3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1028
гр.София, 04.10.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и девети септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1328/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на П. М. П. и на Д. Д. П., за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 39 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 63/ 2010 г. С посоченото решение частично е потвърдено и частично е отменено решение на П. районен съд по гр.д.№ 344/ 2009 г., като по този начин въззивният съд осъдил Д. Д. П. да заплати на П. М. П. на основание чл.127 ал.2 от ЗЗД вр. чл.25 ал.2 от СК (отм.) сумата 5 500 лв, като искът на П. П. против Д. П. за сумата 4 500 лв – неоснователно получена на 18.01.2007 г. сума – бил отхвърлен.
Всяка от насрещните страни по делото претендира за допускане на въззивното решение до касационно обжалване съобразно собственият си материален интерес – ищецът П. П. атакува съдебният акт в отхвърлящата иска му част, а ответницата Д. П. – в осъдителната част.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на П. П. се поддържа, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК. Формулиран е процесуалноправният въпрос за границите за допустимостта на свидетелските показания при хипотезата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК. Според касатора – ищец когато ответната в производството страна е признала получаването на една сума, но не и основанието за това, свидетелите са допустими. Въззивният съд неправилно приел, че в случая със свидетели той се е домогвал да установи погасяване на установени с писмен акт парични съглашения. Предаването на сумата не било спорно, а със свидетелите се установявала единствено целта, поради което това предаване е извършено. Счита, че в тази хипотеза са допустими свидетелските показания както за него, така и за получателят на сумата, ако твърди наличие на друго основание за получаването й. Въззивният съд приел обратното, поради което жалбоподателят претендира за допускане на касационно обжалване на решението в осъдителната му част, съответно отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на жалбоподателката Д. П. се твърди, че съдът е интерпретирал неправилно доказателствата по делото, като е приел, че полученият от ищеца заем от 11 000 лв от „Б. – П.” ЕООД е използван за задоволяване на нужди на семейството. Поддържа, че този факт се опровергава от доказателствата по делото, както и че ищецът няма право на регресен иск, тъй като не е платил задълженията по договора за заем на заемодателят. Според ответницата по иска тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на развитието на правото, поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбите за допустими.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 08.04.2005 г. ищецът П. е взел в заем от „Б. – П.” ЕООД (чиито управител е ответницата П.) сумата 11 000 лв, като по време на сключване на договора П. и П. били в брак. Сумата била изразходвана за ремонт на семейното жилище, т.е. за нужди на семейството. От 05.04.2007 г. бракът между ищецът и ответницата е прекратен с развод. Свидетели по делото посочили, че на 18.01.2007 г. П. П. дал на Д. П. 4 500 лв за погасяване на заема, като за предаване на сумата не бил съставен документ. На 04.07.2008 г. „Б. – П.” ЕООД предявило иск срещу П. П. за връщане на сумата 11 000 лв, дадена в заем с договора от 08.04.2005 г., като с влязло в сила решение на Търговищки окръжен съд по гр.д.№ 200/ 2008 г. искът бил уважен изцяло. Въз основа на решението срещу П. П. бил издаден изпълнителен лист за сумата 11 000 лв и е образувано изпълнително производство, по което постъпления няма. Уважен е искът на П. против П. за заплащане на ? от взетите в заем средства – 5 500 лв, а е отхвърлен иска за връщане на сумата 4 500 лв – дадена на ответницата за възстановяване на заема.
При тези данни искането за допускане на касационно обжалване на решението, предявено от Д. П., е основателно.
Повдигнатият от касатора – ответник въпрос за това, може ли солидарният длъжник да претендира от съ-длъжниците суми по чл.127 от ЗЗД без преди това да е платил на кредитора, обуславя решението и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно ТР на ОСГТК № 1 от 2010 г. основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК е налице тогава, когато разглеждането на повдигнатия от касатора въпрос допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая по въпроса има практика, обективирана в решение на ВСРБ, І г.о. № 327 от 20.02.1979 г. по гр.д.№ 2566/1978 г., обаче тя е дадена при действието на отменения ГПК и преди повече от 30 години, поради което настоящият съдебен състав приема, че тази практика се нуждае от осъвременяване с оглед измененията в законодателството и обществените условия. Поради това обжалването следва да бъде допуснато
Искането за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната част, направено от ищеца П. П., също се явява основателно.
Законът не разглежда изрично хипотезата, в която между съпрузи се предават суми, с оглед това дадената от единия съпруг сума да послужи като погасяване на заем, сключен между този съпруг и търговско дружество, представлявано от другия съпруг. Няма и съдебна практика по сходни хипотези, поради което обжалването следва да се допусне с оглед създаване на такава. За целта е необходимо да се отговори на процесуалноправният въпрос за границите за допустимостта на свидетелските показания при хипотезата на чл.164 ал.1 т.4 от ГПК, когато сумата се предава между съпрузи за да се погаси задължение на предаващия към търговско дружество, представлявано от получаващия.
Предвид тези мотиви касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне в неговата цялост, като на касаторите бъде дадена възможност да внесат дължимата държавна такса (всеки съобразно собственият си материален интерес) под страх от връщане на жалбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 39 от 26.03.2010 г. по гр.д.№ 63/ 2010 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя Д. Д. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 110 лв (сто и десет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя П. М. П. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 90 лв (деветдесет лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: