2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1020
С., 04.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанета Найденова
ЧЛЕНОВЕ: Светла Цачева Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 771 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение от 19.01.2010 година по гр.д. № 1954/2008 година на Софийски градски съд е признато за установено на основание чл. 254 ГПК (отм.), че А. И. А. от гр. Р. не дължи на Г. Е. Г. от гр. С. сумата 6900 щатски долара, съставляващи част от неустойка по договор за заем от 28.02.2005 г., за вземането по който договор, по реда на чл. 237, ал.1, б. “з” ГПК (отм.) е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 07354/2005 г. на Софийски районен съд. В решението е прието, че с договор от 28.02.2005 г. страните са постигнали съгласие предоставената в заем от ответника Г. Е. сума от 8000 щатски долара да бъде върната от ищеца А. А. в срок до 28.05.2008 г., ведно с ежемесечна лихва от 5% върху заемната сума. Уговорено е, че при невръщане на дадената заемна сума в срок, заемополучателят дължи неустойка в двойния и размер. Заемът не е бил върнат в уговорения срок; по реда на чл. 237, ал.1, б. “з” ГПК (отм.) в полза на заемодателя е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е било предприето принудително изпълнение. Прието е, че ответникът не е доказал основанието, на което твърди дължимост на неустойка от 6900 щатски долара; че уговорената между страните неустойка е прекомерно завишена, пради което и при условията на чл. 130 ГПК (отм.) размерът на неустойката е намален до 800 щатски долара, а с оглед предявения петитум е признато за установено, че не се дължи сумата 6900 щатски долара.
Касационна жалба против решението на Софийски градски съд е постъпила от Г. Е. Г. от гр. С.. Поддържа се, че по въпроса относно разпределението на доказателствената тежест при установяване прекомерност на уговорения размер на неустойка, въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на съдилищата, формирана в решение № 125 от 11.01.1963 г. по гр.д. № 1580/1962 г. на Първо гражданско отделение, съгласно което изправната страна, търсеща неустойка по договор не е длъжна да доказва действителния размер на вредите, които е претърпяла от неизпълнението на договора, а ако неизправната страна възразява, че неустойката по договора е прекомерно голяма, тя следва да докаже това свое възражение съгласно чл. 127 ГПК (отм.).
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът за наличие на противоречива съдебна практика по процесуалния въпрос за разпределението на доказателствената тежест при установяване прекомерност на уговорения размер на неустойка е основателен, предвид което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.01.2010 година по гр.д. № 1954/2008 година на Софийски градски съд, ІV “г” граждански състав.
УКАЗВА на касатора Г. Е. Г. от гр. С. в седмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена държавна такса по жалбата в размер на 205,54 лева, както и че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата подлежи на връщане на основание чл. 286, ал.1, т.2 ГПК.
При своевременно изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, насрочва делото за 19.05.2011 г. 9 часа, за която дата да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: