3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 103
София, 25.02.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 913/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 1397 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 1139/2012 г. Софийският апелативен съд оставил в сила решението от 23.12.2011 г. по гр. д. № 618/2006 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявен от [фирма] [населено място] частичен иск за сумата 15 000 лева, представляваща част от цялото вземане в размер на 71 816.00 лева, за извършени подобрения в апартамент № 9 и гараж № 4, находящи се в сградата на [улица] [населено място], ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 24.02.2006 г. до окончателното изплащане на сумата.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищеца, който поддържа основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата по иска Ц. П. К. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
По делото е установено, че с решение от 04.08.2004 г. по гр. д. № 12898/2002 г. на Софийския районен съд /потвърдено с решение № 338 от 21.07.2008 г. по гр. д. № 612/2008 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 27.07.2010 г., когато е потвърдено с решение № 476 от с. д. по гр. д. № 198/2009 г. на ВКС, І-во г. о./ е уважен иск на Ц. П. К. срещу [фирма] [населено място] за ревандикация на апартамент № 9 и гараж № 4, предмет и на сега предявения иск за парично вземане, произхождащо от извършени в посочените обекти подобрения. Прието е, че ищцата е собственик на спорните имоти, тъй като нейният праводател М. К. Ц. е придобил правото на строеж за изграждането им от [фирма] преди вписване на исковата молба за разваляне на договора, с който това право е било първоначално учредено от собствениците на земята на [фирма]. Възражението на ответника за погасяване на правото на строеж по давност е прието за преклудирано, тъй като е направено след реализиране на правото на строеж и трансформирането му в право на собственост. Ето защо правата на ищцата, породени от реализирането на правото на строеж /няколко месеца след изтичане на петгодишния срок по чл. 67 ЗС/ са зачетени, при отчитане на конкуренцията на права, разрешена по правилото на чл. 88, ал. 2 ЗЗД от реда на вписванията на нотариалния акт, от който черпи права праводателят на ищцата и на последващото вписване на исковата молба за разваляне на договора за учредяване право на строеж на [фирма].
На 24.02.2006 г. [фирма] е предявило срещу Ц. П. К. осъдителен иск за сумата 15 000 лева като частичен от цялото вземане за 71 816 лева, представляващи стойността на извършени подобрения в обектите – изграждане на апартамента и гаража от степен на завършеност груб строеж до строеж, въведен в експлоатация. Ищецът твърди, че вследствие на довършителните работи, извършени от него след като на 11.04.2001 г. собствениците на земята му учредили право на строеж, до 18.04.2005 г., когато сградата била въведена в експлоатация, стойността на обектите се е увеличила значително в сравнение със състоянието им в груб строеж и ответницата се е обогатила неоснователно, поради което и претендира от нея исковата сума.
По претенцията за присъждане на подобренията съдът се е произнесъл по посоченото от страната правно основание – чл. 72, ал. 1 ЗС.
Като се позовал на разрешенията, дадени в Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, въззивният съд приел, че всички работи, извършени след предявяване на иска по гр. д. № 12898/2002 г. на Софийския районен съд, не представляват подобрения и не могат да се търсят по реда на чл. 72, ал. 1 ЗС, тъй като предявяването на ревандикационната претенция намира отражение върху добросъвестността на владелеца и превръща владението в държание. Ищецът не може да се счита добросъвестен владелец по силата на чл. 70, ал. 1 ЗС и по причина, че не е положил грижа за охраняване на интересите си, като извърши справка за съществуващите вписвания за имота и установи, че праводателят му не е собственик, тъй като вписванията на първоначалното учредяване на правото на строеж и на последващото му прехвърляне в полза на М. К. Ц., предхождат вписването на исковата молба по чл. 87, ал. 3 ЗЗД и последващото учредяване на право на строеж в полза на касатора.
При така установеното въззивният съд направил извод, че след като претенцията е основана на чл. 72, ал. 1 ЗС, то искът е неоснователен.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, уточнен от състава на касационната инстанция съобразно разясненията в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: за точното прилагане на разпоредбите на чл. 72 и чл. 74 ЗС относно правомощието и задължението на съда да даде съответна на заявеното искане правна квалификация на същото.
За разрешаването на този въпрос касаторът се е позовал и е представил съдебна практика, включително и такава по чл. 290 ГПК, илюстрирана с решение № 359 от 21.07.2010 г. по гр. д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о. С него е прието, че ако по делото не е установено ищецът да е извършил претендираните подобрения в качеството му на добросъвестен владелец, както е поддържал, то следва да се разгледа искът за заплащането им като на обикновен подобрител на чужд имот, а не да се отхвърля иска само на това основание, че е квалифициран от ищеца като такъв по чл. 72, ал. 1 ЗС. При наличието на задължителна съдебна практика касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1397 от 31.07.2012 г. по гр. д. № 1139/2012 г. на Софийския апелативен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 300 /триста лв./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: