ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1024
С., 22 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 29 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Хасковския окръжен съд от 11.10.2010 г. по гр.д. № 515/2010, с което е потвърдено решението на Свиленградския районен съд от 05.07.2010 г. по гр.д. № 146/2010, с което са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ и е уважен предявеният иск за обезщетение за работа при удължено работно време по чл. 136а, ал. 5 КТ.
Недоволна от решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ е касаторката-истца Ж. М. П., представлявана от адв. Кр. Т. от Х., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за задължението на работодателя при съкращение да извърши подбор между всички работници, които изпълняват несъществено различаващи се трудови функции по уредените в закон критерии, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Недоволен от решението в частта, в която е уважен предявеният иск за обезщетение за работа при удължено работно време по чл. 136а, ал. 5 КТ е касаторът-ответник Агенция “Митници” С., представляван от юрк. С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за дължимостта на обезщетение за работа при удължено работно време над 4-месечния срок по чл. чл. 136а, ал. 4 КТ.
Страните си оспорват взаимно касационните жалби.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, третият е обусловен от първия, а обжалваемият интерес на делото по четвъртия иск пред въззивната инстанция не е под 1.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че истцата е работила при ответника като технически сътрудник в общата администрация. Налице е съкращение на щата с част от бройките за технически сътрудник, поради което е извършен подбор между всички работници, заемащи тази длъжност. Истцата е получила по-ниска обща оценка, поради което попада в числото на осмината работници, предложени за съкращение, като действителните й качества са оценени по-ниско в сравнение са обективните данни, но отклонението не е съществено и не опорочава извършения подбор. Истцата е работила при удължено работно време и през времето от 18.2.2006 до 18.12.2009 г. е работила в повече 296 часа, без да е ползвала компенсации, за което й се дължи обезщетение в размер на 1.244,92 лева.
Касационното обжалване от истацата не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите правни въпроси обуславят крайното решение на съда, но те нямат претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че при съкращение работодателят е длъжен да извърши подбор между всички работници, които изпълняват несъществено различаващи се трудови функции по уредените в закон критерии въз основа на действителни качества на работниците. Когато се определя кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени, а когато оценката при подбора не съответства на действително притежаваните качества от работника или е приложен незаконосъобразен критерий, това не опорочава извършения подбор, ако това не се отразява на класирането на участниците.
Следва да бъде допуснато касационното обжалване от ответника, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Хасковския окръжен съд от 11.10.2010 г. по гр.д. № 515/2010 в частта, в която е уважен предявеният иск за обезщетение за работа при удължено работно време по чл. 136а, ал. 5 КТ.
Указва на касатора Агенция “Митници” С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи квитанция за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 24,90 лева. в противен случай касационната жалба подлежи на връщане.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.