О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1025
София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 728/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 52 от 06.01.2010 г. по в.гр.д. № 1805/09 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 1833 от 09.06.2009 г. по гр.д. № 2087808 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на М. И. Ж., Н. Я. Х., Н. Д. М. и Б. Д. Х., че Б. Х. Т. не е собственик на ПИ № 806 по плана на новообразуваните имоти на с.о. ”В.”, [населено място], с площ 1042 кв.м. при граници: ПИ № 433, ПИ № 462, ПИ № 465 и ПИ № 468.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. И. А. в качеството й на пълномощник на Б. Х. Т.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Формулираният във връзка с т.3 процесуалноправен въпрос е: следва ли да се презумира мълчалив отказ от събиране на поискано доказателство, ако съдът не се произнесъл по това искане, а страна не е заявила изрично, че не го поддържа. Твърдението на касатора е, че този въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него няма формирана съдебна практика. По чл. 280, ал.1, т.2 ГПК се иска допускане на решението до касационно обжалване по въпросите за установяване на идентичност на имоти при наличието на стари кадастрални планове и за конститутивното действие на заповедта на кмета на общината, постановена на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, за които се поддържа да са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 55 от 12.02.2009 г. по гр.д. № 5726/07 г. на ІІ г.о.
Ответниците по касация М. И. Ж., Н. Я. Х., Н. Д. М. и Б. Д. Х. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство е ответник по предявен отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ ПИ № 806 по ПНИ на с.о.”В.” в землището на [населено място]. Правният спор е породен от издадената от кмета на [община], район Приморски заповед № 1023 от 16.11.2007 г., с която на основание § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ е наредено да бъде възстановено при условията на § 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ правото на наследниците на Х. Т. П. върху този имот.
За да намери предявеният иск за основателен въззивният съд е приел, че по този иск в тежест на ответника е да изчерпи всички основания, годни да го легитимират като собственик и да ангажира доказателства за установяване им. В тази връзка е посочил, че представената по делото заповед на кмета на [община] за възстановяване на собствеността по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ, не е достатъчно доказателство за провеждане на реституционната процедура, тъй като административното производство е двуфазно и ответникът е следвало да представи и решението на общинската служба по земеделие по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което се признава правото на възстановяване на собствеността, въз основа на което е издадена заповедта. Освен това е намерил, че самата заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ визира две взаимно изключващи се основания за издаването й, тъй като от една страна било цитирано реституционното решение на ОСЗ, а от друга – било посочено, че собствеността се възстановява при условията на § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, който касае придобиване на права от ползувател. Като допълнителен аргумент за уважаване на отрицателния установителен иск е посочил, че ответникът не е доказал и идентичността на закупения от неговия наследодател през 1933 г. недвижим имот с процесния, наследственото правоприемство от Х. Т., кооперирането на имота, т.е наличието на предпоставките на ЗСПЗЗ собствеността да бъде възстановена в негово лице.
Поставените в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси могат да бъдат обобщени и конкретизирани по следния начин: непредставянето на решение на ОСЗ по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, с което се признава право на собственост при условията на § 4-4л ПЗР на ЗСПЗС, основание ли е само по себе си да се отрече конститутивното действие на заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху новообразувани имоти или съдът е длъжен да изследва и материалните предпоставки за възстановяване на собствеността по този ред. Тези въпроси са обуславящи изхода на делото, тъй като решаващите съображения на въззивния съд за уважаване на предявения против касатора отрицателен установителен иск за собственост са свързани с това, че след като същият не е представител решението по чл. 14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, то не е доказал и законосъобразното провеждане и приключване на реституционната процедура и заповедта по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ не може да го легитимира като собственик. Произнасянето по тези въпроси би имало значение за точното прилагане на закона предвид спецификата на настоящия правен спор, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 52 от 06.01.2010 г. по в.гр.д. № 1805/09 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса са касационно обжалване в размер на 271.76 лв и представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва да председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: