3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1027
[населено място] 8.10. 2014 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
гр.дело №2769 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.К., срещу решение от 14.01.2014г., постановено по гр.д.№6235/2013г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 15.01.2013г. по гр.д.№10745/2012г. на Софийски районен съд за уважаване на предявените от Ц. Г. З. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
К. счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Ц. Г. З., чрез процесуален представител адв.Ц., оспорва наличето на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Ц. Г. З. срещу [фирма] искове за признаване за незаконно и отмяната на уволнението й със заповед от 13.01.2012г. на управителя на [фирма] на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване в щата; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „административен асистент” на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение на основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ.
В. съд е приел за неоснователни доводите на въззивника-работодател за допуснато съществено нарушение на процесуалния закон – чл.50, ал.2 ГПК и за законосъобразно приложена от първоинстанционния съд разпоредбата на чл.50, ал.2 ГПК по отношение на призоваването по делото на ответника по иска при данните в призовката, удостоверени от призовкаря: „фирмата повече от година освободи офиса и не остави друг адрес; сега има други наематели”.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос: „за да се приложи фикцията на чл.50, ал.2 ГПК необходимо ли е длъжностното лице-връчител да е посочило в съобщенито източника на информацията и начина на събирането ъ или е достатъчно единствено да е отбелязано, че страната е напуснала адреса или е освободила офиса”, който въпрос е разрешен противоречиво с въззивното решение и с посоченото от касатора решение №546 от 13.01.2012г. по гр.д.№508/2011г. на ВКС, ІVг.о., постановено по реда на чл.303 и сл.ГПК, с което е прието, че: „За да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда на чл. 50, ал.2 ГПК чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.”
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.01.2014г., постановено по гр.д.№6235/2013г. на Софийски градски съд.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 180,80лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: