Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
София, 12.02.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
МАРИО ПЪРВАНОВ
при участието на секретаря Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 549/2008 година
Производството е по §2 ал.3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал.1 б.”а” от ГПК(отм.).
Образувано е по касационна жалба на Е. Х. Е. от с. Д. дял, Габровско срещу въззивното решение на Габровския окръжен съд от 6. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 363/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК(отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал.1 от ГПК(отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
В. Н. А. от гр. Г. е предявила иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу Е. Х. Е. и Р. Д. Е. от с. Д. дял, Габровско за предаване на владението на земеделска земя от около 500 кв.м.при граници на тази част : от три страни земеделска земя на наследниците на С. М. С. , между които е ищцата В поземлен имот ХІІІ-74 в кв. 18, собственост на ответника, която е част от възстановена на ищцата с решение на Общинска служба “З” гр. Г., намираща се във владение от ответника без основание. С решение на Габровския районен съд от 25.VІ.2007 г. по гр.д. № 2015/2006 г. искът е уважен до размер на ? ид.част от 267 кв.м. от имот с пл. № 74 по плана на с. Д. дял.
По въззивна жалба на ответника Е. Х. Е. Габровският окръжен съд с решението си от 6. ХІ.2007 г. постановено по в.гр.д. № 363/2007 г. е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства.
От фактическа страна е изяснено по делото, че с решение № 13 от 9.ІХ.1996 г. на П. комисия гр. Г. по преписка вх. № 2508/14.ІІ.1992 г. на наследниците на С. М. С. са възстановени земеделски земи, между които и полска култура по п.4 от решението в местността Б. в стари реални граници, представляваща имот № 0* по картата на землището при съседи от три страни територии на кметството на Д. дял и Л. Ц. И. Ищцата В. Н. А. е внучка на С. М. , дъщеря на починалия син Н. М. , а според удостоверението за наследници на С. М. той е оставил двама низходящи – наследодателя на ищцата и дъщеря Д. С. , така че правата на ищцата са в размер на половината от оставеното от С. М. наследство.
С нот.акт № 183 том ІІ дело № 661/1974 г. на Габровския районен съд Х. Т. Н. от с. Д. дял е признат за собственик по давностно владение върху дворище без регулационен план с площ от 1 770 кв.м. при граници: имот на ДЗС, път, Б. Н. и Г. Т. заедно със застроените в него паянтово жилище и паянтова плевня. С нот.акт № 40 том ІІІ нот.дело № 995/1975 г. Христо и С. Н. са прехвърлили на Е. Х. Е. този недвижим имот, както е описан в нотариалния акт по обстоятелствена проверка на ответника Е. Х. Е. срещу задължение от страна на приобретателя за гледане и издръжка до края на живота им. От заключението на вещото лице инж. А изслушано и след извършен оглед на самото място, където са разпитани и свидетелите по делото, посочени от двете страни, се установява, че част от имота е бил предоставен за лично ползване от Х. Н. от страна на ТКЗС, а той се е намирал в съседство с неговата къща с дворно място в селото. Полученият от ТКЗС за лично ползване имот е бил приобщен към собственото на Н. дворно място с къща и ограден общо. Свидетелите Л. Х. , М. К. установяват границите на място от притежавания от наследодателя С недвижим имот, а посочените от ответниците свидетели Е. Е. , М. Г. и Д. Ц. са на значително по-млада възраст – родени към 1957,1958 година и техните впечатления за спорния имот датират от времето след коопериране на земята в земеделското стопанство. Предишното име на местността е било М. , като видно от договор за продажба от 26.ІІ.1937 г. и записка за вписването му от 24.VІІ.1944 г. е бил продаден от М. С. на П. П. , явяващ се прадядо на ищцата. При извършения оглед на самото място в с. Д. дял от съда е установена спорната част, влизаща в заграденото от ответника място, намиращо се извън регулацията на селото и в съответствие със заключението на експертизата, както и скица № 3 от допълнителното заключение на вещото лице Н. искът е уважен частично при съобразяване правата на ищцата, която е собственик по наследство от С. С. на ? ид.част от завладяната от прехвърлителите на ответниците част от възстановения имот по решението на П. комисия гр. Г.. Н. от съдебните инстанции изводи са обосновани от фактическа страна и в съответствие с материалния закон.
Изложените доводи в касационната жалба съвпадат с релевираните във въззивната жалба. Те са изцяло неоснователни. Частичното уважаване на предявената претенция до размера на установените права на ищцата по делото не представлява нарушение на процесуалните правила, както поддържа жалбоподателя Е. Е. Позоваването от негова страна на възмездната сделка от 1975 г., с която по силата на алеаторен договор е придобил имота, не може да се противопостави на действителните собственици на земята в качеството им на наследници на С. М. С. , тъй като в прехвърления имот е установено, че влиза и част от полученото от ТКЗС лично ползване на прехвърлителя, като в тази част сделката няма прехвърлителен ефект. Спорната част не може да се придобие и вследствие упражняване на владение, тъй като тя до влизане в сила на ЗСПЗЗ е предмет на кооперативно земеползване.
При разглеждането на спора и постановяване на решението си Габровският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б ал.1 б.”в” от ГПК (отм.), поради което касационната жалба е неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 218ж ал.1 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да се остави в сила.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Габровския окръжен съд от 6. ХІ.2007 г. постановено по гр.д. № 363/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: