2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 1561/2010 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на И. Ж. С., С. И. С., В. Д. Я., И. И. Д., Н. Г. П., Д. Ж. С., Т. В. С., Ж. С. С. и В. С. В., чрез адв. Б.Д. и Ж. Т. А. и Д. Т. Я., чрез адв. Р. Д., срещу решение № 977/07.07.2009 год. по гр.д. Nо 381/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отменено решение на Варненски районен съд от 14.11.2008 год. по гр.д. № 982/2005 год., в частта в която искът с правно основание чл. 108 от ЗС е уважен до размера на ? идеална част от 600 кв.м. ид. части от ПИ № 292,целият с площ от 913 кв.м.,находящ се в [населено място],[жк], м.”Мешелика” и е отхвърлен искът,при въведено придобивно основание наследствено правоприемство и реституция,извършена в полза на наследниците на Т. Л. К., както и в частта,в която е оставено в сила решението,в частта,с която иска с правно основание чл.108 ЗС е уважен за горницата над ? ид.ч. от 600 кв.м.ид.ч. от ПИ № 292 ,целия с площ от 913 кв.м.,находящ се в [населено място],кв.”В.”,м.”Мешелика”.Решението в частта на предявените против необжалвалите другари искове с правно основание чл. 108 от ЗС е влязло в сила.
В жалбите са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществуни процесуални правила и на материалния закон, както и за необоснованост- основания за касационно обжалаване по чл. 281 ал.1 т.3 от ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателите И. Ж. С., С. И. С., В. Д. Я., И. И. Д., Н. Г. П., Д. Ж. С., Т. В. С., Ж. С. С. и В. С. В. са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с това императивна ли е нормата на чл. 206 от ГПК /отм./, следва ли да доказват всички ответници поотделно фактите по трансформацията от право на ползване в право на собственост, при положение, че всички са правоприемници на общи наследодатели, трансформацията по отношение на един ползва ли и другите в случай, че имотът е в идеална съсобственост, допустимо ли е упражняване на фактическа власт върху идеална част, задължително ли е установяване на идентичност на местностите, площта и границите на имот-обект на земеделска реституция, както и допустимо ли е да се приеме, че е налице идентичност между стар имот и такъв възстановен от ПК само по запис на разписния лист, които въпроси са от значение за развитието на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ,т.3 ГПК.Позовават се на константна практика на ВКС, която прилагат.
Ответната страна е депозирала писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК, в който оспорва допустимостта на касационното обжалване, както и основателността на касационните жалби.
В изложението по чл.284 ал.3 ГПК жалбоподателите Ж. Т. А. и Д. Т. Я. са посочили,че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси – пораждат ли се права за закупуване на земя досежно другия ползвател, при условие, че липсва негово волеизявление за закупуване на земята по § 4а от ЗСПЗЗ, ако заплащането на земята е направено преди получаване на оценителния протокол, това опорочава ли процедурата, опорочава ли се процедурата по закупуването на земята, ако оценителния протокол и писмото до нотариуса са подписани от друго лице, а не от това, сочено като издател, които въпроси са от значение за развитието на правото, поради което считат, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1,т.3 ГПК.
С въззивното решение съдът е приел за установено, че касаторите Ж. Т. А. и Д. Т. Я. са наследници на Т. Л. Х..Същият през 1955 тод. е придобил право на собственост върху нива с площ от 12.000 дка, находяща се в м.”Мешелика”, В..С решение от 1994 год. ПК „В.” е възстановила на наследниците му право на собственост върху нива с площ от 11.000 дка попдаща върху терен по § 4 от ЗСПЗЗ, като сред тези имоти е и процесният. Р. И. С. и Д. И. Д. са придобили правото на собственост/нот.акт 1994 год./ върху земя от 600 кв.м., представляваща идеална част от 880 кв.м. от имот с пл. № 292.През 2001 год. Р. С. продава ? идеална част от посочения имот на И. Ж. С..Видно е от удостоверение № 4 от 05.05.1980 год., издадено от ИК на ОНС-В., че на Р. И. С. и Д. И. Д. е предоставено за ползване място с площ от 880 кв.м., находящо се в м.”Студен извор”.Стойността по изготвения оценителен протокол е изплатена.Установено е от приетата съдебно-почеркова експертиза, че оценителния протокол и удостоверението за базисна оценка не са подписани от кметския наместник Д. Б..От събраните гласни доказателства е установено, че в процесния имот през 1983 год. са изградени две постройки, като и двете са електрифицирани.Първоинстанционното решение е обжалвано от И. Ж. С. и съпругата му С. С. ,поради което въззивният съд е приел,че само по отношение на тяхната праводателка Р. С. е настъпила трансформация на право на ползване в право на собственост, поради наличие на трите предпоставки-предоставено право на ползване, наличие на сграда и заплатена цена.По отношение на останалите първоинстанционното решение е оставено в сила като необжалвано.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и по двете касационни жалби,поради наличие на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Касаторите И. Ж. С., С. И. С., В. Д. Я., И. И. Д., Н. Г. П., Д. Ж. С., Т. В. С., Ж. С. С. и В. С. В. се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС-Постановление № 1 от 10.11.1985 год. на Пленума на ВС и на Решение № 7 от 04.02.1981 год. по гр.д. № 84/80 год. на ОСГК, в които е прието, че разпоредбата на чл. 206 от ГПК /отм./ възлага на втората инстанция да провери решението и в необжалваната част, както и по отношение на необжалвалите го другари ,като основанията за отмяна на обжалваната част важат и за необжалваната. Второинстанционният съд може да отмени решението на първата инстанция и в необжалваната му част и за лицата, които не са подали жалба, но само в интерес на жалбоподателя и за лицата, имащи качество на негови другари в процеса.Атакуваното въззивно решение е в противоречие с посочените, поради което основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице.
Поставените от касаторите по втората касационна жалба материалноправни въпроси са свързани със спазване на законовата процедура по трансформация на право на ползване в право на собственост и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,поради което е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Тези въпроса са свързани помежду си и са от значение за изхода на спора. Само при наличие на изискуемите се от закона документи, сграда в имота и спазване на процедурата по ЗСПЗЗ, правото на ползване може да се трасформира в право на собственост.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288 във връзка с чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 977/07.07.2009 год. по гр.д. Nо 381/2009 г. по описа на Варненски окръжен съд.
УКАЗВА на касаторите И. Ж. С., С. И. С., В. Д. Я., И. И. Д., Н. Г. П., Д. Ж. С., Т. В. С., Ж. С. С. и В. С. В. да внесат държавна такса в размер на 34 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
УКАЗВА на касаторите Ж. Т. А. и Д. Т. Я. да внесат държавна такса в размер на 34 лв. в едноседмичен срок и представят доказателства за това.
Делото да се докладва на председателя на I Г.О. за насрочване в открито съдебно заседание след изпълнение на горните указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: