Р Е Ш Е Н И Е
№. 1028
гр.София, 07.01.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2317 от 2008 г. по описа на Второ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на пар.2, ал.3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл.218и от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П., Д. А. П., Б. Б. К. и Й. В. Х. срещу решение № 648 от 16.01.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 679 от 2006 г., с което е отменено решение № 41 от 01.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на С. окръжен съд и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявените от касаторите срещу „С” А. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 59,16 % ид.ч. от дворно място с площ от 11 030 кв.м., включено в УПИ-7255, п.VIII в кв.5 по ЗРП на гр. К., И. зона, ведно с построената масивна едноетажна производствена сграда в южната част на имота със застроена площ от 1 664 кв.м. и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неоснователното ползване на гореописания имот през периода от 24.02.1992 г. до 06.05.1993 г. в размер на 1117 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон- основания за касационно обжалване по чл.218б, ал.1, б.”в” от ГПК /отм./. При решаване на делото съдът не се съобразил и изцяло игнорирал представените пред първата инстанция писмени доказателства, които доказвали, че процесната сграда била изградена преди национализацията на фабриката /застрахователно свидетелство № 3* от 20.03.1948 г., извлечение от нарочен баланс на А. „Р”, извлечение от книгата на акционерите, скица на терена на фабрика „Р”/. Без значение било, че тази постройка не била отразена в плана от 1935 г., след като съществуването й било доказано с преки писмени и гласни доказателства. Постройката била претърпяла само вътрешни преустройства, външни преустройства, свързани с укрепването й, опазването и поддържането на добрия й външен вид и било променено функционалното й предназначение, но това не означавало, че тя не съществува във вида, в който е била национализирана. В нарушение на процесуалните правила съдът изцяло игнорирал и показанията на свидетелката М, а кредитирал показанията на доведените от насрещната страна свидетели, чийто показания не били обективни, тъй като тези свидетели били служители на ответното дружество и се намирали с него в отношения работодател-работник.
Пълномощникът на ответника „С” А. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след проверка на посочените основания за касация на въззивното решение, прие следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл.218в, ал.1 от ГПК /отм./ и срещу решение на въззивен съд, което съгласно чл.218а, ал.1, б.”б” от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване. В нея се съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания.
С решение № 800 от 14.07.2006 г. по гр.д. № 543 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. е оставено в сила решението на Пловдивския апелативен съд по гр.д. № 35 от 2003 г. в частта му, с която са отхвърлени исковете на касаторите за собственост на основание чл.1 от ЗВСВОНИ върху две сгради, намиращи се в процесното дворно място: двуетажна масивна административна сграда с площ от 782 кв.м. и масивна едноетажна сграда в северната част на имота с площ от 254 кв.м., като е прието, че сегасъществуващата административна сграда не е идентична с отчуждената сграда на фабрика А. „Р” /че е фактически новопостроена/, а сградата в северната част от имота вече е разрушена.
Със същото решение делото е било върнато за ново разглеждане само по отношение на сградата, находяща се в южната част на имота, означена на скица по генералния план на ответното дружество с 4.1 и по отношение на дворното място, като в решението на ВКС са дадени указания да се съберат допълнителни доказателства затова съществувала ли е такава сграда към момента на национализацията на А. „Р”- гр. К. и ако е съществувала- каква е прилежащата площ към тази сграда и свободната част от национализирания терен, която може да се обособи като самостоятелен имот.
С обжалваното решение Пловдивският апелативен съд е отхвърлил ревандикационния иск за 59,16 % ид.ч. от сградата, означена с 4.1. и от мястото, като е приел, че процесната сграда, означена с 4.1. в скицата по генералния план на ответното дружество, е изградена след национализацията на текстилна фабрика „Р”. Този извод на съда е напълно необоснован, тъй като по делото са събрани противоречиви доказателства за момента на построяване на тази сграда.
При постановяване на решението въззивният съд е допуснал процесуално нарушение на чл.188, ал.1 от ГПК /отм./, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства за момента на построяване на сградата /по-конкретно не е обсъдил застрахователните свидетелства № 3* от 23.09.1948 г., № 3* от 30.09.1948 г. и № 3* от 31.08.1948 г., извлечението от проекто-нарочен баланс на А. „Р”, изготвен на основание пар.62 от ПП на ЗНЧИМП, извлечението от книгата на акционерите, скицата на терена на фабрика „Р”, показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели Д. Т. и С. С. /.
Въззивният съд е допуснал процесуално нарушение и като не е изпълнил указанията на ВКС в отменителното му решение за събиране на допълнителни доказателства за прилежащия терен към сграда 4.1. и свободната част от национализирания терен, която може да бъде обособена като самостоятелен имот. Събирането на доказателства за установяването на тези обстоятелства е можело да стане само със заключение на съдебно-техническа експертиза, каквото въззивният съд не е приел /назначил е експертиза с такава задача, но в даденото от вещото лице заключение от 09.03.2007 г. по същество тази задача не е била изпълнена/.
Поради това и на основание чл.218и от ГПК /отм./ решението на въззивния съд следва да бъде отменено, следва да бъде даден ход на делото пред ВКС и служебно да бъде назначена експертиза за установяване на спорния въпрос по делото- кога е построена процесната сграда, означена с 4.1. на скицата по генералния план на ответното дружество.
Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 648 от 16.01.2008 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.гр.д. № 679 от 2006 г.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПРЕД ВКС.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа със следната задача: След като се запознае с представените по делото доказателства, с документите, намиращи се в ответното дружество „С” А. и в Община К. и след като извърши оглед на място, да даде заключение съществувала ли е към момента на национализацията на текстилна фабрика „Р” процесната сграда, означена с 4.1. на скицата по генералния план на „С” А. и по-конкретно:
1. Какви сгради са отразени като построени в национализирания имот по съществуващите кадастрални и регулационни планове на населеното място и има ли данни в Общината кога е извършено заснемането на имотите по всеки един от тези кадастрални и регулационни планове,
2. И. от кой план е представената пред първата инстанция скица на ДИП „1-ви май” и дали процесната сграда, означена с 4.1. съответства по местоположение, площ и външни очертания на някоя от заснетите в тази скица сгради,
3. С каква площ към настоящия момент е процесната сграда, означена с 4.1. на скицата по генералния план на ответното предприятие,
4. И. ли външни белези за пристрояване или надстрояване на тази сграда и ако има- може ли да се даде заключение кога е извършено това пристрояване или надстрояване и може ли частта от сградата, която е била надстроена или пристроена да се обособи и ползва като самостоятелна сграда,
5. И. ли в Общината и в ответното дружество документи, удостоверяващи извършено строителство в национализирания имот през периода от 1944 г. до национализацията на фабриката и през периода след национализацията, ако има- на какви сгради, на кои от съществуващите сега сгради съответстват тези новопостроени сгради и по-конкретно идентична ли е някоя от тези сгради с процесната сграда, означена с 4.1. на скицата по генералния план,
6. И. ли е процесната сграда, означена с 4.1. на скицата, с някоя от сградите, посочени в застрахователни свидетелства № 3* от 23.09.1948.г., № 3* от 30.09.1948 г. и № 3* от 31.08.1948 г.
7. В счетоводната документация на предприятието кои сгради са оценена с 2 677 918 лв., като новопостроени след 1944 г. по извлечението от проекто-нарочния баланс на А. „Р”, съставен на основание пар.62 от ПП на ЗНЧИМП,
8. М. ли да се установи от представената по делото книга на акционерите на текстилната фабрика какво имущество е имала фабриката към момента на национализацията и по-конкретно дали е била построена и вписана в баланса на предприятието процесната сграда, означена с 4.1.,
9. И. ли е процесната сграда, означена с 4.1., с някоя от сградите, описани в описа на сградите към акта за държавна собственост № от 05.07.1949 г.,
10. Идентична ли е процесната сграда, означена с 4.1., с някоя от сградите, описани в описа на неосчетоводеното на 23.12.1947 г. имущество на ДТФ „Р”,
11 И. ли е процесната сграда, означена с 4.1., с някоя от сградите, описани в акт за държавна собственост № от 25.01.1966 г.,
12. Да се изготви скица, в която да бъде обозначена сградата, означена с 4.1., прилежащата площ към тази сграда и свободната, незастроена част от дворното място, която може да бъде обособена като самостоятелен парцел.
ВЪЗЛАГА задачата за изпълнение на в.л.инж. В. Т. Г. от гр. С., бул.”В”, бл.225, ет.2, ап.7, тел.828-01-52.
ЗАДЪЛЖАВА касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС депозит за вещото лице в размер на 800 лв.
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото с писмена молба в едноседмичен срок от съобщението да поставят и други задачи на допуснатата съдебно-техническа експертиза и да ангажират и други доказателства за проверка на събраните по делото доказателства относно момента на построяване на процесната сграда, означена с 4.1. на скицата по генералния план на ответното дружество.
НАСРОЧВА делото за 16.06.2010 г. от 9,30 ч., за когато да се призоват вещото лице и страните по делото, на които да се връчи препис от настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.