ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1026
С., 22 . юли 2011 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Албена Бонева
като разгледа докладваното от съдията Б. Б. гр.д. № 1750 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Варненския окръжен съд от 20.04.2010 г. по гр.д. № 554/2010, с което е потвърдено решението на Варненския районен съд от 01.02.2010 г. по гр.д. № 8164/2009, с което са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът “Общински детски комплекс”, В., представляван от адв. К. К. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за възможността съдът да приема определени факти за доказани, без да са представени доказателства по делото и по материалноправния въпрос за възможността в колективен трудов договор да бъде уговорено вземането на предварително съгласие или становище за прекратяване на трудов договор със синдикален член поради съкращение, които (въпроси) се разрешават противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата П. И. А., представляван от адв. Зл. Ж. я оспорва, като счита, че въззивното решение е по същество правилно, тъй като колективният трудов договор не е представен от ответника, и след като той е искал съгласие от синдикалния орган, може да се направи извод, че такова съгласие е било необходимо.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно чл. 7, ал. 1 К. (който не е представен като доказателство по делото) работодателят е поискал становище от синдикалния орган във връзка с уволнението на истцата. В становището синдикалният орган е посочил, че не дава съгласие за уволнението и то е извършено въпреки това. Нарушени са изискванията на чл. 333, ал. 4 КТ, поради което трудовият спор не е разглеждан по същество.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд от 20.04.2010 г. по гр.д. № 554/2010.
Указва на касатора “Общински детски комплекс”, В. и му предоставя възможност в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд такса за разглеждане на жалбата в размер на 90 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.