Р Е Ш Е Н И Е № 103
София, 20 юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 5316/2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Б. и В. И. Б. и двамата от [населено място] срещу решение № 842/03.04.2014 год. на САС, ГК, VІІ състав , постановено по гр.д. № 463/2014 год. с което е потвърдено решение №7526, постановено на 11.11.2013 г. по гр.д. № 5597/2011 год. СГС, ГК, І-7 състав, с което е развален на осн. чл. 87,ал.3 ЗЗД договор по силата на който 1. П. В. Г. учредява възмезно в полза на Н. А. Б. и В. И. Б. вещно право на надстрояване на два жилищни етажа и един тавански етаж – ателиета със застроена площ от 171 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект върху двуетажна жилищна сграда в груб строеж, построена в собствения му УПИ № VІ-261 в кв. 237 по плана на [населено място], район „С. „, местност „П. – Редута”; 2. П. В. Г. и П. П. Г. прехвърлят на Н. А. Б. и В. И. Б. следните недвижими имоти , съставляващи семейна имуществена общност : ? ид. част от сутеренния етаж на жилищната сграда със застроена площ от 236,73 кв.м. и ? ид. част от търговски обект „Кафе Аператив” със застроена площ от 52,33 кв.м. , находящ се на партерния етаж от жилищната сграда , заедно със съответните ид. части , припадащи им се от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото , на което е построена сградата като в замяна на така учреденото им вещно право на надстрояване и недвижимите имоти , които придобиват на основание този договор Н. А. Б. и В. И. Б. се задължават да извършат за своя сметка и в полза на П. В. Г. и П. П. Г. всичките строително – ремонтни работи за довършване на изградените в груб строеж – партерен и първи жилищен етаж на съществуващата жилищна сграда по начин, съответстващ на БДС и в срокове и условия , упоменати в предварителния договор , сключен на 03.06.2004 год. помежду им относно застрояване на имота.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, както и за необоснованост.Според касаторите съдът неправилно е приел, че предложението за изпълнение на процесния договор при условията на чл. 87,ал.3,изр.2-ро ЗЗД е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 266 ГПК, поради което не е допуснал назначаването на поисканата СТЕ, която да установи по вид и стойност необходимите СМР за нормално обитаване на процесните имоти, както и да определи разумния срок за извършването на тези СМР. Решението е необосновано ,доколкото събраните доказателства според касаторите не обосновават извод за неизпълнение на поетите от тях задължения по процесия договор. В тази насока се позовават на представения по делото акт обр. 15 от 28.02.2008 г. , както и на „становище” на ищците от 28.01.2010 г. , че приемат обекта без забележки и са съгласни същият да се въведе в експлоатация , последвано от издаване на удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация / акт обр. 16/.Застъпва се становище, че в случая не е налице пълно неизпълнение, както и че изпълнената част от задълженията по договора е много по- значителна предвид обстоятелството, че първия етаж на сградата не е бил довършен на етап „груб строеж”.С оглед на това касаторите считат , че съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 87,ал.4 ГПК и да не разваля сключения между страните договор. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба П. В. Г. и П. П. Г. и двамата от [населено място], чрез адв. И. Д. оспорват касационната жалба по същество. Заявяват, че довършителните работи на посочените в договора обекти вече са извършени от тях. Молят решението да бъде оставено в сила.Също претендират разноски.
С определение № 1353/29.112.2014 год. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса : „Преклудирано ли е с оглед разпоредбата на чл. 266,ал.1 ГПК правото на ответника да предложи изпълнение при условията на чл. 87,ал.3, изр. второ за първи път пред въззивната инстанция.”
Прието е , че по този въпрос липсва съдебна практика, поради което се налага същата да бъде развита , с оглед на което е изпълнен критерия по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
В отговор на поставения правен въпрос , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о , приема следното: Съгласно чл. 87,ал.3,изр.2 ЗЗД, развалянето на договора, с който се прехвърлят , учредяват прекратяват или признават вещни права не се допуска ако ответникът предложи изпълнение в течение на процеса като съдът според обстоятелствата даде срок за това. Разпоредбата не съдържа ограничение по отношение на това до кой момент в производството , образувано по иск с пр. осн. чл. 87,ал.1 ЗЗД , длъжникът може да предложи изпълнение. Точно обратното, буквалното тълкуване на разпоредбата води до извода , че пред всяка инстанция , в която спорът се разглежда по същество, в това число и пред въззивния съд , възможността на ответникът да предложи изпълнение се запазва.
Съгласно чл. 266,ал.1 ЗЗД във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства , да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок пред първата инстанция. Според чл. 133 ГПК този срок изтича с подаването на отговора на исковата молба. Тази забрана не се отнася единствено до новите обстоятелства и новите доказателства, които не са били могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да ги посочи и представи по обективни причини или са нововъзникнали след подаване на жалбата или отговора на исковата молба. Предложението за изпълнение на договора очевидно не съставлява обстоятелство , нито възражение- правопогасяващо или правоотлагащо, тъй не е насочено към оспорване на самото право на разваляне на договора. Напротив същото съдържа признание относно правопораждащия факт на иска по чл. 87,ал.1 ЗЗД – наличието на неизпълнение , но се иска даване на възможност договора да бъде изпълнен.По своята същност предлагането на изпълнение се доближава до спогодбата , доколкото цели извънсъдебно уреждане на спора чрез изпълнение/ макар и да е отправено до съда и да подлежи на преценка от него, а не на приемане от другата страна./ Последната аналогия също е в подкрепа на изразеното вече разбиране, че предлагане на изпълнение може да се прави пред всички инстанции, в които спорът се разглежда по същество.Отделен е въпроса дали във връзка предлаганото изпълнение пред въззивната инстанция могат да се събират доказателства /в случая да се назначава експертиза / за пръв път след като това не е поискано пред първата инстанция като отговора следва да бъде по- скоро отрицателен.
Следователно правото на ответника да предложи изпълнение при условията на чл. 87,ал.3, изр. второ за първи път пред въззивната инстанция не се преклудира с оглед разпоредбата на чл. 266,ал.1 ГПК.”
Като е приел обратното и не е разгледал предложението за изпълнение съдът е допуснал процесуално нарушение .Направеното в тази насока оплакване в касационната жалба е основателно .В случая обаче не са били налице предпоставките за определяне срок за изпълнение. Съгл. Чл. 87,ал.3,изр. 2 предложението за изпълнение може да бъде уважено от съда според обстоятелствата като определи срок за това .Следователно съдът не е обвързан с направеното предложение, а извършва преценка на относими обстоятелства, които са конкретни за всеки отделен случай -дали може да се очаква , че изпълнение действително ще настъпи, дали е оправдано предоставянето на такава възможност и пр. В случая предвид продължителния срок на забавата / 7 години след изтичане на първоначално определените срокове и 6 години след сроковете по анекса между страните/ , установения обем на неизпълнението и обстоятелството, че ищците са дали веднъж възможност на ответниците да изпълнят задълженията си по договора като са оттеглили предявеният от тях иск за разваляне на договора и са подписали анекс, в който са определени нови срокове за изпълнение, което не е последвало ,настоящият състав на ВКС счита , че няма основание за даване на нов срок за изпълнение.
Останалите оплаквания в касационната жалба са неоснователни:
Съдът подробно е обсъдил събраните по делото доказателства и направените от него фактически изводи са в съответствие с тях. Показанията на разпитаните по делото свидетели, както заключенията на приетите по делото единична и тройна съдебно – техническа експертизи , сочат на неизпълнение на поетото по договора задължение от ответниците да довършват вече построените в груб строеж партерен и първи жилищен етаж от сградата при спазване нормативните изисквания за тази дейност , изискванията на националните стандарти , както и да предадат обектите в напълно завършен и годен вид за обитаване, като тези фактически констатации не могат да се опровергаят от обстоятелството, че за сградата има съставен акт обр.15 и обр.16.Правилен е и извода на въззивният съд, че цитираното в касационната жалба становище от 28.01.2010 год., подписано от ищците, касае извършеното надстрояване на сградата, а не извършването на довършителните работи на партерния и първия етаж. Правилни са изводите на съда и относно това, че неизпълнението, с оглед интереса на кредиторите – ищци, не е незначително. Налице е значително неизпълнение както досежно вида и качеството на работите, които е следвало да бъдат извършени за да бъдат обектите годни за обитаване , така и във времево отношение.Нещо повече ищците заявяват, че сами са извършили работите, които са били в задължение на ответниците, поради което същите нямат интерес от изпълнението.Твърдението, че сутерена и първия етаж не са били на етап груб строеж при подписване на процесния договор се опровергава от съдържанието на самия договор.
По изложените съображения съдът правилно е приел, че са налице предпоставките за разваляне на процесния договор и го е постановил. С оглед на това решението като правилно следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 842/03.04.2014 год. на САС, ГК, VІІ състав , постановено по гр.д. № 463/2014 год.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: