О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 102
София, 04.02.2010 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и десета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1226 от 2009 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. С. от гр. К. и по касационна жалба от “С”ООД срещу въззивното решение на Софийския окръжен съд, постановено на 11.05.2009г. по гр.д. №512/2008г. като Г. С. С. обжалва въззивното решение в частта,с която предявеният от него ревандикационен иск е отхвърлен и е прието,че дружеството е собственик на имот,обозначен на скицата на вещото лице с букви БВГДБ,представляващ част от имот – друга селищна територия с обща площ от 4.725 дка в землището на с. Г.,община К. ,ЕКАТТЕ 18561 в м.”Л”,кв.13. Дружеството обжалва въззивното решение в частта,с която е осъдено да предаде на Г. С. С. частта от същия имот с площ от 2493кв.м.,обозначена на скицата на вещото лице по букви ВГДЙИЗВ.
Като основание за допускане на касационно обжалване Г. С. С. сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, като поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса какво представлява проведено мероприятие,което не позволява възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,както и по въпроса кога е налице съоръжение по смисъла на §1в ДР на ППЗСПЗЗ и по въпроса дали при наличие на мероприятие,за да се приеме,че същото съставлява пречка за възстановяване на собствеността,следва да бъдат взети предвид и установените в чл.24,ал.2,3 и 4 ЗСПЗЗ хипотези.
Като основание за допускане на касационно обжалване “С”ООД сочи разпоредбата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК като поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса кога са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ и по въпроса за валидността и противопоставимостта на решението на ПК/ОСЗ/ в гражданскоправен спор за принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот.
Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение,постановено на 11.05.2009г. по гр.д. №512/2008г. Софийският окръжен съд е приел,че решението на Ихтиманския районен съд от 26.04.1995г. по гр.д. №114/1995г. и решение №525/20.12.2005г. на ОСЗГ-гр. Костенец,както и извършеното на 05.06.2006г. дарение легитимират Г. С. като собственик на частта от имота с площ от 2493кв.м. по букви ВГДЙИЗВ,която представлява незастроената част от имота,от която има възможност да се образува самостоятелен имот. За тази част е прието,че не е установено да е била включена в активите на държавно или общинско предприятие по смисъла на §6,ал.6 ПЗР на ЗППДОбП/отм./,а оттам и да е била включена в дълготрайните активи на “С”ООД. Този извод е основан на липсата на скица към решението на Комисията за земята от 08.06.1983г. и непосочването на границите на отчуждения с това решение имот,което пък според съда сочи на невъзможност да се приеме,че процесният имот, идентичен с част от парцел **** по кадастралния и комасационен план на В. синдикат “М” от 1937-1938г. с обща площ 7.487дка е бил отчужден по силата на това решение. Съставеният на 20.09.1983г. Акт за държавна собственост № е прието,че не удостоверява отчуждаването на имота,макар да съдържа посочване на граници,както и съставеният на 18.05.2004г. Акт за общинска собственост №,в който имот №103020 /нива/ е посочен като граница от запад. Поради това е прието,че от значение за правния спор е единствено дали са налице пречки за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Прието е, че за част от имот №013020 съществува пречка за възстановяване на собствеността по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,а именно за площта от терена,заета от съоръжения за производствени и складови дейности-част от комплексно мероприятие и необходимата площ за обслужването му. Прието е,че тази част е заета от съоръжение по смисъла на §1в ДР ППЗСПЗЗ-бетонов възел,вкл. с необходимата прилежаща площ за ползуването му по предназначение.
Поставените от страните въпроси касаят приложението на разпоредбата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ.
В подкрепа на поддържаната теза за наличие на противоречива практика по поставените въпроси в изходящото от Г. С. изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени решение №1992/21.01.2002г. по гр.д. №317/2001г. на ІV ГО на ВКС; решение №410/15.05.2000г. по гр.д. №1504/1999г. на ІV ГО на ВКС и решение №1202/29.12.2008г. по гр.д. №3921/2007г. на ІІІ ГО на ВКС,в които е прието,че собствеността върху земеделски земи не може да се възстанови, ако земята е застроена или ако върху нея са били проведени такива мероприятия на държавата ,които са били предназначени и са служили за задоволяване на важни държавни нужди,нужди на науката и културата, на сигурността и отбраната на страната,екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините. Прието е ,че понятието “проведено мероприятие,което не позволява възстановяване на собствеността” следва да задоволява посочените в чл.24 ЗСПЗЗ нужди.
Посочено е и решение №1082/15.12.2008г. по гр.д. №2570/2007г. на ІІ ГО на ВКС,в което е прието,че разпоредбата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ има предвид реализирани мероприятия /строителни дейности и съоръжения по смисъла на §1в ДР ППЗСПЗЗ/ в обществен интерес,предвидени в съответния устройствен план.
В изходящото от “С”ООД изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са посочени решение №1992/21.01.2002г. по гр.д. №317/2001г. на ІV ГО на ВКС и решение №410/15.05.2000г. по гр.д. №1504/1999г. на ІV ГО на ВКС,т.е. същите решения,които са посочени и от касатора Г. С. като обосноваващи наличие на противоречива практика по поставените въпроси.
Настоящият състав приема,че е налице посоченото в изложенията основание за допускане на касационно обжалване,доколкото действително констатира наличие на противоречиво разрешаване по поставените въпроси по приложението на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ ,а именно доколко преценката за наличие на пречка за възстановяване на собствеността следва да се извършва с оглед установените в чл.24 ЗСПЗЗ критерии и дадените в разпоредбата на §1в ДР ППЗСПЗЗ легални определения.
По поставения от “С”ООД въпрос досежно извършваната от съда преценка за валидността и противопоставимостта на решението на ПК /ОСЗ/ при разрешаването на гражданскоправен спор за принадлежността на правото на собственост настоящият състав приема,че в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не се обосновава наличие на противоречива практика на съдилищата,тъй като в обжалваното решение въззивният съд е извършил самостоятелна преценка за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ,в какъвто смисъл е и изразеното становище в сочените от дружеството-касатор решение №289/06.03.2001г. по гр.д. №1530/2000г. на ІV ГО на ВКС и решение №24/01.02.1999г. по гр.д. №1912/97г. на ІV ГО на ВКС.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.05.2009г. по гр.д. №512/2008г. по описа на Софийски окръжен съд по подадената от Г. С. С. касационна жалба вх. №1444/30.06.2009г. и по подадената от “С”ООД касационна жалба вх. №1500/06.07.2009г. по въпроса за наличието на пречки за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи по смисъла на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,както и доколко преценката за наличие на пречка за възстановяване на собствеността следва да се извършва с оглед установените в чл.24 ЗСПЗЗ критерии и дадените в разпоредбата на §1в ДР ППЗСПЗЗ легални определения.
Указва на Г. С. С. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. за разглеждане на подадената от него касационната жалба.
Указва на “С”ООД в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. за разглеждане на подадената от него касационната жалба.
Делото да се докладва на председателя на ІІ ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: