Р Е Ш Е Н И Е
№103
гр. София, 12.10.2018 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Красимир Влахов
при участието на секретаря Зоя Якимова
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3992 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 798 от 21.06.2017г. по гр.д. №422/2017г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 435 от 22.12.2016г. по гр.д.№ 629/2016г. на Карловски районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от Потребителна кооперация „Напредък-96”- [населено място] против [община] иск за установяване правото на собственост на основание давностно владение в периода от 1969г. до настоящия момент върху поземлен имот с площ 2592 кв.м., находящ се в [населено място], представляващ УПИ VІІ-Н., в кв.4 по плана на селото.
Касационната жалба е подадена от ищеца Потребителна кооперация „Напредък-96”. Поддържа се, че решението е неправилно – съдът е пропуснал да обсъди съществени елементи от фактическата обстановка, а именно, че имотът е бил отчужден за нуждите на „Н.” през 1969г. и никога не е бил държавна собственост, така че да се приложи §42 ЗИД ЗОбС. Поради този пропуск съдът необосновано е приел, че не са изпълнени условията за прилагане на придобивната давност в полза на кооперацията, която владее имота.
Ответникът [община] оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
С определение № 227 от 27.04.2018г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: дали фактическата власт върху поземлен имот има характеристиките на владение, ако е установена въз основа на предприета процедура по отчуждаване през 60-те години за нуждите на кооперация и върху него е изграден магазин, собственост на кооперацията, който тя ползва по предназначение.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
С предявения иск ищцовата кооперация цели да установи, че е собственик на спорния поземлен имот, за който е извършено отчуждаване пред 60-те години на миналия век за нуждите на кооперацията и върху него е построен магазин за търговия на дребно. Твърди се, че имотът се владее от кооперацията необезпокоявано в последните петдесет години, вписан е в активите й от 1969г. и тя плаща данъци за него. Спорът е предизвикан от отказа на общината да издаде необходимите документи за снабдяване с нотариален акт и от извършеното от нея актуване на имота като частна общинска собственост.
Наличието на процедура по отчуждаване на имота се установява от Протокол от 17.07.1969г. на Комисия по § 85 ППИНМ, която е извършила оценка на местата, отчуждавани за „Н.”, по плана на [населено място], а именно части от имоти пл. № 42, 43, 46 и 47, които се включват в парцел VІІ-Н.. В протокола е отразено, че уличната и дворищната регулация са влезли в сила. В разписния лист към плана за тези имоти срещу имената на собствениците е отразено, че се отчуждават. С приложените исторически справки за Потребителна кооперация „Напред” се установява съществуването на кооперацията от 1937г., извършените преобразувания и промяна на наименованията й в течение на годините до настоящия момент, както и че през 1967г. е извършено вливане в Градската потребителна кооперация „Н.”- К..
Разпитаните свидетели сочат, че имотът е бил отчужден, магазинът е построен от кооперацията, ползва се от нея и никой не е имал претенции. Свидетелката В. е наследник на един от собствениците на терена и разказва, че след 1965г. имотът, който представлявал нива, невлязла в ТКЗС, е бил взет, за да прави Н. магазин. Свидетелката С. е била 22 г. магазинерка в магазина и също установява, че земята е била отчуждена от собствениците й, за да се построи магазина; имената на кооперацията са се сменяли, но магазина и имота са били винаги нейни и никой не е оспорвал.
Съставеният от [община] акт за частна общинска собственост е от 03.12.2014г. с посочено правно основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОбС. През 2016г., след завеждане на делото, е одобрено изменение на ПУП и от УПИ VІІ-Н. са образувани два нови поземлени имота – УПИ VІІ-площад и озеленяване и УПИ Х-обществено обслужване. Срещу това изменение кооперацията е отправила писмено възражение.
При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил е, че не е доказано извършено надлежно отчуждаване на имота по действащия тогава ЗПИНМ. По отношение на давностното владение е счел, че свидетелите не сочат по какъв начин кооперацията е осъществявала фактическа власт върху поземления имот. Освен това, фактическата власт е установена във връзка с ползването на магазина и представлява държане, при което презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана. За да започне да тече придобивна давност е било необходимо да се извърши промяна в намерението, която да намери външна проява чрез действия, които отричат правата на досегашния собственик. Тъй като доказателства за такива действия липсват, то искът е приет за неоснователен.
По основанието за касационно обжалване.
Според чл.69 ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази оборима законна презумпция е създадена в полза на владелеца поради трудното доказване на намерението за своене като психично състояние. В Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК е разяснено, че за приложението на сочената презумпция е от значение на какво основание е придобито /е възникнало/ владението, тъй като въз основа на това се преценява дали упражняването на фактическата власт е за себе си или вещта се държи за другиго. С оглед особеностите на настоящия случай – когато фактическата власт върху поземления имот е установена от кооперация, въз основа на започнала процедура по отчуждаване на имота от частни лица и отреждането му за нуждите на кооперацията, тя има характеристиките на владение. Тази фактическа власт не е установена за другиго, а за себе си, поради което е приложима презумпцията на чл. 69 ЗС. Следва да се допълни, че към правнорелевантния за делото период на 60-те години на миналия век, кооперативната собственост е изрично уредена в чл. 2 ЗС като отделен вид собственост, а също и възможността имоти на частни лица да бъдат отчуждавани за нужди на кооперации – чл. 101, ал.2 ЗС /редакция до ДВ бр. 31/1990г./ .
По касационната жалба.
Обжалваният съдебен акт на Пловдивски окръжен съд е постановен в отклонение с горепосоченото разрешение и се явява неправилен поради допуснато нарушение на материалния закон.
Според събраните гласни доказателства кооперацията осъществява фактическа власт върху имота от 1969г., когато е започнало отчуждаване на частни имоти за нейни нужди, построила е магазин, който експлоатира до ден днешен, като относно собствеността върху магазина не се спори. С оглед на това, наличните данни за предприета процедура по отчуждаване на поземлените имоти за нуждите на кооперацията, отреждането на имота по плана като такъв за кооперация /парцелът е VІІ-Н./, както и събраните свидетелски показания са достатъчни, за да се приеме, че фактическата власт, осъществявана от кооперацията върху имота, заедно с изградения от нея магазин, е с намерение за своене и представлява владение. За придобиването по давност не е пречка забраната на чл. 86 ЗС, тъй като видно от оценителния протокол и от свидетелските показания, отчуждените имоти са били собственост на физически лица; не е установено основание за придобиване на собствеността от държавата, нито е удостоверено такова право със съставяне на акт за държавна собственост, така че упражняваното владение не е срещу държавата, а срещу частни лица. Следователно може да се направи извод, че правото на собственост върху поземления имот е придобито от кооперацията – ищец, правоприемник на Н. – К., чрез спокойно и непрекъснато давностно владение. При определяне на пространствените предели на правото на собственост следва да се вземе предвид площта на имота по скицата на л.32 – 2592 кв.м., а не извършеното в хода на делото разделяне и образуване на два нови УПИ, срещу което кооперацията е възразила.
В допълнение следва да се отбележи, че от страна на общината не е установено правно основание, по силата на което имотът е станал държавна собственост, която да бъде трансформирана в общинска при действието на §42 ЗИД ЗОбС.
При горните изводи постановеното въззивно решение за отхвърляне на установителния иск за собственост следва да бъде отменено и да бъде постановено ново решение за уважаване на иска.
По присъединеното ч.гр.д. №3991/2017г.
С обжалваното от ПК „Напредък-96”-гр. К. определение въззивният съд, по реда на чл. 248 ГПК, е допълнил съдебното решение в частта за разноските, като е осъдил кооперацията да заплати на [община] разноски в размер на 1489,60 лв. за първоинстанционното и въззивно производство. Предвид променения изход на спора, а именно уважаване на иска на кооперацията, същата не дължи разноски, поради което определението следва да се отмени.
За настоящето производство жалбоподателят не е заявил искане за присъждане на разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 798 от 21.06.2017г. по гр.д. №422/2017г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на [община], че Потребителна кооперация „Напредък-96”- [населено място],[ЕИК], е собственик на основание давностно владение, осъществявано от 1969г. до настоящия момент, на поземлен имот с площ 2592 кв.м., находящ се в [населено място], представляващ УПИ VІІ-Н., в кв.4 по плана на селото, при съседи: от две страни улица, УПИ ІІ-42, УПИ І-читалище.
ОТМЕНЯ определение № 1960 от 11.08.2017г. постановено от Пловдивски окръжен съд по гр.д. № 422/2017г. по реда на чл. 248 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.