3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1029
С., 19.07. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 105 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител юриск. А. М., против въззивно решение № 161 от 28.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 335 по описа за 2011 г. на Ямболския окръжен съд, ГК, с което са уважени предявените от И. Т. П. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение е решен материалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора, а именно – кой е началния момент на двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ и по-конкретно – налице ли е начало на срока по чл. 345, ал. 1 КТ само в случаите при получаване от работника или служителя на нарочно уведомление от съда, че е възстановен на работа или този срок започва да тече и от узнаването по друг начин на влязлото в сила решение на съда затова. Позовава се на задължителна съдебна практика – решение № 440 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 88 от 29.01.2010 г. по гр.д. № 590/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и на противоречива съдебна практика – решение № 252 от 31.03.2000 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 507 от 12.06.2000 г. по гр.д. № 1495/1999 г. на ВКС, ІІІ г.о., на която въззивното решение противоречи – основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Освен това твърди, че разрешаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. Т. П. от [населено място], чрез пълномощника си адв. В. К. от АК-Я. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като за ищеца предвиденият в чл. 345, ал. 1 КТ е започнал да тече едва от връчване на изричното съобщение на съда на 05.01.2011 г. касаещо възстановяването му на работата, която е заемал преди отменената уволнителна заповед от 2003 г. и служителят е следвало да се яви на работа най-късно на 18.01.2011 г., което е сторил, поради което процесната заповед № 4/19.01.2011 г. на директора на банков клон [фирма] [населено място], с която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 325, т. 2 КТ, считано от 25.09.2008 г., се явява незаконосъобразна.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос по приложението на чл. 345, ал. 1 КТ, имащ значение за изхода на делото и който е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 440 от 10.06.2010 г. по гр.д. № 537/2009 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва приложението на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, релевирани от жалбоподателя.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 109,96 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 161 от 28.09.2011 г., постановено по в.гр.д. № 335 по описа за 2011 г. на Ямболския окръжен съд, ГК.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 109,96 лв., и представи документ затова, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: