Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
[населено място], 12.10.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Майя Русева
при секретаря Анжела Богданова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1371/ 2016 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
С определение № 387/ 15.04.2016 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Л. Д. П., действаща чрез своята майка и законен представител Д. В. П., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2471 от 15.12.2015 г. по гр.д.№ 3224/ 2015 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Е. Л. М. иск, квалифициран по чл.69 СК, за признаване за установено, че детето Л. Д. П. произхожда от баща Л. Ц. М., починал на 12.08.2009 г.
Обжалването е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по процесуалноправния въпрос за значението на Д. – експертизата като доказателство в производството по установяване на произход.
Произходът може да бъде установяван с всякакви доказателствени средства, но заключението на Д. – експертизата, предвид неговата обективност, има особено значение в производствата по установяване или оспорване на произход. Медицинските експерти могат да изключат категорично възможността дете да произхожда от определено лице, в който случай искът за установяване на произход не може да бъде уважен (вж решение № 513/ 19.06.1992 г. по гр.д.№ 531/ 1992 г., ІІ г.о.). Той може да бъде уважен само ако при съвкупното обсъждане на доказателствата за осъществени полови контакти между майката на детето и соченото за негов баща лице в периода на зачеването и заключенията на експертизите съдът формира категоричен извод за бащинството на детето. Поради това съществено значение на медицинските експертизи по делата за произход, съдът е длъжен да положи усилия за изясняване на делото от фактическа страна, като осигури възможност на страните и им съдейства за изслушването на такива (чл.12 ГПК). Когато страна по дело за произход е непълнолетно лице, съдът сам е длъжен да вземе мерки за събирането на необходимите доказателства, тъй като за интереса на такива лица той следи служебно (от произхода зависят мерките за упражняване на родителските права, личните отношения, издръжката). Ако първоинстанционният съд не е изпълнил това си задължение, въззивният съд е длъжен да отстрани нарушението, независимо дали за това има оплакване във въззивната жалба (Тълкувателно решение № 1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/ 2013 г., т.1).
Предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. За да отхвърли иска въззивният съд е счел, че предвид смъртта на соченото за баща на ищцата лице, единственият начин за установяване на произхода й е ексхумация на трупа на Л. М. и изземване на сравнителен материал от него. Ищцата обаче, която носи доказателствената тежест за установяване на бащинството, се е противопоставила на извършването на ексхумация и поради това такава не следва да се допуска, въпреки направеното от ответницата искане. Тези изводи на инстанцията по същество са направени в нарушение на правилата на ГПК, предвид отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато. Ищцата е поискала изслушване на Д. – експертиза още с исковата молба, а основателен е и доводът в касационната й жалба, че изявлението и в с.з пред Софийски апелативен съд от 04.12.2015 г. не може да се тълкува като отказ от това искане. Независимо от това, съдът и по своя инициатива, служебно, е бил длъжен да вземе всички необходими мерки за осигуряване на доказателствата за правнорелевантните факти, още повече че ответницата изрично е направила искане за извършване на ексхумация и изземване на сравнителен материал. С оглед изложеното, на основание чл.281 т.3 пр.2 ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено, като спорът не може да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, тъй като се налага извършването на допълнителни съдопроизводствени действия (чл.293 ал.3 ГПК).
В. съд е назначил Д. – експертиза на веществени доказателства въз основа на вещи, които се предполага да са принадлежали на Л. Ц. М.. Експертизата не е могла да определи Д. – профил, тъй като предоставените й обекти не са били подходящи. В съдебно заседание от 04.12.2015 г. вещото лице Борис Ш. изрично е заявило, че е възможно да се извърши Д. – анализ, ако се вземат послесмъртни проби (част от бедрена кост) от соченото за баща на ищцата лице, ако се определи Д. – профила на това лице и Д. профила на детето и майката. Вещото лице е заявило, че очаква да има запазени кости, поради което съдът е бил длъжен да предприеме необходимото за изслушване на нова Д. – експертиза. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който на основание чл.333 ал.4 ГПК да постанови изземване на послесмъртни проби от Л. Ц. М. и да назначи нова експертиза, ако изземването на такива проби бъде успешно.
Отговорността за разноските по делото следва да бъде разпределена след повторното му разглеждане от въззивния съд (арг. чл.294 ал.2 ГПК), съобразно изхода от спора.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2471 от 15.12.2015 г. по гр.д.№ 3224/ 2015 г. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: