8
Р Е Ш Е Н И Е
№ 103
София, 20 юни 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
БОНКА ЯНКОВА
при секретар: Мира Недева
и в присъствието на прокурора Тома Комов
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 395/2019 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия В. А. Н., и по жалба от неговия защитник срещу въззивно решение № 33/08.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 15/2019 г. от Апелативен съд- Велико Търново.
В касационните жалби, както и в допълнението към тях, направено лично от подсъдимия, се ангажира основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Твърди се, че въззивният съд не е дал отговор на поддържаните от защитата доводи– липса на мотиви; че неправилно в доказателствената съвкупност са включени допълнителните показания на пострадалата К. и вещественото доказателство – червена пластмасова поставка за буркани (кошница), тъй като съгласно чл. 171, ал. 2 и ал. 5 от НПК лицата и предметите се представят за разпознаване между други такива – сходни лица, съответно еднородни предмети; оспорва се оценката на съда за достоверност на показанията на Р., съответно за недостоверност на показанията на свидетели, установили местонахождението на подсъдимия; незаконосъобразно отхвърлени доказателствени искания. Направено е искане за отмяна на съдебният акт и оправдаване на подсъдимия Н. по повдигнатото обвинение или връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд.
В съдебното заседание подсъдимият В. А. Н. и неговата защита поддържат жалбите по съображенията, изложени в тях.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
І. Окръжният съд – Русе с присъда № 32/17.09.2018 г., постановена по НОХД № 238/2018 г., признал подсъдимия В. А. Н. за виновен в това, че :
– на 06/07.04.2017 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, в съучастие с Р. Р. Р., като извършител отнел чужди движими вещи на обща стойност от 4 096, 34 лева от владението на М. и Т. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване и деянието е придружено с нанасяне на средна телесна повреда на М. К., поради което и на основание чл. 199, ал.1, т. 3 и т. 4 във вр. с чл. 198, ал. във вр. с чл. 20, ал. 2 и чл. 54 от НК го осъдил на дванадесет години лишаване от свобода;
– на 06/07.04.2017 г. в [населено място] вода и в съучастие с Р. Р. Р., като извършител влязъл в чуждо жилище, ползвано и обитавано от М. и Т. К., като употребил за това ловкост, деянието е извършено нощем и от две лица, поради което и на основание чл. 170, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 54 от НК го осъдил на четири години лишаване от свобода;
– на основание чл. 23, ал.1 от НК е определил едно общо най-тежко наказание, а именно дванадесет години лишаване от свобода.
Подсъдимият В. Н. е осъден да заплати на гражданския ищец М. К. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Наказателното производство по отношение на Р. Р. е приключило по реда на глава двадесет и девета от НПК.
С атакуваното сега решение, постановено по жалба на подсъдимия, присъдата е потвърдена.
IІ. Искането за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане ще бъде удовлетворено, макар и не по всичко изложено в жалбите.
Претенцията за липса на мотиви се обосновава в касационната жалба с твърдения, че въззивният съд не е обсъдил конкретни възражения на защитата и е игнорирал представеното постановление за прекратяване на наказателно производство, водено срещу подсъдимия Н..
Доводите на касатора за съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК имат своето основание. Съобразно разпоредбата на чл. 314 от НПК апелативният съд е бил длъжен да провери изцяло правилността на присъдата и в съгласие с изискванията на чл. 339, ал.2 от НПК да даде отговор на поддържаните пред него защитни доводи.
Във въззивната жалба и пледирайки по същество, защитата е оспорвала достоверността на свидетелските показания на Р. и приобщените по реда на чл. 281, ал.2 във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК негови обяснения, позовавайки се на данните за проведен между свидетеля и подсъдимия Н. разговор, при който единият от комуникаторите е обслужван от клетка по [улица], бл. „Б. р.” в [населено място]. Тези данни според защитата изключвали обективността на твърдението на Р. за проведена среща между двамата по това време, съвместното им придвижване до дома на подсъдимия и последващо пребиваване там. Твърдяло се е, че първостепенният съд не обсъдил посочените данни.
Като се изключи това, че защитата неточно интерпретира казаното от свидетеля С. А., според който разговорът, с продължителност от 44 секунди, е проведен в 19, 13 ч., а не както се сочи в касационната жалба в 19,30 ч., прегледът на въззивното решение очертава, че то не само не съдържа какъвто и да е аргументиран отговор на направеното възражение, но и отсъства задължителната мотивировка, свързана с обсъждането на посочените от защитата факти. За изводимите от показанията на цитирания свидетел данни ще стане дума в решението. По идентичен начин е подходил съдът и по повод представеното по делото прокурорско постановление. Въз основа на същото защитата е развивала съображения за тенденция, формирана у Р., да набедява подсъдимия Н. в извършване на престъпления. Въззивният съд е приел посочения процесуален документ, но доводът, ангажиран от защитата, не е удостоен с внимание в мотивите на решението.
Въззивният съд е дължал отговор на поставените от защитата въпроси, независимо дали ги счита за основателни или не. Това е било наложително, защото с доводите се е атакувала обективността на доказателствен източник, който всъщност е поставен в основата на осъдителния съдебен акт. Дължимият отговор произтича от задължението на въззивния съд да извърши служебна проверка на присъдата в нейната цялост, като без значение са пълнотата на оспорването и характера на наведените възражения от страните. Резултатът от тази проверка следва да бъде обективиран в мотивите на решението, за да може страните, както и контролната инстанция, да проследят начина на формиране на волята на съда, по силата на която оспорването е отхвърлено. В този смисъл заявената в касационната жалба претенция за липса на мотиви е основателна, тъй като апелативният съд не е спазил разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Освен това, оставянето без коментар на наведените възражения, независимо дали те са убедително поднесени, ограничава и участието на подсъдимия като страна в процеса, тъй като той не е бил в състояние да разбере защо е възприета съответната фактология и да може адекватно да и се противопостави, както и да узнае по какви причини съдът е отхвърлил изтъкнатите доводи в негова защита.
На следващо място, все във връзка с оспорената достоверност на посочения доказателствен източник, въззивният съд е отбелязъл, че показанията и приобщените обяснения на Р. се подкрепят от „представените разпечатки от мобилните оператори” и свидетелските показания на С. А. и С. П.. Въздържал се е да индивидуализира чрез конкретно посочване кои намиращи се по делото „разпечатки” има предвид. Вярно е, че в кориците на делото има приложени CD, представени от мобилни оператори, по повод конкретно постановени на основание чл. 159а, ал. 4 във вр. с ал. 1 от НПК разпореждания от съответния съд. Предходните инстанции не са се ангажирали с твърдения, че коментираните „разпечатки” се съдържат в посочените носители на информация. Свидетелите А. и П. са извършвали оперативно издирвателни мероприятия, като първият от тях изрично е заявил, че при извършения анализ на трафични данни по „ЗЕС -885/2017 г.” (очевидно се има предвид регистрационен номер, бел. ВКС), е изведена информация, относима към предмета на разследване по настоящето дело. Видно от съдържанието на показанията им, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал.1, т. 2 от НПК, те са съобщили данни за проведена мобилна комуникация между Р. и подсъдимия Н. на 06.04.2017 г., за регистрирането на ползваните от тях мобилни телефони от съответните клетки, посочвайки цифровото им обозначение. Според свидетелите споменати от тях конкретни клетки на мобилни оператори обхващат и[жк]в [населено място], в който район се намира жилището на подсъдимия. Така изнесените данни от свидетелите са възприети от въззивния съд – виж, л.71, 72 от въззивното производство, стр. 11 и 13 от решението.
От отразеното в мотивите на съдебния акт не става ясно дали формираните изводи са резултат от обсъждане на конкретни първични носители на доказателствена информация, или е възприет извършеният от свидетелите анализ на трафични данни, възпроизведен в показанията им. Проблемът се е свеждал до проведените разговори, но и до обхвата/покритието на мобилните клетки, за които е прието, че са обслужвали телефоните, ползвани от подсъдимия Н. и свидетеля Р.. Доколко така интерпретираната информация в мотивите има доказателствен принос е само едната страна на въпроса. От друга страна обаче, след като е прието, че съобщените данни имат място в процеса на доказване, то съдът е следвало да изясни и да аргументира недвусмислено доказателствената стойност на коментираните показания. Да направи преценката дали те по естеството си са достатъчни за установяване с необходимата категоричност, че проведените комуникации, регистрации на телефоните, ползвани от подсъдимия и Р., са отчетени от посочените клетъчни антени (клетки) и какъв е техният териториален обхват. Съответно, дали за изясняването на тези обстоятелства се изискват специални знания, каквито съдът не притежава, което би предпоставило използването на друг способ на доказване. Не е необходимо нарочно обосноваване на основните различия между експертизата и свидетелските показания (експерти и свидетели), свързани с техните специфични задачи в процеса, защото те са известни. Трябва да се отбележи и това, че пасивността на страните не е освобождавала втората инстанция от задължението да предприеме всички мерки за изясняване на обстоятелствата, приети за значими, и при необходимост да използва капацитета на техническа експертиза.
По делото не е направен и опит за изясняването на посочените по- горе въпроси . Така, дистанцирайки се от задълженията си, съдът е лишил от убедителност част от проверката на доказателствените източници, към която очевидно се е насочил, но тя не е доведена докрай. Ето защо макар формално в решението да присъстват съображения в тази връзка (изразяващи се всъщност във възпроизвеждане на показанията на А. и П.) те не дават основание да се приеме, че извършеният контрол от въззивния съд е съответен на изискванията на чл. 314 от НПК, а възраженията на защитата са разгледани ефективно.
Изложеното до тук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на повторното въззивно производство съдът следва да предприеме съответните действия с оглед ефективното отстраняване на констатираните процесуални пороци. При необходимост да проведе допълнително съдебно следствие, да обсъди задълбочено и всеобхватно доказателствената съвкупност, като изготви съдебен акт, който отговаря на стандартите, предвидени в закона.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във връзка с останалите претенции на защитата – за неправилно включване в доказателствената съвкупност на допълнителните показания на пострадалата и посоченото веществено доказателство, поради допуснато нарушение на чл. 171, ал.2 и ал. 3 от НПК, настоящият състав не намира основание за намеса. По делото не е провеждано разпознаване на подсъдимия и свидетеля Р. от пострадалата, нито разпознаване на предмети, поради което и изискванията на цитираните от защитата законови разпоредби не намират приложение. Доколкото изводимите от посочените източници данни са част от комплекса на обсъдените доказателства, на чиято основа е обоснован осъдителният съдебен акт, при новото разглеждане на делото следва да бъдат внимателно обсъдени. Пространното изложение в допълнението към жалбата, направено лично от подсъдимия, с което се цели внасяне на съмнение за предубеденост на органите, ръководещи процеса в досъдебната фаза, се основава преимуществено от несъгласието му с различното им становище относно доказаността на обвинението. Освен това по делото присъстват данни, удостоверяващи начина, по който са определяни наблюдаващите прокурори. Що се касае до неоснователното според защитата отхвърляне на доказателствени искания, следва да се отбележи, че те са били предмет на обсъждане последователно от въззивния съд в нарочни определения, а част от тях и в мотивите на въззивното решение. Няма пречка, разбира се, при новото разглеждане на делото, ако съдът счете, че исканите доказателства биха допринесли съществено за изясняване на обективната истина, същите да бъдат събрани и обсъдени.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 33/08.03.2019 г., постановено по ВНОХД № 15/2019 г. от Апелативен съд – Велико Търново.
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.