратени хората които са били с по-ниска оценка за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Както е прието в практиката-Р № 251 от 22.10.1993г по гр.д. № 13333/92г ВС 3 Г. О. „Основните критерии за подбор, при съкращение в щата (чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ) следва да се свързват с по-високата квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа. Под професионална квалификация се има предвид наличието на образование, знания и умения за изпълнение на възложената работа съобразно изискванията на съответната длъжност.”
Основните критерии за подбор са установени в разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ и се свързват с по-високата квалификация и нивото на изпълнение на възложената работа. Под професионална квалификация следва да се има предвид наличието на образование, знания и умения съобразно изискванията за съответната длъжност. Нивото на изпълнение на възложената работа включва срочното, количественото и качественото изпълнение на възложените задачи.”В никакъв случай не може да се смесва „квалификацията” с притежаваното „образование”
Следва да се има предвид, че по-високото образование, когато е изискуемо за заеманата длъжност, е от съществено значение за квалификацията на работника, но не се определя само от него. Необходимо е да се преценят всички делови и професионални качества, които конкуриращите се са показали в работата си, за да се определи по- квалифицираният от тях. И в конкретния случай това е било установено-че касационната жалбоподателка е била добър работник. В този смисъл са били свидетелските показания на Н. и П. ,на З. и П.
Въпреки това, ,работодателят е този,който е прекратил трудовото правоотношение и за това той е имал право съгласно разпоредбата на чл.329 КТ „…. може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре”.
Софийският градски съд е решил спора като материалноправният въпрос за правомощието на работодателя е съобразен с конкретната практика на съдилищата-Решението на Софийския апелативен съд от 07.01.2008г по гр.д. № 617/2007г,според което: Правото на преценка кой от всички работници и служители на определена длъжност работи по-добре, принадлежи на работодателя. Работодателят има право да преценява на базата на конкретни факти от развитието на всяко индивидуално трудово правоотношение нивото и качеството на изпълнение на работата от страна на всеки работник или служител,тъй като има всекидневни наблюдения върху непосредственото изпълнение на трудовите задължения,което обосновава извода,че преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.Съдът не разполага с правомощия да контролира правилността на тази преценка, доколкото не би могъл да замести работодателя при извършването й. Предмет на съдебен контрол е само законността на извършеното уволнение вкл. от гледна точка спазването на нормата на чл.329 КТ-дали работодателят е извършил подбор съобразно критериите „ професионална квалификация” и „ниво на изпълнение на възложената работа,но не и съдържанието на преценката на работодателя относно това кой от работниците или служителите на определена длъжност реално работи по-добре и по-качествено”
В решение на ВС № 1* от 27.01.1995г по гр.д. № 895/94г е посочено обратното: „Подбор действително е извършен,но не е изяснено дали са спазени точно критериите на посочената разпоредба,които се прилагат само „при равна квалификация и еднакво изпълнение на работата”.. Необходимо е било да се посочи какво трябва да се разбира „под квалификация” в разглеждания случай…. Пропуснат е да бъде обсъден критерия-кой работи по-добре.”
С решение № 759/02.10.1991г по гр.д. № 629/91г ВС ,3Г. О. е приело,че „Съдът контролира дали е извършен такъв подбор,тъй като неизвършването му прави уволнението незаконосъобразно. Отделно съдът контролира и самия подбор,но пак при условие че той е извършен.”
Следователно,съществува противоречива практика по въпроса дали подлежи на съдебен контрол работата на комисията на работодателя за фактическата оценка на работата на включените в подбора по чл.329 КТ,лица. И дали подлежи на съдебен контрол самият подбор при уволнение на работници или служители при съкращаване на щата-чл.328 ал.1 т.2 КТ. А щом това е така, налице е основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд от 01.04.2009г по гр.д. № 583/2008г.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 19 май 20010 година , за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: