2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
[населено място], 20.10.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №605 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], против решението от 24.06.2009г., постановено по гр.д. №1023/2008г. на С. апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 03.01.2008г. по гр.д.№2638/1989г. на С. градски съд за отхвърляне на предявените от [фирма] искове с правна основание чл.45, чл.55 и чл.59 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата В. Б. Д. не взема становище по жалбата.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от [фирма] срещу В. Б. Д. искове за заплащане на общо сумите 41414евро и 900щ.д. – извършени неправомерно разходи и получени неправомерно суми.
С исковата молба се претендира общо сумата 81078,52 марки Ф. /с равностойност в евро 41414/ и 900 щатски долара. Относно отделните исковите претенции исковата молба препраща към приложената към нея заповед №Р-7015/88 от 17.02.1989г. на Д., с твърдения, че именно с тази заповед на ищеца са дадени указания да предяви искове по общия ред относно констатираните при финансовата ревизия щети. В посочената заповед обаче е посочена друга обща сума – 122 492,96 марки Ф., отразени в пунктове 2, 3, 4, 6, 7, 9, 10.1, 11, 12, 13 е 14, както и 3180щ.д. по п.5 от ревизионния акт. С исковата молба е представена и справка от ревизора, в която е посочено, че задължението на Д. възлиза по точки 2, 3, 6, 7, 9, 10.1, 11, 12, 13 и 14 от ревизионния акт на общо 81 078,52 марки Ф. и по т.5 – 900щ.д. Т.е. в този общ размер не се включват сумите по т.4 от ревизионния акт – за неправомерно възстановен по негова лична сметка вместо по сметката на представителството и невърнат данък общ доход. Същевременно това вземане се сочи като подкрепено с представените в първата инстанция писмени доказателства. В изложение се сочи като доказана също и щета от неправомерно изплатени суми на лица за оказана техническа помощ, за което обаче на Д. е бил наложен паричен начет.
Касационният състав намира, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо като постановено при нередовна искова молба, поради което и съгласно т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол а преценката за допустимостта на решението ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
С оглед изложеното следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивното решение от 24.06.2009г., постановено по гр.д. №1023/2008г. на С. апелативен съд,
по касационна жалба на [фирма].
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 724,24лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 във връзка с чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: