2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1023
С., 16.11. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 559/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от Б. И. О. и С. Й. О. чрез адвокат Д. П. Ц., срещу въззивното решение от 18.11.2009 г. по гр. д. № 2619/2008 г. на Софийския градски съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 2 ГПК по въпросите за правното действие на решението на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/ и необходимо ли е във всички случаи то да бъде придружено със скица, за да е налице реално и юридически определен имот, който може да бъде обект на защита чрез ревандикационния иск; допустимо ли е ответник, който не заявява свои права към момента на обобществяване на земята, да възразява, че праводателят /наследодателят/ на ищеца не е бил собственик към същия момент.
Ответниците по касация Б. Д. И. и П. Д. П. не са подали писмени отговори.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допустимостта на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решението от 10.04.2008 г. по гр. д. № 12199/2007 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 108 ЗС, предявен от касаторите срещу Г. А. И. – първоначална ответница и наследодателка на Б. И. и П. П., за ревандикация на УПИ XXIV-301 от кв. 8М по плана на в. з. “Манастира” в с. Б., район П..
Въззивният съд приел за недоказано праводателят на ищците И. Н. О. да е бил собственик на спорния имот, респективно на имот пл. № 81 по кадастралния план от 1956 г.: липсват доказателства Н. А., от когото се твърди имотът да произхожда, да е бил собственик на нива от 3.000 дка в м. “Клено”; не може да се приеме, че с разделителния протокол от 1947 г. между наследниците му е извършена валидна делба, а записването за имот пл. № 81 в разписния лист към плана от 1956 г. не прави И. О. собственик. На следващо място е прието, че решението по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и решението на ОС “Земеделие и гори” не легитимират праводателя за собственик: те не съдържат данни за съседи на възстановения имот, а решението на органа по поземлената собственост не е придружено със скица. Тъй като ищците не са доказали претендираното право, то и прототивопоставените от ответната страна възражения за валидно придобиване на собствеността и събраните по тях доказателства не са обсъдени в мотивите към обжалвания акт.
Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса за правното действие на решението на поземлената комисия /ОС “Земеделие”/, което не е придружено със скица – с решение № 666 от 25.07.2006 г. по гр. д. № 348/2005 г. на ВКС, IV-А г. о., е прието, че при решаване на спора по исков ред за легитимацията на ищците по ЗСПЗЗ е достатъчно да се представи решение на поземлената комисия за възстановяване, както и доказателства за точната индивидуализация на възстановения имот.
По въпроса за допустимите възражения по иск за ревандикация на възстановен по ЗСПЗЗ имот касаторите се позовават на решение № 660 от 20.07.2000 г. по гр. д. № 1692/1999 г. на ВКС, IV-то г. о. С него е прието, че решението на поземлената комисия за възстановяване може да бъде атакувано само в предвидените от закона случаи, когато има спор за материално право; по отношение на третите лица, които не релевират собствени права, това право не е предвидено и нотариалният акт, издаден въз основа на решението за възстановяване и скица, по отношение на тях има доказателствена стойност. В разглеждания случай първоначалната ответница е заявила свои права, като се е позовала на писмен договор от 25.06.1957 г., поради което не е трето лице по смисъла, вложен в посоченото решение. Ето защо така поставеният въпрос не обосновава допускане на въззивното решение до касационно обжалване, а следва да бъде обсъден при разглеждане на касационната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.11.2009 г. по гр. д. № 2619/2008 г. на Софийския градски съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 /двадесет и пет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: